Замислих се над тоя въпрос, като гледам с какво диво предизборно настървение го чоплят тия дни някои политици.

Да ме прощават маститите юристи, които съветват маститите политици, но аз като един „разбирач“, който обаче чете законите, чета и виждам, че:

– използването на едно име като име на партия е регламентирано от Закона за политическите партии,

– използването на едно име като име на предизборна коалиция е регламентирано в Изборния кодекс,

–  и нито законът за партиите, нито изборният закон правят някаква връзка в този смисъл с т.нар. Ницска класификация (Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки), по която спорещите субекти са си регистрирали имена на политически марки и размахват сертификати за право на ползване.

Всички „завардени“ от тях класове по Ницската класификация визират използването на марката за създаване на стоки или предоставяне на услуги. И нямат пряка връзка с политическата дейност.

С други думи, всеки който си е регистрирал политическа марка като търговска, може да си я използва на воля именно като такава.

Например за: 3D очила, подложки за мишки (компютърни), пожарогасители (клас 9); бижутерия, брошки, гривни, ордени и медали (клас 14), подложки за бирени чаши, песнопойки, торбички от хартия или полиетилен за опаковане (клас 16); домакински или кухненски прибори, сервизи и прибори за хранене, с изключение на вилици, ножове и лъжици, гребени и гъби, средства за почистване, бюстове от порцелан, грънчарски изделия (клас 21); спално бельо, знамена, флагове и хоругви от текстил или пластмаса (клас 24); обувки, шапки, шалчета за врата (клас 25); дантели и бродерии, панделки и ширити, копчета, карфици и игли (клас 26) и т.н., и т.н. Класове – бол. Както се казва, има за всички.

Нищо от това обаче не дава права върху името като „политическа стока“. Каквото то не е по нито един от действащите у нас закони.

Те обаче са се хванали за тая „стока“. И се разправят, и ще се съдят.

Ами това е, което имаме вместо  политика.