АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Войната срещу християнството

Симеон Николов - 25 април 2019

 След като в първата част на анализа от 18.04.2019 – „Как да дешифририме поуките от пожара в катедралата Нотр Дам?“ – доказахме, че пожарът в катедралата Нотр Дам в Париж е само поредния инцидент в над 800 църкви от общо 1063 нападения върху християнски сгради или символи във Франция  за една година и подобна вълна има и в Германия, а църквите и в двете страни остават все по–празни, рушат се и на тяхно място се строят магазини и паркинги, докато броят на джамиите в Европа непрекъснато расте, изведохме тезата за «криза в християнството» и «война срещу него».

Само броени дни след това, на 21 април в Шри Ланка последваха атентатите срещу 4 църкви и три хотела с 321 загинали и 500 ранени /засега/, за което властите са имали сигнал 4 дни по–рано, но неясно защо, не са взели мерки за предотвратяването им.

Междувременно и във Франция станаха известни някои допълнителни факти. Оказа се, че от месеци джихадистки организации в свои декларации са призовавали за разрушаване на църкви и християнски паметници в Европа, а катедралата Нотр Дам е била няколкократно назовавана като приоритетна цел. Разкрит е би план за атентати в две църкви в предградията на Париж и благодарение на случаен арест на едно лице, заговорът е бил разплетен и те са били предотвратени. Министър председателят посетил двете църкви и обещал защита на  силно притеснените християни, които се опасявали да не станат цел и жертва  на ислямистите. Защото е жив споменът за 85 годишния свещеник , заклан от двама ислямисти, докато изнасял служба в полупразната църква с пет души, от които три монахини. Нo така и не последвало организиране на наблюдение, включително и в Нотр Дам.  Бивш главен архитект на катедралата твърди, че имало безупречна алармена система и строги правила не позволявали да се внесе никакъв кабел или уред , но се разказва и случай, при който млади мъже успели да влязат и да направят видеофилм от покрива.

Освен това, три дни преди пожара, на 12 април, е била осъдена джихадистката Инес Мадани, млада французойка, конвертирала към исляма, за това, че е основала терористична група, причисляваща се към Ислямска държава. Три жени се опитали да запалят катедралата Нотр Дам преди три години чрез предизвикване експлозия на газови бутилки. Логично възниква въпросът, възможно ли е, само 3 дни след произнасяне на присъдата, нейни съратници да са решили да завършат започнатото дело?

Но както уточнихме в първата част на коментара, нека да не оборваме официалната теза за «резултат на небрежност», обявена още преди пожарникарите да си свършат работата. Някои коментатори припомнят, че властите са имали подобен подход и през ноември 2015 г., докато Ислямска държава не пое отговорност за атентата в театъра Батаклан, както и през юли 2016 г. в Ница, когато говореше за нервен срив на терориста, както и през 2018 г., когато обяви убиеца на Сарах Халим за луд.

Много французи виждат в пепелта на катедралата символ на разрушаването на християнството във Франция. Историкът Jean Clair отива по–далеч. Той вижда в разрушаването на Нотр Дам допълнителен знак на «неотменим упадък” на Франция и окончателен срив на еврейско–християнските корени на Европа. Колкото и разумът да не иска да приеме такива песимистични оценки, фактите обаче ги подкрепят, особено ако се опитаме да обхванем с поглед по–широка картина на ставащото. Ислямът вече се превръща в доминираща религия във Франция. Към казаното в първата част за състоянието на католическата и протестантска църква в Германия, трябва да добавим и положението в Белгия и Швеция. Ислямистки организации  отдавна заявяват официално, че искат своя ислямска държава и заплашват с джихад, ако това не се случи. Колкото и неадекватни да ни изглеждат тези прояви, те също са факт.

Християнството е буквално изтривано от такива региони като Близкия изток и ние европейците оставахме безмълвни към събитията там. Нещо повече, някои от нас подкрепяха и продължават да подкрепят с доставки на оръжие и обучение на бунтовници, отказ от възстановяване  след война и връщане на бежанците в тези страни.

