АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Американците ни настигнаха

Вихра Павлова - 17 февруари 2019

Докато Тръмп „се бори с дълбоката държава“, предлагайки социализъм за богатите и капитализъм за всички останали, 60% от американците считат, че те и децата им са извън обсега на Американската мечта; 40 % на възраст от 18 до 24 години смята да имигрират в чужбина. Рекорден брой възрастни хора, чиито пенсионни спестявания са унищожени с кризата от 2008 г., се преместват в Мексико, Панама и другаде, с надежда да преживеят по-достойно старините си. Неквалифицираните младежи (50% от безработните в САЩ) се стичат към Азия в търсене на работни места. (Някои американски учени дори предложиха Съединените щати да експортират структурно безработните, за да намалят изискванията към правителството).

По-богатите и талантливи американци също се колебаят дали да останат у дома и да работят в Америка. Всяка година четири хиляди се отказват от своето американско гражданство или постоянно пребиваване. Девет милиона американци сега живеят в чужбина в търсене на по-добро качество на живот, по-ниски данъци и по-добри възможности за работа навън (1).

„Америка представляваше най-богатото, най-безопасното, технологично най-напредналото общество в света. Но никога не бива да бъркаме случайната комбинация от обстоятелства със съдбата. Голяма част от онова, което е вярно за периода след Втората световна война, не е задължително да продължи вечно. Статутът ѝ (все още) на световна суперсила гарантира, че Америка е запазила своята империя, но не и че нейната система и начин на живот са триумфирали (2).  И въпреки че Тръмп си мисли, че върви напред, с глава назад (протекционизма), САЩ са и ще стават още по-зависими от чуждестранни инвестиции и износ към същите издигащи се сили, финансови и корпоративни центрове, които се конкурират с тях на световните пазари.

 „Америка е основана на свобода и независимост – не на правителствена принуда, господство и контрол. Ние сме родени свободни и ще останем свободни“настоява Тръмп, притеснен, че „социализмът се завръща в американския политически дискурс“ и „подкрепата за идеите на Маркс постоянно се увеличава.“ Но днес и на децата е ясно за кого са „свободите“, за кого (не)равенството и между кои е „братството“: между най-големите 17 компании за управление на активи, с над един трилион долара инвестиционен капитал и техните неправителствени сфери на влияние в почти целия свят. Това „финансово ядро ​​на транснационалната капиталистическа класа“, управляващо световната икономическа система, е единно в подкрепата си за военната империя САЩ и НАТО, която прокламира война срещу съпротивителни групи по света, наричайки ги „терористи“.

Истинската цел на войната срещу тероризма са защитата на транснационалната глобализация, безпрепятственият финансов поток по света, доларовата хегемония и достъпът до нефт. Тя няма нищо общо с борбата с тероризма, който генерира, увеличава и финансира, за да осигури покритие на реалния си дневен ред!“ (проф. П. Филипс).

Според доклада на Националния съвет за разузнаване на САЩ, „Глобални тенденции, 2030 г.“ Съединените щати вече не се характеризират като предсказуем стабилизатор, а като несигурна променлива.

В този ред на мисли компадорската клика, узурпирала властта в България, трябва да си зададе въпроса:

Колко сила ще имат Съединените щати през 2030 г.? Ще постигнат ли вътрешнополитическа стабилност? Ще могат ли да проектират тази сила по целия свят? Нищо от това не може да се приеме за даденост, защото Америка не контролира своята собствена съдба и контролът над чуждата ще става все по-невъзможен!

Бележки:
(1) Khanna, Р. Connectography: mapping the future of global civilization. (CH. 5 „THE NEW MANIFEST DESTINY“. UNITED STATES OR TRAGEDY OF THE COMMONS?) NY: Random House, 2016
(2) Пак там.

 

 

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.