Не всичко е загубено все пак, въпреки мегафонните крясъци и морализаторските заклинания на шепа досадили вече на всички самопровъзгласили се пророци, анализатори на повикване, титулувани всичколози и обикновени откачалки с претенции за говорители на народа
Една моя публикация от вчера, предизвикана от поредния опит за пренаписване на българската история в услуга на съмнителни днешни политически цели, при това не български, събуди неочаквано силен за мен интерес и по-важно – еднозначна подкрепа. Казвам, че е било неочаквано не защото се съмнявам в патриотичните чувства и здравия разум на мнозинството българи, а защото те обикновено са заглушавани от мегафонните крясъци и морализаторските заклинания на шепа досадили вече на всички самопровъзгласили се пророци, анализатори на повикване, титулувани всичколози и обикновени откачалки с претенции за говорители на народа.
Вече десетилетия те владеят тотално публичната сцена, задават насоката и темите на дебата, постулират, назидават и осъждат. Те са Постоянното присъствие, аз ги наричам „евъргрийни“ на българската демокрация. Пред тях мнозина се стъписват, други плюят настрани и отминават, трети вътрешно негодуват, четвърти решават въобще да не си губят времето с тях.
Евъргрийните решават, че всички са се прехласнали пред висотата на проникновенията им, че са изпаднали от обувките си, смазани от тежестта на авторитета им и неоспоримостта на абсолютната истина, захлупила собствената им нищета.
Та затова се изненадах и възрадвах на активната реакция. Не всичко е загубено значи! Продължавам с темата.
Вчера завърших с предложението да заменим „робство“ с „ГЕНОЦИД“, за да сме в крак с Марксовата теория за обществено-икономическата формация, фактическата ситуация в Османската империя и прогресивното развитие на международното право. Тогава, както е известно, понятието геноцид не е съществувало, та се е наложили дори титани като Левски, Ботев и Вазов да използват неиздържаните в научно и некоректни в политическо отношение думички иго, робство, тирания и пр. А Милетич пък, с неговото разорение, съвсем фриволно се е отнесъл към нежните сетива на бъдещите социални и научни пуристи (чистофайници).
Първо да си изясним понятията, както някои настояват:
КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД
(Приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III). Ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. – ДВ, бр. 153 от 1950 г. В сила за България от 12 януари 1951 г.)
Член ІІ
В тази конвенция геноцид е всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата;
b) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
c) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;
d) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
e) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
А сега да ви поднеса поредния списък турски зулуми, злочинства, кланета или както искате ги наречете (аз ги наричам престъпления) спрямо тракийските българи само за един сравнително кратък период на ХХ век – лятото на 1903 г. и 1913 г., повече от 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 г. Нека всеки прецени на кои елементи от конвенцията отговарят мащабите, средствата и последиците на унищожителните практики, приложени спрямо българите от Тракия и Мала Азия. Аз твърдя, че те отговарят на всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД, така както е определено от ООН.
Представям отново пределно сбита картина. Трагичната реалност в нейната пълнота може да се научи от книгата на проф. Любомир Милетич, но тя, предупреждавам, не е за хора с изострена чувствителност и не става за приспивателно четиво. Обобщените данни, според чуждестранни и български източници, са следните:
1903 г.
– От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;
– 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;
1913 г.
– 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;
– 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;
– 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;
-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;
– 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;
– 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;
– 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;
През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:
– в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;
– в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;
– в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;
– в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;
– в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;
– в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;
– бежанска колона от 12 000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.
– при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;
– в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села. Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.
Това е, в максимално обобщен вид, ужасяващата истина за ГЕНОЦИДА над българите в началото на 20 век в Европа! Това е част от истината за робството, която някои съвременни проповедници-шарлатани (твърде меко казано) се опитват да фалшифицират срещу шепа жалки сребърника.
С продължаващо мълчание няма да ги надвием!
