В Уикипедия пише, че амнезията е състояние на увредена памет по органични причини (удар, травма, зараза на мозъка, употреба на наркотици) или по функционални (психологични, истерично посттравматични), или поради неспособност да си представиш бъдещето. В случая с Владимир Зидаров – Лютви Местан най-вероятно е последната.
Селското момче, завършило българска филология във Великотърновския университет, според жители на Момчилград е активно, винаги близо до властта. Приема и участва в мероприятията на „възродителния процес“ (готови са да свидетелстват за това). Показателно е, че дори след създаването на ДПС през 1990 г. именно с името Владимир Зидаров през 1990-1993 г. Лютви Местан търси неуспешно политическа кариера в СДС-Момчилград. Няма и помен за насилие срещу неговата личност или турска идентичност, както възбудено, но неубедително, лицето представя нещата в сутрешно телевизионно предаване на 27 март т.г.
Вече с турското си име Владимир–Лютви започва политическа реализация в ДПС. Расте бързо. Комунистите са му дали добро образование. Казват, че неговият тъст (близък до Ахмед Доган) излиза от политиката, за да даде път на зетя. Зетят стига до поста Председател на ДПС, но след опит да изхвърли Сокола от политиката и открито да подчини ДПС на Анкара е изгонен и търси закрила в посолството на Република Турция в София. Регистрира собствена партия ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност), но с поведението си лишава от съдържание този подкрепян от Анкара политически проект и той вече е в състояние на разпад.
Лицето Владимир–Лютви се обявява против Конституцията на Република България и иска признаването на турско национално малцинство в нашата страна. Представя се за негов защитник, борец за правата и свободите на „угнетените турци“ в България. Не спазва законите, търси публични изяви, за да привлича внимание към собствената си омръзнала на всички персона.
По противобългарските претенции на Лютви Местан (повторение на провежданата в продължение на десетилетия официална и разузнавателна подривна политика на Турция) публикувах през 2016 г. книгата „Турският въпрос и държавната сигурност“, първа част, и втора част – „Измамата“, през 2018 г. Местан заявява, че не посяга на териториалната цялост и суверенитета на България.
Ще припомня част от съдържанието на Декларацията за либерално-демократичните принципи по отношение на националните малцинства на Международната конференция на фондация „Фридрих Науман“ (Берлин, 2000 г.) и Заключението към българския ѝ вариант, написано от самия Местан. Целите на този документ напълно отговарят на стратегията на Анкара, а по отношение на България означават:
„Предоставяне на териториална автономия и право на самоуправление в районите с компактно тюркоезично население. Там, където тези малцинства не преобладават, следва да се прилагат нетериториални функционални варианти.
Етническата принадлежност да бъде приета като закономерен критерий при определяне на регионалните граници, така че малцинственото население да бъде мнозинство в районите, където живее.
Освен културните въпроси, автономните институции трябва да поемат и полицейските функции, организацията на администрацията, инфраструктурата и значителна част от въпросите на социалната политика.
Регионалното самоуправление или териториалната автономия да имат финансова самостоятелност и право на събиране на данъците.
Централното правителство да няма право да премахва или ограничава съществуващия автономен статут на национално малцинство и т.н. Предвиждат се и редица права за коренното, т.е. за българите, население“.
В заключението Лютви Местан заявява: „Приемането на Декларацията е само първа стъпка по отношение на осъществяването на нейните принципи. Ние, като членове, се задължаваме да приемем всички необходими действия за превръщането на този документ в международен стандарт“.
Изразените на 27 март т.г. в ефир претенции от Лютви Местан към България са провокационен акт именно в тази посока!
