АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Вечно правите

Румен Попов - 30 април 2019

Историкът Фернандес-Арместо в своята книга „Хилядолетието“ твърди, че историята се пише от победителите. Не е трудно да се разбере, че пак от техните редици са и героите на историята, както и съдиите на победените. Така е било винаги през хилядолетията. За съжаление, така е и през днешният ХХІ в., когато човечеството създаде ООН, за да не е повече така, както е било. От ужасните кръвопролитни войни на ХХ в. и последвалата дългогодишна “студена” война тотален победител станаха Съединените американски щати. Съгласно приетата в историята практика, когато си победител никой не те пита кога  си бил прав и справедлив в тези битки и кога си вършил престъпления, защото победителите не ги съдят, нали. Правителството на САЩ и голяма част от гражданите на тази страна дълбоко вярват, че бог е американец и че той е отстъпил всичките си права да раздава мир и справедливост в този свят на президента на Щатите, а въоръжените сили, с които той разполага, служат за божие възмездие. По тази причина САЩ никому не дължат никакви отговори, но от втората половина на ХХ в. редовно искат обяснения от всички, дават категорични оценки за свободата и демокрацията в страните по света и там, където те не се вместват в стандартите на Държавния департамент или се отличават от ученическите  понятия на президентите на Щатите, раздават правосъдие. Навсякъде из грешния свят. Толкова е дълъг списъкът на ощастливените от правораздаването на САЩ, че  не би могло да се направи дори кратък преглед. Но винаги са впечатлявали скромната гордост и увереността в християнската мисия, която изпълняват. Разбираеми са: от бога дадени. Само на тях е разрешено да пишат ежегодно Доклад за състоянието на демокрацията в света.

На 7 юни 2006 г. Държавният департамент публикува поредния си доклад на тази тема. Какви са тези оценки и на кого се размахва предупредителен пръст не е известно, защото не всеки има честта да се запознае с този вердикт, адресиран до всички народи от едно самонадеяно правителство. Е, с това сме свикнали. Но доста объркващо подейства едно друго съобщение. Само ден по-рано световните средства за осведомяване оповестиха данни от разсекретените архиви на същите тези демократични и справедливи САЩ. От тези архиви става ясно, че редица години след края на Втората световна война американските власти са укривали и легализирали нацистки военнопрестъпници от правосъдието на потърпевшите европейски страни. Същото това правителство на САЩ е знаело местонахождението на военнопрестъпника Айхман в Аржентина, но старателно е скривало този факт от правителството на Израел. Може само да предполагаме, че бог е подсказал на правителството на Щатите, че  холокоста не е чак такова престъпление, че заради него да загубят парите и влиянието на победените, но живи нацисти. Може някога да потрябват за целите на„свободата и демокрацията“ по света. Ако предположението е вярно, то обяснява поведението на божието оръдие на земята САЩ.

Все в тези първи дни на месец юни беше публикуван и докладът на парламентарната комисия на Европейския съюз, в който се констатира, че през 2004- 2005 г. ЦРУ на САЩ е организирало полети на самолети с затворници от Афганистан и Ирак до нелегални затвори, разположени в някои европейски страни. В огромния затвор в американската база Гуантанамо, разположена на територията на суверенна Куба, години наред стоят затворени без съд и присъда 400 иракчани. Доведени до предела на своите физически и морални сили, на 12 юни с.г. трима от тях сложиха край на живота си. Светът и Европейският парламент изразиха остър протест и възмущение по повод на това издевателство над справедливостта и правосъдието. Дълбоко възмутен беше и самият американски президент Джорж Буш, но за това той си имаше свои, американски причини. На наивниците от света той заяви, че самоубийството на затворниците от Гуантанамо е война срещу САЩ. Ето така се дешифрират самоволните действия на осъдените и неосъдените от американското правораздаване афганци, иракчани и всички, които са включени в утвърдения от бога списък на грешниците на Държавния департамент на вечно правите Съединени американски щати. Но и тези стряскащи света опасности за обсадените от всички страни Съединени американски щати, които разкри младшия от Бушовците, не вразумиха неразумниците, та към тях се присъедини в началото на  месец юни и една международна правозащитна организация. Тя публикува в Лондон доклад, в който  прави две лекомислени констатации: войната в Ирак не намери никакви доказателства, че страната притежава оръжия за масово поразяване и че международния тероризъм не само, че не намаля, като резултат от блестящата американска победа, а напротив – обхвана много по- широки райони на света. Но на всеки американски гражданин още от деня на неговото щастливо зачеване е обяснено, че САЩ винаги и на всякъде са носили само свобода, демокрация и мир. В това е убеден и вторият от президентите от фамилията Буш и той скромно, но твърдо отстоя правото на Щатите на саможертва в името на световното благо и защити справедливата кауза на войната в Ирак. Какво й остава на демократичната световна общност, освен да приеме щастието, че го има този щит и меч, вечно прав и вечно справедлив. Също като божията десница.

