По данни на Института за международни финанси (IIF) глобалният дълг през миналата година се е увеличил с 3.3 трлн. до 243 трлн. долара – сума превишаваща 3 пъти световния брутен вътрешен продукт (БВП), т.е. стойността на новопроизведените стоки и услуги на планетата. От тях 65 трлн. е съвкупният държавен дълг – 1.5 пъти повече от кризисната 2009 г. Съотношението дълг – БВП достига екстремално високи стойности до 390% в най-развитите страни като Япония, Франция и Австралия. Аналитиците констатират, че тази огромна и неконтролирана задлъжнялост е резултат от безотговорната политика на западните централни банки, пристрастени към печатането на пари и отпускането на кредити. Правителства, компании и частни лица поемат дългове за финансиране на икономическото развитие, но не успяват да достигнат желания растеж и поемат нови. Според инвестиционния анализатор Джон Молдин това е „класическо поведение на наркомани. Централните банки създават дългове без да ги е грижа за тяхната по-нататъшна съдба.“
Основната машина за производство на дългове са САЩ с обща задлъжнялост на правителство, местни власти, финансова система, бизнес и домакинства, нарастваща 3 пъти спрямо 2000 г. и достигаща 74 трлн. долара – 106% от БВП. Тенденцията според инвестиционните банки е през 2024 г. тя да достигне 140% от БВП. Правителството е принудено да заема все нови и нови трилиони за поддържане на финансовия балон и икономическия растеж. Съкращаването на данъчните постъпления и растежът на военните разходи понижават кредитоспособността на страната и водят до все по-високи рекорди в бюджетния дефицит с перспектива към превишаване на екстремната граница от 1 трлн. до 2022 г. В резултат структурният дефицит поражда „ефекта на коловоза“, насочваща икономиката към ръба на пропастта.
В рамките на Европа МВФ призна Deutsche Bank за най-голяма заплаха сред системно значимите банки в света. Преди няколко години в капитала на тази кредитна организация бе открита дупка от 12 млрд. евро, което автоматично понижи кредитния й рейтинг с 3 степени до ВВВ+. През 2016 г. бе декларирана чиста загуба от 7 млрд. евро. Аналитиците считат, че главната заплаха за стабилността е гигантският портфейл от финансови деривати в размер на 46 трлн. евро, превишаващи 14 пъти БВП на Германия. По мнението на Уорън Бъфет „финансовите деривати са оръжие за масово поражение, което се трансформира, мутира и размножава докато някое събитие не разкрие токсичността на тези ценни книжа.“ Банката съхранява депозити за над 550 млрд. евро. Ако подплашените вложители поискат да изтеглят своите влогове това може да предизвика масова истерия не само в банката, но и в целия свят. Неизбежните опити за спасението й ще доведат до изпадането на третата най-мощна икономика в рецесия, обхващаща целия Европейски съюз.
Многотрилионният взрив, заложен в основите на световната икономика, поражда опасността от разразяване на пълномащабна криза, съпоставима с Великата депресия от 30-те години на миналия век. В определен момент световната икономика няма да може да понесе гигантската неуправляема задлъжнялост, което ще доведе до мощна геополитическа нестабилност, масова нищета, безпорядък и регионални войни. Прибавящите се нови трилиони към световния дълг означават, че правителствата и централните банки ще разполагат с по-малко сили и възможности за овладяване на ситуацията в разгара на евентуален пореден крах.