Съвременното господство на парите се крепи на две опорни точки: възможностите да печаташ пари и да плащаш с тях. И ако за първата има установена практика, за втората постоянно се търсят нови решения. Завоювали следвоенен статут на долара като световни пари, банкерите не можеха да завладеят света, ако не успееха да установят контрол над паричните разплащания. Така установената в Европа глобална платежна система SWIFT попадна под контрола на Федералния резерв, световният оборот се извършва предимно в долари и зависи от законите на САЩ.

Настъплението на информационите технологии засили мрежовите възможности за паричните разплащания. В новите условия всеобхватният сървър SWIFT се оказа морално остарял. Европа, Русия и Китай вече създадоха свои аналози, постепенно привличащи към себе си международните парични преводи. Под натиска на САЩ Иран бе изключен от SWIFT, което удари по европейските компании, търгуващи с ирански нефт. В резултат в Европа бе въведена нова система за разплащане в евро – Single Euro Payments Area (SEPA). Русия създаде система за предаване на финансови съобщения (СПФС), трансакциите по която са по-евтини отколкото по SWIFT и започна да печели клиенти. В Китай създадоха бързо разпространяващата се система Chinese International Payment System (CIPS), в която се включи и Япония. Китай направи своята система привлекателна поради факта, че неизброимата армия от вносители можеше денонощно и безлимитно да извършва преводи в юани. Всеки ден през CIPS минават по 13 млрд. дол., докато по SWIFT са 6 трлн., но преводите по CIPS бързо растат, защото Китай има огромен актив по търговията със САЩ и контрола над SWIFT се оказва безполезен. Без китайската платежна система юанът трябваше да чака десетилетия, докато го признаят за международна валута наред с долара, еврото, паунда и йената, които формират основния масив от сделки по Форекс. Сега Китай не само емитира юани, но и предоставя глобален инструмент за тяхното ползване. В допълнение към статута на втора икономика в света, убедително претендираща за първа, тя прави решаваща стъпка към детронирането на долара.

Привличайки в своята платежна орбита Япония, Китай отслабва влиянието на САЩ в Югоизточна Азия, предвещавайки краха на хегемона. Докато Русия със своите свръхскоростни и мощни оръжия не му позволява да наложи своята военна мощ, Китай спокойно го развенчава като свръхдържава, прилагайки тактиката на „меката твърдост“ – тайтзицюан, приложена в сферата на финансите. Наред с това той завоюва лидерството в прокарването и ремонта на подводни кабели, по които минава 95% от трафика на световния Интернет.

Скандалът около компанията Huawei, когато Германия не се поддаде на натиска на САЩ да прекъсне сътрудничеството си с китайския електронен гигант, показа пределите на могъществото на САЩ. Новата китайска мощ се проявява и в това, че Huawei Technologies в създаването на световна инфраструктура на комуникациите от ново поколение 5-G. Изгодата за потребителите е толкова голяма, че те ще трябва да решат дилемата – да се боят от Китай и да изостанат в развитието си или да се развиват като му позволят достъпа до своята информация.

Програмната платформа на CIPS, лидерството в технологиите на дистанционно предаване на данни, втората по размер икономика в света, преминаваща с най-високи темпове към първа – всичко това не оставя на САЩ никакви икономически шансове да удържи палмата на първенството. Докато САЩ размахваха мечове, Китай се вписа в техния ритъм, превзе оръжието и постепенно поставя противника на колене. Меките стилове са най-опасни – умираш преди да си разбрал. Не е сигурно дали светът по китайски ще бъде по-добър от света по американски, но такава е днешната реалност.