Два века след трагичния опит на Наполеон да завладее Европа френският президент Макрон в навечерието на изборите за нов Европарламент обяви своя предизборен манифест. Три основни намерения се набиват на очи в призивите му за мобилизация на общността:
1. Той се страхува от националистите и ги обвинява във всички възможни грехове.
2. Предлага да се изгради „Нова Европа“, имаща твърде малко общо с договорения преди 27 години Европейски съюз. Настоява държавите-членки да предадат своите пълномощия на единен център, гражданите да застанат в общ строй с централно командване.
3. В текста няма и намек за пазарна икономика. Президентът на Франция не крие, че възнамерява сам да направлява „невидимата ръка“ на пазара.
Най-острите му критики са насочени към така наречените „националисти“. На първо място лидерите на италианската „Лига“ Матео Салвини и на френския Национален сбор Марин Льо Пен, наред с други отстъпници от европейския коловоз като унгарския премиер Виктор Орбан. Макрон призовава „да се попречи на националната затвореност, която нищо не предлага…“ Разбира се, президентът следва най-добрите традиции на либералната реторика. Но именно „националистите“, за разлика от приближените му поддръжници, предлагат конкретни неща като правото на всяка държава сама да определя колко мигранти са й нужни и колко може да приеме или как да се снижи пенсионната възраст. Но Макрон плаши своите избиратели с „национализми“, свързани според него с войни и други неприятности.
Следва друга по-интересна част. Предложение да се създаде „Агенция за защита на демокрациите“, отнемайки правото на всяка страна сама да определя наличието на външна намеса, предоставяйки това на налагани й експерти. Струва ли си да напомняме, че досега няма доказателства за въздействия отвън с изключение на бащинските напътствия на САЩ. Има само зле фабрикувани твърдения. Предлага се също създаване на обща гранична полиция и служба за предоставяне на убежище, както и Европейски съвет за вътрешна сигурност, което означава да се забрани на всяка страна сама да решава кого да пуска на своя територия и при какви условия.
При създаването на ЕС основополагаща и най-привлекателна идея беше решенията да се приемат единогласно при пълен консенсус, тъй като общите решения трябва да съответстват на интересите на всички без изключения. Предложенията на Макрон фактически отменят този принцип. Това вече няма да бъде съюзът, който беше договорен. Зад призивите „срочна необходимост да се изобретят форми на нашата цивилизация в изменящия се свят“, „Единството на Европа е в опасност“ прозира намерението да се превърне общността в безличен строй, направляван от невидими банкери с послушните ръце на изникващи от небитието европейски бюрократи.
Що се отнася до икономиката на „новия“ ЕС, в нея остава твърде малко „пазарно“. Реформирането на политиката на конкуренция предполага да се подлагат на санкции, дори да се забраняват предприятия, които нанасят вреда на „стратегически интереси“, на „фундаментални ценности“ на ЕС. В пълен унисон с напътствията и действията на САЩ, за което и самият Макрон си признава.
По отношение на „свободите“ е предложен „европейски надзор над големите цифрови платформи“ и „регулиране на тяхната дейност“. За пазара на труда – „социален щит“, „европейска минимална работна заплата, адаптирана към всяка страна“. Какво остава от гръмко провъзгласяваната „пазарна икономика“ освен грубата намеса в интерес на едрия бизнес под прикритието на евросоциалистически лозунги? Примерът на управляваната от Макрон Франция показва доколко успешна е подобна политика.
Тезисите на Макрон изглеждат напълно логични. В смисъл, че като един от водачите на алианса на евробюрократите с големия бизнес той не може да предложи нищо друго. С усилията на Макрон и неговите съпартийци Съюзът стигна до печалното състояние, в което италианските избори се печелят от „националисти“ и „популисти“, а френските работници всяка седмица демонстрират срещу правителството. Като прибавим и мигрантите, растящия държавен дълг на страните-членки, все по-острите разногласия, евробюрократите стремително губят симпатиите на избирателите. Празната реторика също има своите предели.
Ето защо многократно повтаряната мантра „Обединена Европа защитава европейците“ започва да губи своята сила. От кого ги защитава, това и самият Макрон не може да каже. Затова пък британският „The Daily Telegraph“ твърди: „Днес Емануел Макрон е по-голяма заплаха за единството на Евросъюза отколкото Брекзит.“ Призивът към „Европейско Възраждане“ може да послужи като сигнал за ново разделение на общността с обособяване на елитна част от западноевропейски държави с редуващо се водачество на Франция и Германия. А това ще засили евроскептицизма, както и съпротивата на обявените от Макрон „второкласни“ държави. Засечките в машината от Брюксел крият непредвидими последствия.
Top of Form
Bottom of Form
Bottom of Form