Тези дни Уорън Бъфет, третият най-богат човек в света, с 84,3 млрд. долара нетно богатство през 2018 г., заяви, че богатите не се облагат достатъчно с данъци в сравнение с останалата част от американското население. И това при положение, че процентът, с който се облагат богатите в САЩ, е няколко пъти по-висок, отколкото в България.
При гигантските си доходи от капитал Уорън Бъфет плаща много по-малко данъци от която и да било секретарка или чиновничка в своя офис, пише през 2006 г. Бен Стайн в своя статия в „Ню Йорк Таймс“, озаглавена „Досети се коя класа побеждава в класовата война“. Авторът разказва за разговора си с Бъфет, дал заглавието на статията му. „Как може да е справедлливо това? Как може да е правилно?“, попитал милиардерът. А Стайн му отговорил, че винаги, когато някой обръща внимание върху това, е обвиняван в разпалване на класова война. И ето как му отговорил Уорън Бъфет: „Има класова война, наистина, но моята класа, класата на богатите, води тази война и ние побеждаваме“. Имал е предвид намаляването на данъците на богатите в САЩ след идването на Рейгън на власт и възхода на неолибералния капитализъм (1).
В този смисъл можем да кажем, че богатите в България също водят класова война. Техните данъци бяха намалени до 10% и така те победиха с много по-голям резултат от американските богати. А това стана с помощта на партия, която някога бе водила борба срещу угнетението и експлоатацията. В резултат по-бедните в България днес са неимоверно по-експлоатирани и много по-угнетени. България е страната с най-голямо неравенство в Европейския съюз и с най-малък дял на БВП, преразпределян чрез бюджета. Това е така, защото:
Първо, данъчното облагане на богатите в България е 3-4 пъти по-ниско, отколкото в Съединените щати. В САЩ доходи над 600 000 долара се облагат с 37% (и според Бъфет това е малко), а у нас – с 10%. Другите данъци в САЩ също са значително по-високи.
Второ, България е страна с периферен капитализъм, експлоатирана в огромни размери не само от своите богати, но и от богатите в развитите капиталистически страни. От страната ни са изнесени и се изнасят трилиони, след като насилствено под западен натиск бяха унищожени български енергийни и други ресурси.
Сред богатите в България обаче няма такъв, който като Уорън Бъфет да каже, че под прикритието на „прехода към демокрация“, джендър празнословия, Истанбулски конвенции и прочее либерална идеологическа мъгла тук се води класова борба и че 90% от българите са сред победените в тази война, в която победители са богатите.
Няма за съжаление и освободена от либералните лъжи системна партия, която да заяви това. Наричащите се „леви“ не смеят, за да не ги обвинят, че „разпалват класова война“ (както пише „Ню Йорк Таймс“). За тях класи и класови войни не съществуват. За наричащите се „десни“ нещата са ясни – крещят истерично, че „комунистите“ и „ченгетата“ са виновни, и все повече се трансформират от либерали в консерватори и фашисти.
Няма и капиталисти с морал и смелост да говорят за тези неща. И това е обяснимо – голямата част от нашата капиталистическа върхушка е клептократска и компрадорска. Друго няма. Друго не се чува в гигантската неолиберална и постепенно фашизираща се пропагандно-идеологическа пушилка, вдигана от медиите и политиците в страната.
Бележка
(1) Stein, Ben. In Class Warfare, Guess Which Class Is Winning, In: The New York Times, November 6, 2006, https://www.nytimes.com/2006/11/26/business/yourmoney/26every.html