АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Първомайска демагогия. А после накъде?

Димитър М. Иванов - 01 май 2019

Първи май е и днес политическата демагогия е още по-силна.  Слушам висши синдикалисти, които довчера бяха на всеки форум рамо до рамо с премиера, за да поддържат неговата несъществуваща икономическа и социална политика, днес да тръбят каква промяна ще настъпи след 26 май. Слушам свръхдясната Ренета Инджова да рони сълзи за липсващия пролетариат („Късно е моме, няма кой да ти повярва, след като ти затвори хиляди предприятия и деградира пролетариата …“); слушам отново голи обещания.

Къде си Карл, за да чуеш цялата тази салата от неразбории? Икономически всичко, което ти предвиди, се осъществи: и глобализацията на труда, и комерсиализацията на света и живота, и по-нататъшната пролетаризация и в същото време изчезването на земеделските производители, и доминирането на финансовия капитал, и процесите на обедняване. Но капитализмът еволюира и от криза до криза се опитва да се пребори със своите собствени язви. Единствено не можа да се пребори с Малтус, който се оказа мислителят на нашето време, и проблемите, които той посочи, продължават да разклащат из основи световното равновесие.

Това, което днес обаче не чувам в България, е рационалност, конструктивизъм, ясна и честна мисъл, практически стъпки, как всичко, което се обещава, ще се случи.

А ситуацията изисква незабавни действия.

1. Днес у нас дупката в неравенството между  останалия все още пролетариат, начеващата средна класа и управляващата политико-олигархична класа е по-голяма от всякога, а разликата в действително натрупаните благосъстояния е най-голямата от 30-те години на ХХ век насам.

2. Благосъстоянието на върховия 1% от населението е по-голямо от това на агрегираните 90% от най-обеднелите социални страти у нас.

3. По данни на Евростат близо 49% от пенсионерите у нас живеят на границата на бедността и близо 42% от децата са в същата ситуация. И по двата показателя сме на първо място в Европа.

Даже и да приемем нашата национална статистика и нейните данни от преди два дни, ситуацията не е по-различна, близо 44% от цялото население на България живее под границата на бедност или на границата (в риск от бедност и социално изключване).

4.Това са символните жалони на днешното празнуване на 1 май: между 2,6 милиона – до близо 3 милиона български граждани едва оживяват.

5. И държа да го кажа ясно – това, което наблюдаваме в България, вече не е социално и икономическо неравенство. Нека не се залъгваме с неточни понятия. Това, което е налице в днешна България, е остър, съдбоносен и драматичен НЕДОСТИГ НА ДОХОДИ за по-долната половина от социалната тъкан.

6. Изключително неприемливо от хуманна гледна точка е  социалната ни система да не може да се справи с бедността (и риска от бедност и социално изключване) при децата, включително с тяхното изхранване, възпитание и образование. Над 18,5% от децата в България по данни на УНИЦЕФ живеят в домове с неосигурена храна.

7. Домино ефектът от всичко това е с твърде висока цена. Ниски доходи, бедно финансирани училища и слаба семейна помощ за децата – води до много ниски образователни успехи, до ниска производителност, и логично затваря цикъла отново до ниските приходи на хора, които се превръщат в икономическа тежест за цялото общество.

8. Трябва да се разбере, че увеличаването на дупката между доходи/образование/благосъстояние/кариерни възможности засилва и увеличава още повече дупката доходи/образование/благосъстояние/възможности. Това е един дяволски цикъл, спирала, от която трябва да излезем час по-скоро.

9. Всичко това, заедно с нарастващите криминални последствия продължава да се наслагва върху всички останали фактори, които съвкупно отслабват икономиката на България, разкъсват социалната ни кохезия, водят до опасно социално и политическо разделение и минират потенциалните ни възможности да достигнем своите конкуренти.

Острият недостиг на доходи за огромна част от българските граждани, особено когато е придружен от девалвация на ценности, несъмнено води до нарастващ конфликт и ограничава възможностите за ефективна политика на което и да е правителство.

10. Това, за което говоря, не е нито социалистическа пропаганда или носталгия, нито критика на капитализма. Говоря за нашата България. За възможността ни да оживеем и да се развиваме като нация.

Точно преди 77 години големият австрийски икономист Джоузеф Шумпетер в своята култова книга „Capitalism, Socialism and Democracy“ (1942), беше назовал проблема точно: Капитализмът не знае как да среже справедливо „тортата“, докато пък социализмът не знае, как да я направи по-голяма.

Днес, когато България се намира почти на дъното, нямаме право да проявяваме идеологическо аскетство. България се нуждае и от справедливо разрязване на тортата, и от нейното радикално увеличаване. И това е възможно.

Икономическите и социални проблеми, пред които сме изправени, не търпят вече никакво бавене.

11. Това, за което днес говоря, е дълбок системен проблем. Нашето общество, българското, е в сериозна социална опасност. Не можем да си позволим всичко това така да продължава и да се срутва. Нуждаем се час по-скоро от наш български вариант на спасителен план Маршал, от категорични нови комплексни политики. Особено в областта на повишаване на минималната работна заплата. Повече финансови ресурси за образованието, особено в началното и средното. И незабавна промяна на данъчната ни система. Налице са готови и рационални финансови възможности и схеми, които могат да спомогнат за осъществяването на такъв спасителен план.

Празнуваме празника на труда.
На този труд, който в България направихме да е неуважителен, незаплатен, ненужен.

Развяваме знамената.

Крайно време е вече да разберем, да узнаем наново как да възстановим този труд и да го издигнем на пиедестала, на който той трябва да бъде.

Честит Първи Май!

1 май 2019 г.
Лондон-София

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.