АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Нацизмът има почва у нас (Размишления за протестите в Габрово)

Димитър Цветанов - 15 април 2019

Какво щеше да стане, ако трима „българи“ бяха пребили „циганин“ в някой магазин или другаде? Каквото и става в такива случаи: ще кажат, че е искал да краде и нищо чудно пак да има масов протест, този път в защита на нападателите.

Когато преди месеци здрав православен и пиян българин уби в колата си десетгодишно циганче от Търнак, на кротък протест се събраха само циганите. Убиецът си плати, пуснаха го, не е осъден.

Какво се случва в Габрово? Понеже трима „цигани“ набили „българин“, дай да унищожим цялата махала (mutatis mutandis, понеже едни евреи отвлекли дете за комка, дай да ги избием до един…). Колко „българи“ ще бъдат осъдени за погромите? Наказания трябва да има само за „циганина“. Ама не персонални и не в съда, а свирепи и колективни, та да си излеем цялата злоба от гадния живот, в който единствената причина за мъките ни са крадливите цигани и ромските майки, които прибирали хилядарки от държавата и навярно с тях са си построили дворците за чудо и приказ в гетата.

Употребявам понятията в кавички, защото в българската правна система все още няма категория „малцинство“ и някои граждани все още не са заставени да носят черна (примерно) звезда.  Как средностатистическият здрав българин успява да си представя тези хора (едва и далеч не винаги оцеляващи в гетата си, умиращи от мизерия, неприемани на работа и сегрегирани във всяко отношение) като „привилегировано малцинство“, е изключителна загадка за всеки човек със седем мозъчни гънки.

В същото време истинското привилегировано малцинство насажда успешно своите идеологеми, включително и расистките. От 12 хиляди затворници 11 хиляди са роми, каза т.нар. премиер. И в САЩ повечето затворници са чернокожи. Останалите си плащат, както демократичните юрисдикции позволяват.

И тук богатият човек не лежи в затвора, той си плаща гаранцията и бяга в ЮАР. Или другаде. Най-вече си стои в България, реве на площада и организира погроми, съвсем идентични с антиеврейските в Райха, следвоенна Полша или Руската империя.

Давам тези примери, защото дори в колаборационистка България опитите на бранниците и ратниците за осъществяване на масови погроми са били осуетени от обикновените хора. Същите, които днес участват в тях или им създават социална база.

Димитър Цветанов е гл. ас., д-р, специалист по ляво радикални теории и движения.