Вчера, на 26 март, нашият скъп приятел и почетен председател на клуб „24 май“ проф. Андрей Пантев навърши 80 години.
Впрочем, за своето раждане преди толкова десетилетия Андрей Пантев няма никакъв принос. Но нека и аз се присъединя към поздравленията за тази кръгла годишнина, като поднеса и искрените си пожеланията за здраве на нашия прекрасен и незаменим Мъдрец!
И ако е вярна тезата, че един ден на мъдрия човек е по-ценен от година на глупака, то наистина всеки споделен миг с тази обаятелна личност е по-ценна и по-приятна от многочасовите трапезни приказки с други колеги и приятели.
Изумително е как в една малка и многострадална страна като България може да се роди и развие такава светла и надарена – многостранно развита – личност като Андрей Пантев. Роден и отгледан не в дворец или палат, а в обикновеното село Раковица, неговата свръхбогата духовност отдавна го е издигнала до онзи величествен интелектуален и морален Еверест, до подножието на който не могат да се докопат или да додрапат онези умствено ограничени лилипути, които измерват всичко с облаги, печалби, апартаменти, богатства. За последните важи максимата: пречка е за себе си глупецът, пречка е за другите мъдрецът!
Изумително е как в условията на морална и нравствена деградация, на безкнижовност и бездуховност, на всеобща „конкуренция“ кой ще се напечели повече и кой ще се въздигне повече, все още съществуват такива независими и отговорни умове като проф. Пантев. Своята независимост и непоколебима твърдост той илюстрира и в „жълтата къща“ (където уж съединението прави силата), като се обяви – напук на „партията, която никога не греши“ – против присъединяването на България към НАТО, против войната в Ирак, против войната в Афганистан, против признаването на Косово, против чуждите бази в България и т.н. Един достоен българин, един истински факлоносец в тъмнината на българската „политика на сметките“!
Изумително е че формулата „умът има своите граници, но глупостта е безгранична“ (приписвана на Ал. Дюма-син) не може да се прилага за проф. Андрей Пантев, който притежава уникален безграничен ум, вероятно свързан с космическата премъдрост. Може би затова у българския Мъдрец не може да се забележи и следа от умствено „стареене“ или износване, докато у мнозина по-млади или не толкова млади хора интелектуалната ръжда е забележима още при първите изречения.
Изумително е как този Мъдрец може да бъде толкова необикновено „обикновен“ както в отношенията си с околните, така и към собствената си личност. Че кой не знае знаменитата му „пантева“ лула, или ненадминатия му тънък хумор, който реже като с остър бръснач?!
Няма да крия, че и аз съм от онези, които сме се стремили настоятелно да се впишем в духовната орбита на Мъдреца, може би очакващи чрез него да се въздигнем интелектуално по-високо от собствените си възможности, или пък с надежди да акумулираме поне частички от мъдростта. Няма също да крия, че който е попадал в неговата компания, ненаситно е търсил продължение на връзката и нови срещи.
Но проф. Андрей Пантев е физически единствен и за съжаление съвременната наука още не може да го клонира в достатъчни количества, за да го има на „пазара“ за всеки събеседник. Но си мисля, че поне през следващите 80 години не само ще ни огрява деликатната му усмивка, но все повече ще „събеседваме“ с неговите монографии и статии, понеже те са възхитително национално богатство, което не може да бъде приватизирано.
Затова да благодарим на странницата Съдба, че сме се родили българи, които имат за съгражданин такъв Мъдрец около себе си, който – за разлика от книжния герой Данко – да ни води с ума и сърцето си и през следващите десетилетия на безкрайния български „преход“!
Бъди ни жив, здрав, но и взискателен, скъпи проф. Пантев!