*     *     *

Годините бързо минават, два-три президента на  Щатите се смениха в Белия дом и все нещо ново трябваше да се случи на света. Най-интересното в края на миналия и началото на настоящия век беше победата на Щатите в Студената война. Елцин, както твърди президента на Украйна от тези години Кучма, в полу-трезво състояние подписа договора за развала на СССР и подари Крим на Украйна. Русия главоломно вървеше към икономическа и морална деградация и териториален разпад. Бжежински чертаеше нова картата на Русия. Глобалният политик и едноименник на библейския мъдрец Соломон Паси с атлантическа самоотверженост му помагаше в това картографско начинание. С такава Русия беше приятно да си живеят и Америка и Европа, Клинтън безгрижно се забавляваше в компанията на своя приятел руския президент. Обаче, когото Елцин напусна Кремъл и президент на Русия стана Путин, започнаха неприятностите за правителството на САЩ, за НАТО, за брюкселските бюрократи, за Германия, Франция. Путин постепенно спря разпадането на великата страна, бавно се възстанови икономиката, въоръжените сили възвърнаха своята организираност и мощ. Безметежното време на приятелските прегръдки с Елцин останаха спомен, мечтите разочароващо отидоха в небитието. Възстановяването на Русия като световна сила  предизвика раздразнение, което постепенно премина в подозрителност и открита враждебност. 150-милионна Русия, с едва възстановена икономика и въоръжени сили, по необяснима логика се превърна в заплаха за 300-милионните Съединени щати и 500 милионната Европа. Националната сигурност на Щатите е застрашена, казаха от Белия дом. Последва бързо развръщане на нови бази около границите на Русия в Прибалтийските страни, Полша, Румъния, България. Кораби на НАТО от далечна Канада, от Великобритания и Франция се разшетаха в Балтийско и Черно море. Упоменатият Паси не е доволен само от това и настойчиво ратува за ядрено оръжие на наша територия.

Годините преминават, но политиците на Щатите с нагла последователност „защитават свободата и демокрацията“ по света. В Украйна през 2014 г. се извърши държавен преврат, за който Щатите платиха 5-6 милиарда, но парите си заслужаваха, защото, от една страна, бяха вложени „в името на демократичното развитие“ на подопечната територия и, попътно, откриваха достъп на Щатите и НАТО до европейските граници на Русия. В  Крим се проведе референдум за присъединяването на полуострова към Русия, но той, казват ни, е незаконен. По тази причина: САЩ и свободна и демократична Европа налагат постоянно разширяващи се санкции срещу Русия. Тя си ги заслужава, защото „анексира Крим и се намеси в изборите за президент“ на САЩ. Политическият колос на ГЕРБ Цветан Цветанов твърди, че Русия води хибридна война в Европа и света и се готви да се намеси във всички европейски национални и съюзни избори. Все тази Русия взе, че отрови шпионина Скрипал в Англия, след като го освободи от затвора в собствената си страна. А няколко години по-рано беше отровила друг шпионин Литвиенко и пак в Англия. После към многобройните нейни грехове се прибави инцидента с украински кораби в Керч.              Постепенно тонът на Съединените щати загрубя. Съвсем наскоро в пресата се появи следното съобщение на Джон Хънсман, посланик на Щатите в Русия: “… мощните отбранителни системи на тези кораби (става дума за съсредоточаването на две авианосни ударни съединения в Средиземно море) показват на Русия, че ако тя действително се стреми да подобри отношенията си със САЩ, трябва да преустанови дестабилизиращите си действия по целия свят“. Той предупреди многозначително, че всеки самолетоносач представлява сам по себе си “100 хиляди тона международна дипломация”. Дано някой не си помисли, че става дума за откровена заплаха.

