По повод на умозаключението на Харалан Хараланов в ефира на NOVA TV, че „еничарите са правили блестяща кариера“ (Вж http://onovini.eu/2019/04/харалан-пак-скандализира-децата-взим/?fbclid=IwAR10Zr6ARt0g095MmCm5aN33aKKm5g-kCTVwJ9skaP00sI27IF-fdccWhS), дипломатът Георги Димитров, автор на статиите „Отново за „турското робство“, което било само метафора“ и „Заради всички, проляли кръвта си за освобождението ни от онова, което го е нямало – от метафората „турско робство““ , отговаря по следния начин:
Няколко думи по същество. Прав е Мишо Стефанов, че не трябва да им мълчим на такива.Защото, като размислих, всъщност напълно разбрах защо толкова неистово се защитава величайшата глупост, че турско робство не е имало, а еничарството е било върховна изява на грижата за възпитание и обучение на младежта в империята. Поне на християнската младеж, така че може да мине и за обгрижване на национални малцинства.
Приелият покорно чуждото робство Харалан Незнамкакъвси казва, че не е роб, защото не смее дори да подрънка с оковите си. И може би е прав – за разлика от насилствено превърнатите в роби, при него това става доброволно. Тоест липсва една от основните характеристики на робството. Значи антропологическата единица Харалан Незнамкакъвси не е роб. Елементарно, както би казал шефът на д-р Уотсън! Не бива значи да наричаме и предците си роби, защото било срамно. Ама мен не ме е срам от моя далечен предшественик тракиецът-роб Спартак. Не ме е срам от Раковски, Левски и Ботев, от апостолите на Априлското въстание. Не ме е срам от дядовците ми, които са проливали кръвта си за освобождение от турско. Те са били роби, но не по душа, не доброволни и не покорни. Те са искали да свалят оковите и в крайна сметка са успели. Срам ме е от онези, които не смеят да погледнат към слънцето и искат да нахлузят конски капаци. Като споменатата антропологична единица.
Еничарството било върховна благинка и давало възможност за всестранно развитие на личността и принос към общественото благополучие, включително на окупираните (поробените) територии. Пример – сърбинът Мехмед паша Соколович. Добър пример наистина! Изключение, което потвърждава правилото. Между впрочем, за Велики везири са били назначавани представители и на други националности от империята. Но никога българин! Това да подсказва нещо? Правилото е било робия, кръвен данък и еничарство, в частност и особено по отношение на българите. Било е ГЕНОЦИД – целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:
- убийство на членовете на тази група;
- тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
- насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
- причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;
- насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.
Цитирам конвенция на ООН. А Незнамсикой Незнамкакъвси да прочете поне по-популярното обяснение на Уикипедия.
„В края на 14 век, установявайки, че демографският капацитет на ислямското население в османската държава е напълно недостатъчен да осигури човешкия ресурс, нужен за завоевателната им военна експанзия, султан Мурад I, по предложение на Кара Рюстем, създава през 1365 г.[ еничарски оджак (корпус) от потурчени нетурци по произход. Първоначално той се попълва от млади християни, заробени в хода на военните действия на Балканите и в Мала Азия. За легитимиране на Кръвния данък е приложен текста на Сура 8 „Придобитото във война“, Знамение (стих) 41 от Корана гласящ: „… И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една петина от него е за Аллах“…. От там произлиза и принципът на Кръвния данък – върху всеки пети военнопленник или 1/5 от децата. След мащабните и разорителни военни действия със завладяването на българските земи и околните области, този източник на неритмични попълнения става недостатъчен и в края на 14 век на покорените християнски народи от България, а впоследствие и Босна, Унгария и Гърция до Украйна, Грузия и Армения е наложен Кръвен данък като част от системата на тегобите, които завоевателят стоварва върху тях.
В житието на св. Филотей събирането на деца се споменава като вече установен обичай през 1380 г., като се отнема 1 дете на всеки 10, 3 или дори на 2 християнски деца. В османските документи, първи сведения за събиране на кръвен данък, известни досега са от 1395 г. По времето на султан Баязид I е въведена регулярната практиката за насилственото му събиране, провеждано твърдо и неотменно чак до 18 век. По сведения на францисканския монах Ф. Джорджиус от 1458 г., на всеки 5 години султанът събира християнски младежи до 20-годишна възраст. Съобразно султанските разпоредби за кръвния данък, най-личните момчета от християнското население, на възраст от 8 до 20 години, са отнемани от родителите им, откарвани в създадените за това казарми в Бурса, Одрин и Цариград, обрязвани и потурчвани, след което повечето са давани да слугуват в турски семейства. Там се обучат в исляма, като целта е да забравят родните си обичаи и ценности и да приемат турските. След повторен подбор и военно обучение пригодните са зачислявани в Оджака на Еничерите, а останалите, негодни за войници, са продавани като роби. В султанските разпоредби е закрепен принципът:
„ „Кръвта се счита без стойност“ “
При съпротива родителите на определените деца са екзекутирани на място. За да предотвратят това, българите масово са криели момчетата си в гори и пещери, татуирали са им християнски кръст и дори ги осакатявали или обрязвали, защото разпоредбите са били да се вземат само най-здравите, силни, красиви и умни гяурски деца, като подмяната им с циганчета, просячета, непълноценни такива и пр. сурово се е наказвала. Родителите, за да запазят момчетата си, нерядко съвсем невръстни, дори 8 – 10 годишни, ги женели или плащали подкупи на чиновниците.
Така или иначе, численият състав на еничарския корпус от около 10 000 в края на 14 век нараства до 150 000 през 1826 г., когато е закрит и на 14 юни повечето от тях са безжалостно избити по заповед на султана с топове и байонети. Еничарската войска била основата на завоевателната армия и понасяла големи загуби в многобройните битки, но числеността ѝ се поддържала постоянно. Това ставало чрез Кръвния данък. Част от взетите с него деца направо измирали още по пътя или после от тежестите на обучението, слугуването или от болести поради ориенталската хигиена, немалко други успявали да избягат и да се върнат към християнството и родителите си, срещу което има дори султански ферман[, а трети съзнателно или не показвали, че не стават за войници, затова с кръвния данък винаги събирали няколкократно повече деца, отколкото наброявал самият корпус. Изворите сочат, че първоначално установените правила не са се спазвали и кръвният данък се е събирал според нуждите и на по-малко от 5 години, като са взимани за потурчване не 1 от 5, а 1 от три деца или дори и трите, взимат се както 5-годишни деца, така и 22-годишни младежи.
За мащабите на това целенасочено подборно обезкръвяване на българския народ може да се съди по данните за 1515 г., когато от целия полуостров в Цариград и в Мала Азия са отведени общо 325 000 момчета.В труда си „Български хроники“ Стефан Цанев извежда ужасяващи цифри – от 2 000 000 до 4 000 000 български деца в годините на османската власт са отвлечени, потурчени и превърнати в еничари.“
