Борисов е сигурен, че през юли 2019 г. България ще влезе в „чакалнята“ на еврозоната. Големият въпрос е кога ще излезем от „чакалнята“.
На 12 юли 2018 г. България получи от европейските си партньори пътна карта за реформи и обещание, че ако си свърши домашното, приблизително след около година ще може едновременно да влезе във валутния механизъм, предшестващ еврото, и в Банковия съюз. Няма спор, че ако през тази година България влезе в „чакалнята“ на Еврозоната и получи частичен пропуск за Шенген, заслугите ще бъдат приписани именно на правителството на Борисов.
Въпреки че човек винаги трябва да има едно наум, когато най-слаборазвитата страна-членка на ЕС, но изглеждаща като най-корумпираната от всички, твърди че е на прага на „чистилището“. ЕС е такава организация, която не винаги действа по разписаните правила. Справка: приемането на България в Шенгенското пространство.
Между другото, някой да е чувал за страна, седяща в „чакалнята“? Не, разбира се, но все пак това е задължителният етап.
Първият голям въпрос е дали България отговаря на условията за членство в Еврозоната?
- I. Икономическите условия за присъединяване към еврозоната спомагат да се гарантира, че страната е готова за интегриране към валутния режим на еврозоната. Съществуват четири икономически критерия за конвергенция:
- Ценова стабилност. Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. По този показател България през миналата 2018 г. се отклони от критерия; ако и през 2019 г. го направи, престоят в „чакалнята“ ще продължи дълго.
- Стабилни и устойчиви публични финанси. Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП. България отговаря на този критерий.
- Стабилност на валутните курсове. Страната кандидат трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период. Вероятно и по този критерий България ще стои прилично. Страната ни е подчинена на монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), но не може да ползва привилегиите на еврото.
- Дългосрочни лихвени проценти. Дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в 3-те държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. И тук ще покрием, по всяка вероятност, изискването.
- II. Изискване за адаптиране на националните закони. Кандидатите за присъединяване към еврозоната трябва да гарантират, че националните им закони и правила предвиждат независимостта на техните национални централни банки и че уставите им са в съответствие с разпоредбите на договорите и са съвместими с уставите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Тук е необходимо да минем през „чистилището“, още повече че сме в наказателна процедура.
III. Ново неразписано условие от 2018 г. е изискването за едновременно включване в банковия съюз. България декларира, че ще отговори на това изискване. В момента продължава мониторинг на банковата ни система, няма данни за особени притеснения. ЕЦБ няма да допусне България в механизма, преди да са разрешени базови проблеми с върховенството на закона или финансовия надзор.
- IV. Още преди почти три години лидерите на петте основни европейски институции предложиха в доклад за реформите в еврозоната въвеждането на задължителни стандарти за икономическа и социална конвергенция. Целта е страните в еврозоната да имат сходни нива на развитие в областта на образованието, данъчната политика или мерките за борба с безработицата, като се приемат „минимални социални стандарти“, които са по-подробно разписани в други документи. Ако подобни стандарти бъдат приети, те трябва да се спазват. Ако се спазват, необходимите по-високи социални разходи ще доведат до повишаване на данъци и осигуровки, за да се елиминира „социалният и данъчният дъмпинг“ на страните от Източна Европа. В същото време, ако минималните социални стандарти доведат до повишаване на доходите, това може да доведе и до завръщане на част от имигриралите източноевропейци, което би довело до значителен тласък за родните им икономики.
Така че важно е да се влезе в „чакалнята“ на еврозоната, но още по-важно е бързо да се излезе от нея. А процедурата не е никак лесна. Най-малко на всеки 2 години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия разглеждат дали държавите членки извън еврозоната (така наречените „държави членки с дерогация“) отговарят на критериите за конвергенция и следователно са готови да въведат еврото. Всяка една от тях изготвя доклад за конвергенцията, в който излага своите констатации. Докладите се представят на Съвета на ЕС за разглеждане и последващи решения. ЕЦБ и Комисията могат да изготвят подобен доклад по всяко време по искане на държава от ЕС, която желае да се присъедини към еврозоната. Съветът на ЕС решава дали една държава е готова да се присъедини към еврозоната. Съветът приема такова решение след: получаване на предложение от Комисията; получаване на препоръка от държавите членки от еврозоната; консултации с Европейския парламент; провеждане на обсъждания в Европейския съвет. Окончателното решение се взима от всички държави — членки на ЕС. В законодателството на ЕС то е известно като „отмяна на дерогацията“.
Да огледаме рисковете пред влизането ни в Еврозоната:
- Не е ясно дали няма да се обвърже влизането в еврозоната с влизането ни в Шенген. Скрито или открито.
- България кандидатства по едни правила, но след Брекзит и особено след идеите за промените в еврозоната (на Макрон, но и на Меркел – идеите са различни) е възможно да има „освежаване“ на правилата за прием в еврозоната и престоят в „чакалнята“ да е свръхизтощителен.
- Във времената на търговски войни; на продължаващо разширение на НАТО и продължаващо симетрично отговаряне на Русия; на свръхзадължения на някои страни от еврозоната (отпред са Италия, Гърция, но и Испания, Португалия, Кипър и Франция), кризата чука на вратата все по-упорито! F-16 не води до икономически растеж, а до финансово бреме, все пак. „Италианската“ връзка може да повлече стойността на еврото. И понеже капиталистическата икономическа система е циклична, може през 2019-2020 г. да настъпи такава системна криза в ЕС, която да срути системата. Известно е, че ролята на боксовата круша в такива случаи се отрежда на най-слабите страни.
- Вътрешните фактори и условия за провал на кандидатстването за еврозоната също не са за подценяване. България се оголва демографски, значителна част от младите „бягат“ към по-добри условия на работа и живот. Безработицата става все по-ниска, понеже бегълците са милиони. Износът не балансира вноса. Културата у някои общности е на ниво първобитно-общинен строй. Бизнес отношенията, налагани от бивши криминали и сегашни новобогаташи, стигат до ниво феодализъм, понякога робовладелство. Конкуренцията се смазва не само с органите на държавата, но и с побългарени варианти на олекотен новичок, вероятно. Борбата с престъпността е на такова ниво, че нямаме смелост да издигнем наш прокурор за европрокурор. Медиите са „дирижирани“, кога с пряко изкупуване, кога със спиране, кога с пари над и под масата за водещите, кога със „среден пръст“, кога с фалшив болничен. Общо взето, България стои зле в съзнанието на своите граждани, а да не коментираме в очите на чужденците. Кандидати за еврозоната?
Повтарям, важно е да се слезе в „чакалнята“ на еврозоната, но още по-важно е бързо (2-3 години) да се излезе от нея. С чисто лице и горещо сърце.
