АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Сбогом, Ден на труда! Да кажем истината!

Боян Дуранкев - 01 май 2019

Пиша от Испания, където съм на посещение между техните парламентарни избори и честването на Деня на труда.

Днешният 1-ви май ще бъде отбелязан и в Испания, и в България, с многоцветни плакати, заклинания и обещания на професионално издържащи се партийци, но и от бягство на мнозинството трудещи се от столицата и големите градове.

Защо е тази показна парадност и безсмислена публичност във всички страни на този празник?! И защо е това бягство на милиони трудещите се именно от парадите, стачките и протестите – навсякъде и по един и същ начин?!

Отговорът е един и винаги точен: намираме се в ерата на победилия глобален капитализъм!

Нека кажем истината за реалността на живота навсякъде по света днес!

Истината е, че сме в навсякъде в условията на икономика, функционираща на база печалба (а не човешки нужди), при която правилата на играта се диктуват от транснационалните корпорации, представлявани около парламентите от техните лобисти, а вътре в парламентите – от кукли на конци.

Истината е, че почти целият растеж на богатството и доходите в повечето страни ще стигнат само до първите 1% от тяхното население. Навсякъде номиналните доходи ще се подяждат от нарастването на цените на най-важните стоки, необходими за съществуването на хората.

Истината е, че 1 000-та топ мениджъри на големите компании във всяка страна получават общо повече доходи, отколкото общите доходи на учителите, или общите доходи на медицинските сестри, или общите доходи на служителите във всички общини.

Истината е, че в почти всички страни милиардерите и милионерите получават огромни данъчни облекчения (справка: колко данъци плащат 100 най-проспериращи компании), докато децата в училищата не получават добра храна и се наслаждават най-много на ремонти, на нови чинове и на учебници, в които се възхвалява „лидерството“ и „пазарната икономика“.

Истината е, че в повечето страни се преминава към дисфункционална система на здравеопазване, която дава приоритет на печалбите на собствениците, на заплатите на изпълнителните директори, но далече над необходимостта да се осигури качествена здравна грижа за всеки по икономически ефективен начин.

Истината е, че в повечето страни се преминава към паразитна печалбарска система на образование, при която богаташите могат да уреждат дечицата си в престижни скъпарски частни училища и „лицеи“, докато повечето деца на туземните родители попадат в недофинансирани училища за „професионална подготовка“. Родил си се да работиш черен труд и да останеш беден, това е!

Истината е, че милиони или стотици хиляди (в зависимост от страната) деца живеят в условията на мизерия и няма да получат висше образование, защото семействата им нямат достатъчно пари за заплащане на студентски такси, студентски общежития и текуща издръжка.

Истината е, че почти навсякъде „културата“ се е сринала до нивото на опростяването, опростачването и дезинформирането. В културните среди се среща всякакъв планктон – от откровени проститутки и преститути, до „звезди“ и „гласове“, за които никой не помни ден след събитието..

Истината е, че икономиките се базират върху изкопаемите горива, чрез които транснационалните компании продължават да „произвеждат огромни печалби“, докато въглеродните им емисии унищожават планетата, както и бъдещето за нашите деца и внуци.

Истината е, че преминаваме от експлоататорски капитализъм към напълно контролиращ личността капитализъм, не само трудовата дейност. Фирмите от Силициевата долина се стремят да развиват технологии и други интелигентни устройства, за да получат все по-подробен поглед върху нашето физическо и емоционално здраве. Go365 измерва ежедневните стъпки на учителите с помощта на Fitbit; Sleep Number beds измерват часовете, които пазим и качеството на почивката ни; нова компания, наречена Realeyes, планира да наблюдава нашите изражения на лицето, докато наблюдаваме реклами, тълкувайки нашите емоции в реално време

Истината е, че тази система на „пазарна икономика“ е свързана с партии на барони, които получават „държавни субсидии“ чрез данъците на всички нас, за които най-важна е „политическата стабилност“, докато трупат милиони в сметките си, ширейки се в по няколкостотин метра евтини нови апартаменти, свързани с още по-обемисти „тераси“ и „автономни асансьори“.

Истината е, че в повечето страни по света е налице корумпирана система за финансиране на политическите кампании, която позволява на няколко богати индивиди и корпорации да купуват нашите кандидати и нашите избори. Днес почти никой законодателен акт не може да бъде приет, ако не е одобрен от олигарсите и политическите барони.

Истината е, че голяма част от „левите политици“ са вече едри „законни“ новобогаташи, за които думичките „капитализъм“ и „експлоатация“ звучат като черна магия, а левите им „идеи“ са толкова далече от лявата истина, колкото китът от летенето. Друга част от „патриотично отговорните политици“ проклинат мигрантите, докато от техните страни ежегодно мигрират с десетки хиляди към страни без патриотично отговорни политици.

Тогава, за какво да празнуваме Деня на труда? Не е ли най-добре да му кажем „сбогом“?!

***

Спасението е само в две посоки.

Първата е да се молим на милиардерите и милионерите да променят системата към нещо по-хуманно и нещо по-етично, към справедливост и солидарност. Кажете им това и се насладете на смях в залата.

Втората е да продължим битката за система, при която не транснационалните корпорации, а обединените народи ще имат тежката демократична дума!

***

Класата на едрите капиталисти, на милиардерите и мултимилионерите в Европейския съюз и в нашата страна никога не се е чувствала толкова добре. Но те привиждат в нас, левите хора, екзистенциална заплаха за своите печалби и за рентиерския начин на живот. И те са прави – ние сме Заплахата!

Ето защо олигарсите са готови да направят всичко и да харчат неограничени парични средства, за да блокират нашата кампания. Но ние имаме нещо, което нямат, а това са хората на труда – мъже и жени, млади и стари, които все още мислят. Ще се опитаме да обединяваме стотици милиони хора, хората на наемния труд, хората на малкия и средния бизнес, унижените и оскърбените хора от „прехода“, който ни доведе до затворена улица.

Обещаваме да трансформираме Европейския съюз и да помогнем на майка България!

И тогава наистина ще ви поканим да празнуваме Деня на труда!

Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а…