АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Истината за Крим

Ваня Добрева - 19 март 2019

Слово при откриване на изложба „Крим днес: поглед отвътре” в Руския културно-информационен център

Фотографията притежава характерното свойство да отразява непосредствено и безкрайно достоверно живота на природата и човека, да бъде настъпателно актуална, да втъкава въображението на индивида в материална действителност, която, макар и да въплъщава субективните настроения и предпочитания на нейния автор, съхранява в автентичен вид собствената  фактура на обектите, тяхната вещественост и осезаема видимост.

Конкретно по повод на изложбата „Крим днес: поглед отвътре”, която  се открива в Руския културно-информационен център. Наред с всичко останало, важно е да се подчертае, че тя е забележителна културна проява.  Тази изложба, подготвена от руски майстори на фотографията, е чудесен подарък за нас и нашата страна. Възможност да се докоснем до настоящия Крим, да удостоверим динамиката на случващите се икономически и социални промени.

Днес ние отбелязваме петата годишнина от свободно проведения референдум в Крим за присъединяване на полуострова към Руската федерация. И тук трябва да заявя, че независимо от масираната демагогска и злостна пропаганда  как Крим бил уж анексиран от Москва, българският народ не се поддаде на този тип провокации. Не повярва на клеветата, че в Крим понастоящем се вихрят безпорядък и насилие, че тук, през последните пет години жизненото равнище рязко е спаднало, че на полуострова всекидневно избухват остри конфронтации между етническите руснаци и малцинствата, най-вече с това на кримските татари.

Впрочем, в Крим живее българско малцинство, което категорично приема Крим за естествена част от Русия и прави всичко по силите си, за да разкрива пред нас, своите сънародници от Република България, истината за днешен Крим. Но това е разбирането и на другите малцинства – на евреите, на немците, на гърците, на украинците, на беларусите, на татарите. За тях Русия е тяхната родина, приютила през вековете на полуостров Крим техните предци.

Иначе, у нас, в България, се стига дотам, че всяко посещение на българи в Крим се оценява като неблагонадеждно и рисково, проява на смелост, която обаче не си заслужава цената.

Но ето че пред нас са снимки от днешен  Крим, които няма как да бъде подправени. Те черно на бяло показват действителността, за  да се види и осъзнае  ръстът на положителните  промени, настъпили в Крим през последните пет години!

Ще споделя нещо лично. През изминалите пет години имах щастието три пъти да посетя Крим. Всеки път се завръщам, запленена от крайморския пейзаж и от хората, които излъчват доброта. Поразена от дворците и историческите места, от паметниците и свидетелствата за богатото културно минало на Крим, от всеки материален и духовен знак, който напомня, че Крим е бил и продължава да бъде научен, културен и образователен център на Русия. Многобройните музеи и музейните сбирки  удостоверяват, че тук са живели големи руски интелектуалци като Толстой, Чехов,  Куприн, Айвазовски, Станиславски, че в Крим руските царе и аристократи са прекарвали годишния си отдих, че именно в Севастопол са изковани големите победи на руския флот.  В град Ялта, в местността Ливадия, се пази споменът и за знаменитата среща на тримата велики – Сталин, Чърчил и Рузвелт, в края на Втората световна война.

Но ако има нещо, което наистина изумява погледа, особено във връзка изложбата  „Крим днес: поглед отвътре”, това са осъществените през тези пет години мащабни инфраструктурни проекти:  летището в Симферопол; възстановените болниците, детските градини, училищата и университетите, модерните бази за научни изследвания. През тези пет години се появи и едно от чудесата на модерния свят  – Кримският мост, с неговите грациозни автомобилни платна и внушителни железопътни линии. В Крим се реализират невъобразими по мащабите си енергийни проекти, нови пътища и магистрали прорязват територията на полуострова. Специални грижи се полагат за храмовете, параклисите и джамиите. Грандиозни са проявите на севастополския флот. Хората в Крим живеят далеч по-задоволено, по-спокойно, отколкото преди пет години.

И накрая, позволете ми да изразя чувството си на признателност към авторите и организаторите на изложбата в лицето на Посолството на Руската федерация у нас, на Россътрудничество, на Руския културно-информационен център, на списание „Кримски журнал”, затова че са намерили най-доброто и красноречиво средство за опровергаване на веригата от насаждани предубеждения и лъжи за Крим.

Днес президентът на Руската федерация Владимир Путин пристигна в Крим. И това е едно ново доказателство за огромните грижи, които Москва полага за перлата на Черноморието – Кримския полуостров. За това, че той е органична част от Русия, от нейното минало, настояще и бъдещи!

Така че „на добър час”! Благодаря!

Ваня Добрева е изследовател на българската литература и култура, публицист и политик. Доктор на филологическите науки, професор. Родена е на 20 юли 1965 година в град София. Завършила е НГДЕК „Константин Кирил Философ. През 1990 година се дипломира като магистър по „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1996 година след защита на дисертация на тема: „Структурообразуващи принципи…