АНАЛИЗИ > СТАТИИ
С атомното трабантче – към светлото бъдеще!

Боян Дуранкев - 03 март 2019

Според гостувалия наскоро генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг  България играе важна роля в политиката на НАТО спрямо Русия. „Посланието от срещите ми в София е, че България подкрепя 100% подхода на НАТО към Русия – сдържане, отбрана и диалог“, посочи норвежецът. Четете внимателно: думата „диалог“ е накрая, първо е „сдържане“. Обратно казано, „диалог“ от позициите на силата. С ново натовско попълнение: могъщата армия на РСМ (Република Северна Македония).

Естествено, българските „ястреби“ приветстваха изказването на генералния секретар, „подкрепиха“ изказаното от него и даже го „доразвиха“. Най-голямо отвращение сред съгражданите обаче предизвика изказването на един бивш външен министър, известен с пристрастяването си към трабантчето: „ние, на Балканите, имаме нужда от ядрени оръжия, които да гарантират мира така, както го правеха по време на студената война“. Край на знаменития цитат! Няма да коментирам другата трагична некомпетентност на Паси, че Русия е излязла от споразумението за ядрените оръжия. САЩ излязоха, а Русия – все още не.

„Ние“ в случая е само и единствено цитираният Соломон Паси. Вероятно и обкръжението му, редно е поне съпругата му да го подкрепи. Но в това „ние“ не попадат поне 7 млн. български граждани, включително и живеещите в чужбина. Българските граждани не са искали никога атомно оръжие на своя територия, нито у съседите си!

Но освен вероятния личен интерес на хищната птица, няма обществен интерес към дрънкането на оръжие. Причини – много:

  1. Българската армия се намира в критично състояние, но няма да го описвам, защото е грижливо скътана държавна тайна.
  2. Българските граждани не са склонни да подкрепят амбициите за 2% военни разходи от БВП, за разлика от други страни, които, например, поддържат бази в около 80 чужди страни.
  3. По-добре е горните 2% от БВП да отидат за инвестиции в запустелите райони на България, в които оцеляват стотици хиляди унижени и оскърбени от измамния 30-годишен „преход“.
  4. Руският народ не изглежда като враг на българския народ. Но България с атомно оръжие ще е първокласен враг на Русия и нейния народ. Никой не иска това да се случи.
  5. НАТО не изглежда пацифистка организация. Справка: обещаното неразширяване на Изток и „на сантиметър“ при договорките с Горбачов.

Изхвърлянето на Соломон Паси може да е екзотично, но то е и крайно опасно за нацията. Да приравним България към страните с ядрено оръжие, като, например Северна Корея – това ли искаме?!

Красивото и приятното в случая е, че Плевнелиев и Цветанов мълчат, въпреки твърдата си евроатлантическа ориентация. Неприятното за троицата е, че винаги когато се обадят, броят на русофилите нараства.

Лично аз приемам призивите на Паси като опит за „вписване в медиите“, независимо от съдържанието на изреченията. Но си задавам много по-тревожни въпроси:

  1. През 2009 г., ако не се заблуждавам, Паси се кандидатира за генерален секретар на НАТО. Слава богу, тогава не го избраха. Но ако сега пак се кандидатира и го изберат? Бог да пази света!
  2. Паси и обкръжението му имат влияние върху част от управляващите в момента. Интересно е дали те ще го подкрепят с „мълчаливо съгласие“ или ще застанат срещу него?
  3. Очаквам Румен Радев лично да вземе отношение по този въпрос още днес, 3-ти март. Той е бивш НАТО-вски генерал, но в момента е български президент; не може да си позволи да подмине насъскването от ястребите. Не ми се ще да вярвам че има и ще има топли отношения Радев-Паси.
  4. Не е лошо да се проведе един референдум за разполагането на ядрено оръжие в България, за да видят ястребите за каква омраза към техните идеи става дума. Въпреки че се мисли че за 30 години българите са с достатъчно промити мозъци, за да приемат всякакви глупости.
  5. Самият Паси да се качи на своето трабантче и да си направи воаяж до два чудно красиви града, насладили се на ядреното оръжие – Хирошима и Нагазаки. И после да ни разкаже как е било там и как ще е тук.

Впрочем, нека не крия мнението си: категорично „не“ на ядрените оръжия!

Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на…