Българското правителство като „лоялен съюзник“ с ентусиазъм се солидаризира с всякакви санкции срещу Русия и санкционира най-напред собствената си страна. Проектите  „Южен поток“, АЕЦ Белене бяха „заробващи“ и затова ни убедиха да се откажем от тях.

В опасност е и Европа със строителството на „Северен поток“. Ще ви санкционираме, казват от Вашингтон. Турция си играе на самостоятелна политика и иска да закупи руски ракети „С 400“. И вас ще ви санкционираме, им казват.

По украинския модел се правят опити „да се демократизира“ и Венецуела, като се замени неудобния Мадуро със „свой човек“. За Латинска Америка Щатите имат и други права, които произтичат от доктрината „ Мънро“ от 1823 година. Нищо че е стара. В днешни дни висши чиновници от правителството и Конгреса започнаха често да си я припомнят. Хубава доктрина: съчинена е в Щатите и само на тях е дава правото да се намесват в делата на континента!

В Афганистан САЩ почти две десетилетия водят борба с муджихидините, за да посеят свободата и демокрацията в тази страна. Все нещо не достига, за да се увенчае мисията с успех но място за отстъпление няма. Наскоро се появиха съобщения, че в тази мисионерска самоотвержена война жертвите от ударите на американските войски сред гражданското население значително надвишават жертвите на главорезите – муджихидини. И още: добивът на опиум е достигнал рекордни размери. Дали пък мисионерите не помагат и за тази полезна за бизнеса увеличена производителност?

Иран е „голямата заплаха за националната сигурност“ на Щатите и по тази причина те излязоха от така трудно постигнатото споразумение за иранската ядрена програма, въпреки позицията на другите страни от договора. Сега блюстителите на свободата и демокрацията в света налагат поредните санкции на Иран, но и на всички, които си позволяват да търгуват петрол от тази страна.

Но Щатите  не са идейни догматици и в зависимост от собствените интереси имат и други мерки за свобода и демокрация. Саудитска Арабия, например, е напълно свободна и демократична страна. Законите на шериата отлично ги осигуряват. Саудитски главорези заклаха и претопиха неугодния журналист Хашоги     в  посолството в Турция. Със стеснение от Белия дом казаха, че такива неща не са редни,  но оказа се, че не са и достатъчна причина да се развалят многомилиардни сделки за оръжие. Станалото станало, казаха, но за един журналист да порежеш интересите на военнопромишления комплекс не си заслужава. Така, че те отново са прави.

Загубите на Европа от санкциите са огромни, но това не вълнува Белия дом, още повече че и Европа се прави, че санкциите не й вредят. Затова пък САЩ никога не са в загуба. Военнопромишленият комплекс на страната от четиридесетте години на миналия век неизменно е шампион по износ на оръжие и оръжейни системи. В този смисъл пословицата „колкото по зле толкова по-добре“ не е празен каламбур. Политиката на САЩ спрямо външния свят винаги е подчинена на имперски амбиции, оправдани с алтруистични подбуди за насаждане на свобода и демокрация по собствен образец. Комуто това не харесва – „застрашава националните интереси“ на вечно правите и справедливи Съединени щати на Америка.

Откъс от книгата „Бележки от чекмеджето“, изд. „Морски свят “ 2018 г., допълнен през 2019 г.

 

 

 

Румен Попов е български офицер, контраадмирал, о.р. Роден е в Пловдив през 1932 г. Завършва Висшето военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ през 1953 г. Във ВМФ десет години служи на подводни лодки от щурман до командир на подводна лодка. Завършва Военноморската академия в Ленинград (Санкт Петербург) през 1966 г., след което служи в щаба на ВМФ и оперативно управление на Генералния…