Много показателен е примерът със Сирия, страна, в която 45% от населението се състои от етнически или религиозни малцинства. До 2011 г  християнското малцинство беше най–голямо– между два и три млн. Днес макар и да не се знае точно колко са останали, се предполага, че не са повече от 500.000 до 700.000. В тези граници са данните и на германската фондация „Кондрад Аденауер” от 2018 г.

Сирийският център за наблюдение на човешките права /SOHR/ регистрира безброй престъпления срещу асирийските християни в Североизточна Сирия, включително екзекутирането на 2000 от тях. В други доклади на организацията се говори за освобождаването на завзетите от Ислямска държава позиции от кюрдските отряди, между които и на 14 села, населени с асирийски християни. При завземането на християнските села са разрушавани църкви, сваляни са кръстове и на тяхно място е поставяно знамето на ИД, изгаряни са християнски книги и икони. Под заплахата за кървава баня християните са принуждавани да се подчинят на ислямските закони.

Освен Ислямска държава, произлязлият от Ал Кайда фронт Ал Нусра също има редица престъпления срещу християните – отвличани и убивани свещеници, между които и холандеца Франс ван дер Луой в гр Хомс, отвлечените дванадесет монахини от гр. Маалула и др. Протести в Европа предизвика и съдбата на една общност, част от която  насилствено приема исляма, но друга по-малка част е попаднала под натиска на християнски мисионери – йезидите. 6000 от тях са отвлечени от Ислямска държава, 3000 избити, а момичета от тях се продаваха дори на пазара в Анкара.

Докато всички други общества и религиозни групи получиха помощи от чужбина, християнското население беше де факто в голяма степен изоставено от собствената си църква на Запада. То бе принудено да наблюдава само, как неговата култура, общност и религиозни обекти биват разрушавани.

Ако изключим една въоръжена милиция на асирийците в провинция Хасакех, християните бяха единствената невъоръжена религиозна група, без да може да се надява и на помощ. Въпреки «неутралитета» на християните, заплахите от всички посоки ги принуждаваха да напускат домовете си и да бягат. Още при първите бежански вълни някои страни като Германия се ориентираха да приемат с предимство добре образовани бежанци и най–вече християни. Седем европейски страни открито поискаха такова условие при разпределяне на бежанците. Но в България една голяма информационна агенция спираше дори интервютата ни с подобни предложения, защото било недемократично.

В Международен доклад за религиите в света се посочва, че християните в гр. Хомс от 160 000 преди гражданската война са се стопили до няколко хиляди души. В град Алепо християните са представлявали най–голямото религиозно малцинство, но болшенството от тях са прогонени. Повечето намират убежище в райони, контролирани от режима на Ассад или от кюрдите. От 170 000 християни в Алепо преди 2011 г. една трета бягат в чужбина, а още една трета – в  «Долината на хриситяните» /Wadi al-Nasara/ в Западна Сирия, близо до ливанската граница, административно прилежаща към Хомс. Повечето живеещи там са от гръцко –ортодоксалната религиозна група и наброяват около 150 000 души в 40 селища.

Други намират убежище в Латакия, където коренното население е наброявало до 600 000 души, а през 2018 г. нараства на 2 млн.

Но Сирия съвсем не е страната, в която християнството е подложено най–силно на преследване. Ако погледнем данните в годишния доклад на организацията Open Doors за 2019 г., тя дори отива от 6–то на 11–то място. Докладът отразява положението на 700 млн християни в 50 страни, в които има преследване на християнството. От две години в него се посочва, че общият брой на преследваните християни е 200 млн. Увеличил се е и броят на страните, в които става това. Убити са 4 305 християни. Извършени са нападения над хиляди църкви. По точкова система се оценяват живота на вярващите в семейството, в обществото, отношението на държавата, църковния живот и насилието. В последния доклад на първо място в преследването на християнството продължава да бъде Северна Корея с 94 точки, следвана от Афганистан, Сомалия, Либия, Пакистан, Судан, Еритрея, Йемен, Иран, Индия. Съседката ни Турция е на 26–мо място, Китай– на 27–то, Шри Ланка– на 46–то, Азербайджан – на 50–то място.

