АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Бедните страни в Европа да се хващаме за ръце

Юрий Борисов - 22 март 2019

Вчера министрите на транспорта на България, Латвия, Литва, Полша и Унгария са изпратили до председателя на ЕП Антонио Таяни писмено искане гласуването на пакета „Мобилност“да се отложи за следващия състав на Европарламента. В същото време българските международни превозвачи обмислят за следващата седмица протест в Страсбург срещу този пакет.

Искаме или не искаме,“ Европа на две скорости“ е факт. Този израз обаче е твърде неутрален към същностните проблеми на общността. Всъщност явен факт стават противоречията в интересите на развитите и по-слабо развитите страни в едно семейство, което се кълне , че е изградено върху принципа на солидарността. Как се постъпва когато едно правило е добро за едни и е в ущърб на други? Налага се по-силният и по- големият ли?

Отдавна е настъпил моментът, в който европейски страни с по-слаби икономики трябва да се групират, за да отстояват свои общи интереси. И това е далеч не само в сферата на международния транспорт. По-слабите икономики се нуждаят от протекция, която по-силните разбира се отхвърлят, защото би накърнила  интересите им.

Някой ще отрече ли факта, че на всички настоящи богати страни са им били необходими няколко десетилетия в условия на икономически протекционизъм, за да станат богати?

В Европейската общност е съществувал стъпаловиден механизъм за намаляващи вносни мита, но е би отменен вероятно  под натиска на СТО и други заинтересовани субекти.

Вчера, днес и утре отказът от такъв защитен механизъм означава, че България  ще произвежда например само символични количества  плодове и зеленчуци, защото няма климатичните условия на Гърция, Турция, Южна Италия и Испания. Нашите политици днес старателно избягват да коментират, а дори и да мислят за факта, че България е нетен вносител на над 80% от консумираните  у нас плодове и зеленчуци; че колбасите ни с червено месо са със 100% вносна суровина и прочие.

Но „Да бъдем кратки, за да завърши изречението ни в тази епоха“, както ни съветва Станислав Йежи Лец.

Да се захващат страни като България, Румъния, Латвия, Литва и Естония и да поведат борба за промяна на европейските правила. Да се преборят за връщането на теорията и практиката на „аргумента за прохождащата индустрия“ (infant industry argument) (1). Той е формулиран още през 1790 г. от американския икономист и първи финансов министър на САЩ  Александър Хамилтън. Всички сега богати страни са го прилагали по време на своята индустриализация, но на нас сега ни пробутват либералната илюзия за „свободата на движение на хора, стоки и капитали“, която е манна небесна за всички. Това, че животът ще бъде на две и повече скорости е ясно. Поне да осъзнаем кои са лостовете на нашата скорост и какво трябва и какво можем да направим, за да ускорим движението си. В тази борба има  смисъл. Може би дори само в тази борба има много смисъл за изостанали страни като България и нейни посестрими.

А как ще протече нашата кампания за избор на евродепутати, всички усещаме. Ще има ли състезание на идеи и философии? Ще има ли осмисляне на нашето специфично място в Европейския съюз? Глупости! Има време, и за това ще узреем. Някой ден.

(1) Вж „Годишен доклад 2017 „Икономическо развитие и политика в България: оценки и очаквания. Тема на фокус: пътят към Европейския съюз и равносметката от първите 10 години“ от Института за икономически изследвания при БАН“.

Секретар на Клуб "24 май" Юрий Митков Борисов е доктор по философия. Роден на 12 август 1956 г. Средното си образование завършва във Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“  гр. Стара Загора, а висшето - в СУ „Св. Климент Охридски “. В периода 1980 - 1983 е учител по морал и право, естетика, обществознание, логика и психология във ФЕГ „Ромен Ролан“. …