АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Америка се проваля в търговията, да му мислят нашите политици

Васил Проданов - 11 март 2019

През 1992 г. в програмата си, с която дойде на власт, Бил Клинтън обяви „икономизация на външната политика“. Външнополитическите институции ще имат като основна своя задача прокарването на американските интереси навсякъде по света, да се борят за печалбата на американските корпорации. Това стана основна задача на посолствата, които трябваше да лобират за бизнеса пред чужди правителства и структури. И едрият американски бизнес наистина спечели от това, а делът на 1 % най-богати в САЩ прибави към своята собственост стотици милиарди долари, изнасяйки производства и капитали по данъчни убежища, специални икономически зони, страни с по-ниска цена на работната сила. Все повече стоки започнаха да се внасят отвън, а не да се произвеждат в Америка, защото това бе изгодно за капитала, независимо че държавата губеше и противоречията нарастваха.

Нарастването на тези противоречия бе един от факторите за неочакваната победа на критикуващия съществуващия неолиберален свободен пазар Доналд Търмп. А той пък направи намаляването на търговския дефицит един от основните приоритети на своето президенство. Издигна лозунгите „купувай американското“ и посолствата навсякъде по света се мъчат да накарат местните правителства да „купуват американското“. Реалностите на кризисния неолиберален капитализъм обаче водят в противоположна посока. Въпреки търговската война, която поде, въпреки обещанията да направи „Америка първа“, САЩ продължават да се сриват в сферата на търговията, а с това и в други сфери. Търговският дефицит на Америка през 2018 г., въпреки протекционистките мита продължи да се надува като балон и достигна 891.3 милиарда долара – най-високият в нейната история, както е най-висок дългът й, неравенството и пр. През миналата година американците са внесли с 891.3 милиарда долара повече стоки, отколкото са изнесли.  Тръмп наложи мита върху множество китайски стоки, за да спре техният внос и въпреки това търговският дефицит е нараснал с 12.5 % в сравнение с предходната 2017 г.  При това тази тенденция се усилва. Американците харчат много повече пари, отколкото печелят. Затова и само за един месец през декември 2018 г. търговският дефицит е нараснал с 19 % в сравнение с ноември. При това дефицитът е особено голям в сферата на индустриалните стоки, в които очевидно други страни имат предимства. Обещанията, че протекционисткото ограничаване на вноса от Китай и други страни ще възроди американското индустриално производство не се реализират. Стотици милиарди са отишли в ръцете на чужди компании и правителства. Някои от тях и в американски компании, които обаче са изнесли производството си в чужбина.

Обещанията на Тръмп да намали дефицита се провалиха дори в отношенията му с Мексико и Канада, които въпреки предоговарянето на НАФТА – договора със САЩ за свободна търговия, са продължили да печелят повече. Китайците са сложили в джоба си от този дефицит рекордните 419 млрд. долара, ЕС – 169 млрд.,  Мексико – 82 млрд., Канада – 20 млрд. Тръмп намали данъците в САЩ и около 1.5 трилиона не влязоха в държавната хазна, а останаха в ръцетена на американците, които са използвали повечето пари, за да купуват все повече чужди стоки. В същото време намалените данъци в бюджета са били компенсирани с увеличаване на дълга на държавата и съответно на бюджетния дефицит (1). Затова и Тръмп беснее и продължава с търговската война. Говори, че практиките на Световната търговска организация са несправедливи. Обявено бе, че Америка ще се откаже от предимствата, които е давала досега на Турция в търговията. Отправена бе заплахата за оттегляне от договора за свободна търговия с Южна Корея, при който тя има възможност да изнася повече отколкото внася от САЩ.

Проблемът е, че нещата не вървят не само в търговията, а и в множество други сфери. Да вземем две най-важни от тях, свързани с най-важния капитал на една нация – човешкия капитал, с хората и тяхното здраве и образование, които са решаващи днес за успеха на една икономика В това отношение САЩ вървят надолу. Вашингтонският университет е създал Индекс за равнището на човешки капитал в различни страни и прави сравнение между неговото състояние през 1990 и 2016 г. в 195 държави в света. Според него за този период САЩ са се смъкнали от 6 на 27 място в тази класация. Скандинавските държави, Китай и Южна Корея са между 10-те най-добри страни в това отношение. Китай изпреварва САЩ вече не само по количеството, но и качеството на човешкия капитал – основният икономически фактор за развитието на съвременна икономика. Около 30 милиона американци са здравно неосигурени и техният брой нараства през последните години (2). И ще нараства, както растат ускорено социалното неравенство, търговският дефицит, всички видове дълг, броят на бездомниците и какво ли още не.

Очевидно, че това ще променя все повече американската политика и ще се търсят всички възможни начини за вкарване на допълнителни пари отвън. Един нашенски евроатлантик предложи у нас САЩ да разположат ядрени оръжия. Може да го направят, но сигурно ще поискат да си платим за това. Изглежда вероятно след като Тръмп обяви, че ще иска пари от правителствата, в които има американски бази и войски. Не стига, че и досега базите му у нас бяха безплатни, но сега може и пари да ни поиска. Нещо като данъка „диш хака бей“ – за зъбите, че дъвчеш с тях по време на кризата на Османската империя. Ще натиска и нас, и цяла Европа, а и останалия свят да увеличаваме парите за въоръжение и да му ги даваме за американско оръжие. Капитализмът е излизал неведнъж от кризисно състояние чрез надпревара във въоръжаването и войни, които да пренареждат съотношението на силите и унищожават хора и материално богатство. Затова и Тръмп ще иска, иска, иска от всякъде, където може да накара местните политици да му осигурят пари, за сметка на нещо друго или някой друг. И това не е случайно. Да му мислят тези, от които ще се вземат парите и ще страдат от войните.

(1)  Jim Tankersley and Ana Swanson. In a Blow to Trump, America’s Trade Deficit Hit a Record $891 Billion, The New York Times, March 6, 2019

(2)  Hendricks, Scotty. USA ranked 27th in the world in education and healthcare—down from 6th in 1990, In: Big Think, https://bigthink.com/politics-current-affairs/american-education-and-healthcare, October  03, 2018

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com