По–важно е обаче, какви са тенденциите и изводите от това проучване и класиране на страните. Налагащият се вече от няколко години извод е, че християнството е заплашено както никога досега. Вторият извод е, че религиозно мотивираният национализъм нараства  и ислямизмът се превръща в голяма заплаха за християнството.

Трите основни тенденции според «Open Doors» са следните:

  1. Засилва се контрола над религиите чрез закони

Пример за това е Китай, в който положението на християните се влошава дотолкова, че страната се придвижва в годишната класация от 43 на 27 място. На децата и младежите се забранява да влизат в църква. Хиляди църкви след февруари 2018 г. са затворени. В Алжир след приемане на закона за неислямско религиозно служене за по–малко от година бяха затворени седем църкви. Три от тях успяха да отворят отново врати. Организация, обединяваща 45 протестански църкви, съобщава, че много от тях са получили съобщения за закриване без никакви аргументи.

  1. Ултранационални течения дамгосват християнството като „чужда религия”.

През миналата година хиндуистки групи са нападнали около 100 църкви и над 1250 християни. Чужди християнски НПО трябва да напуснат страната. В Турция, Бутан и Непал правителствата апелират все по–силно за „национален религиозен суверенитет” и увеличават натиска върху християните. Президентът Ердоган в голяма степен премахна разделението между държава и религия и продължава да укрепва ислямския национализъм. А във външнополитически план изостри риториката си в опасна посока, не оставяща никакво съмнение за амбициите си, като призова всички мюсюлмани на планетата да се обединят и се противопоставят на „неверниците, ислямофобите и белите супрематисти“ във войната на цивилизациите между мюсюлманите и всички останали, които спъват тяхното развитие в бездушния свят на „християнския империализъм“.

  1. Разширява се екстремисткия ислям, който излиза извън границите на Близкия Изток и се разпространява в Субсахарска Африка. Ислямска държава прехвърли част от влиянието си в тази част на континента и продължава да преследва целта си за изграждане на ислямски халифат. В Нигерия положението е драматично: извършва се етническа чистка на цели селища. В Египет, където християните са около 10% от 90-те милиона жители на страната, бяха нападани от джихадисти коптски църкви и имаше десетки жертви. Малко останалите християни в Йемен провеждат религиозната служба в нелегалност за да не бъдат открити и ликвидирани.

 

Очевидно е, че християнската църква в цял свят е силно притисната, поставена е в условия на оцеляване, а на места се води целенасочена война за ликвидиране на остатъците от християнството.
В Лисабонския договор не намери място изрична формулировка за християнските основи на Европа, макар и компромисно да се споменава за религиозно наследство.

Вярно е, че в европейското право има много разпоредби, които защитават юридическия статут на църквите и религиозните общности, но събитията от последното десетилетие показват, че това не е достатъчно. Освен свободата и човешките права и религията прави от народите общност, чието отсъствие би я ерозирало още повече.

Необходимо е по–задълбочено изследване на комплексния характер от причини, водещи до този срив на християнството в Западна Европа. Освен това, би трябвало да се информира много по–мащабно за протичащите тревожни процеси в тази област в целия свят. На трето място, особено значение има незабавния и силен протест срещу ужасяващите престъпления срещу християните в различни региони, както от държавните ръководства, от международни организации, така и от НПО и професионални гилдии,  а точно това най–много липсва днес. Крещящ пример е нежеланието на европейските страни да приемат предложението на кюрдите за международен съд за терористите, които избиха десетки хиляди и разрушиха стотици църкви и исторически артефакти. На четвърто място, необходима е много по–широка организация за оказване на хуманитарна помощ, както и по–големи стъпки за възстановяване на храмове и жилища, каквито плахи, но дългосрочни стъпки виждаме в Северен Ирак. Ако един трилион долара е струвала само войната в Афганистан, цивилизованият свят би трябвало да е в състояние да задели средства за възстановяване на страните, в които е сял смърт и разруха.

 

 

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…