Днешният ден е посветен на един от най-великите ни възрожденски дейци – Софроний Врачански. Тази година отбелязваме 280 години от рождението му и 225 години от ръкополагането му за Врачански епископ! Следва да отбележим, че Софроний е най-издигнатият българин в онези времена на ХVІІІ-ХІХ век! Съчиненията му го определят като енциклопедична личност – учител, богослов, оратор, политик, писател. Чуждестранните изследователи отдавна са определили неговото „Житие и страдание грашнаго Софрония“ за първата южнославянска белетристична творба.
За съжаление, но и за наш позор като потомци, държавата се е дистанцирала от отбелязването на юбилея на тази голяма личност. Най-вероятно, защото преди два века Софроний е имал неблагоразумието да посочи, че българите и русите са братя. И никъде не е написал колко добре се „съжителства“ в петвековната ситуация на „присъствие“. Няма как днешните управляващи, потънали в евроатлантически ценностен блян, да му простят нито православната принадлежност, нито неговата надежда, че Русия ще помогне на страдащия под чуждото иго български народ… И така. В учебните програми на българското учелище Софроний вече не се изучава – може би заради наложеното обяснение с гриф „труден за разбиране“..
