Бъркотията сред английските политици продължава с пълна сила. Британското правителство обсъждало тайно възможността за отлагане на Brexit с осем седмици. Тереза Мей утре щяла да ходи в Брюксел, за да преговаря за кой ли път не знам какво си за ирландската граница. От различни места се чуват призиви за нов референдум по Брекзит. А ръководителят на лейбъристите където седне и стане говори за необходимостта от нови парламентарни избори.
Защо Корбин е твърде мъгляв, когато се обсъжда въпросът за евентуален нов референдум, въпреки че мнозинството от лейбъристките избиратели биха били доволни от ново гласуване – те гласуваха за оставане в Европейския съюз? Защо той подменя този въпрос с искането на нови парламентарни избори?
Корбин просто не иска да се набутва в едни идеологически (но с големи прагматични последици) противоречия, които темата „Брекзит“ изостри до краен предел в неговата партия. От една страна, искането за оставане в ЕС е мотивирано до голяма степен от анти-ксенофобския (включващ и защитата на имигрантите) мироглед на левите хора в Англия, от друга страна – оставането в ЕС ще бъде сериозна спирачка за изпълнение на икономическата програма на лейбъристите. Тази програма предвижда и протекционизъм и държавна намеса в икономиката, към които Брюксел се отнася крайно враждебно. Втори пласт на противоречия – лейбъристите, гласували да оставане в ЕС биха се радвали на втори референдум, но някои лейбъристки депутати плашат да подадат оставка, ако партийното ръководство подкрепи втори референдум, защото той според тях щял да бъде удар върху демокрацията и отблъскване на тези лейбъристи, които все пак са гласували за излизане от ЕС.
Най-интересното в тази сложна за Корбин ситуация е оголването на основното противоречие днес в левицата (не само в английската). Противоречие между доминиращият в лявото интернационализъм и защита на идентичностите от една страна и необходимостта от връщането към корените на съвременното ляво – класовото мислене и защитата на тези слоеве от населението, които явно и осезаемо губят от глобализацията.