Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) алармира, че средната класа в развитите страни се топи (1). Средната класа при бейби-бумърите, когато са били 20 годишни, е била 68%, а при милениалите вече е 60% (2). Това стопяване се дължи на различната скорост, с която се увеличават разходите на средната класа за жилища, образование и здравеопазване от една страна и доходите – от друга. Изчисляват например, че разходите за жилище се увеличават с три пъти по-голяма скорост от тази на доходите през последните две десетилетия. Правят и изчисления, че „20% oт дoмaĸинcтвaтa oт cpeднaтa ĸлaca xapчaт пoвeчe, oтĸoлĸoтo пeчeлят, тpyпaйĸи вce пoвeчe дълг, зa дa финaнcиpaт cвoя нaчин нa живoт“ (3). Разслояването също е очевидно – при средната класа мeдиaннaтa зaплaтa нapacтвa c eднa тpeтa пo-мaлĸo oт cpeдния дoxoд нa нaй-бoгaтитe 10% пpeз пocлeднитe 30 гoдини.
Какво трябва да се случи, за да се спре тази тенденция?
Разбира се, един от основните съвети е средната класа да инвестира повече в своето образование. Когато обаче става дума за поведението на управляващите тези общества – съветът е да се променя данъчната система – да се намали данъчната тежест върху доходите от труд и да се увеличи данъчната тежест върху доходите от капитал, наследство и собственост; данъците върху доходите да се направят по-прогресивни.
И тези съвети се дават на страни, които в сравнение с България имат стръмни данъчни скали за доходите и „скандални“ ставки за данък печалба.
Много ми се иска в предстоящата предизборна кампания да бъда свидетел на ангажименти в следните посоки: борба срещу дисбалансите в Европейския съюз, борба за хармонизиране на данъчните системи в ЕС, борба за минимална европейска заплата, обща борба на сравнително бедните европейски държави за компенсации във връзка с донорството на квалифицирана работна ръка.
Ще каже някой, нямат шанс такива борби – само ще си чешем езиците. Нека да нямат шанс днес, но нека да има упорита, енергична и организирана съпротива срещу статуквото. Защото ако България няма шансове за догонващо развитие, защо ни е членството в Европейския съюз?
Преди няколко дни философът проф. Иванка Райнова, внучка на Николай Райнов по бащина линия и внучка на Гаврил Генов по майчина, в едно телевизионно предаване, обсъждайки проблеми на световното изкуство, изказа невероятната мисъл: „Изкуството не може да спре войната, но изкуството може да се противопостави на войната!“ Изкуството е ценно дори само с факта на своето противопоставяне на Злото! Отстояването на позиции, борбата за по-добро бъдеще, имат своя собствен смисъл, своята собствена красота, независимо че победите изглеждат невъзможни днес и утре!
Ето такова състезание искам да гледам през следващите седмици – състезание между енергични и борбени хора, които имат каузи. Просто чакам някой да ме „открадне“ като избирател!
––––––––––
(1) За ОИСР към средната класа принадлежи всеки, който разполага с доход от 75% до 200% от медианния доход за страната. Един човек има медианен доход, ако половината негови сънародници получават повече от него, а другата половина – по-малко. Не трябва да се бърка със средния доход. Според критериите на ОИСР в България хората, които имат доход от 435 лв на месец до 1160 лв, принадлежат на средната класа. Това е така, защото медианният доход в момента у нас е 580 лв (а средният е 513 лв).
(2) Бейби-бумъри са родените между 1942 и 1964 т., а милениалите – родените между 1983 и 2002 г.