АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Мнозинството европейци очакват разпад на неолибералния ЕС

Васил Проданов - 26 май 2019

Проучване на Европейския съвет за международни изследвания тези дни показва шокиращи данни за очакванията на европейските граждани за бъдещето на ЕС. Повече от половината анкетирани смятат, че той ще се разпадне през следващите години, макар подкрепата за него днес да е висока.

Независимо от това как гласуват на европейските избори, мнозинството от хората са песимисти за бъдещето на Европа. Според 58% от французите можем да очакваме разпад на ЕС следващите 10-20 години. Същото смятат 50% от германците, 57% от италианците, 57% от поляците и 40% от испанците. Това са най-големите европейски държави, от които зависи бъдещето на Европа, но не по-малко песимисти са в Холандия, Австрия, Словакия, Румъния, Чехия, да не говорим за Гърция. От общо 14 държави, в които е правена анкетата и от които са избирани 70% от депутатите в Европейския парламент, само в три делът на тези, които очакват разпад на ЕС, е под половината – Швеция (44%), Дания (41%) и Испания (40%). Това е обвързано с общото емоционално усещане сред голяма част от европейците за стрес и страх.

Показателно е и още нещо. ЕС бе създаден с очакването, че чрез него ще се сложи край на войните, опустошавали Европа през последните векове, но сега

всеки трети от десет анкетирани
смята за възможна войната между европейските държави

Особено силни са тези нагласи сред избирателите на Франция и Полша. 34% от французите смятат войната между страни-членки на ЕС за реална, така смятат 33% от поляците, 27% от германците, 22% от испанците и 21% от италианците. Нагласите са, че реалностите в съвременна Европа са на конкуренция и конфликти, а не на сътрудничество. Това тласка именно тези избиратели към антисистемните партии. Ако вземем двете най-големи европейски държави, виждаме, че 46 % от привържениците на „Националния фронт“ във Франция и 41% от тези на „Алтернатива за Германия“ смятат войната за възможна

Ако трябва да търсим обяснение на тези нагласи, можем да ги открием с неудовлетвореността от европейския капитализъм, независимо от това, че ЕС е регион с по-висока степен на развитост на социална подкрепа на гражданите от други региони в света.

Причината е, че неолиберализацията удря и ЕС. И в него основните печеливши са големите компании и капиталисти, криещи своите богатства в офшорки. И в него неравенството нараства, като рекордьори по нарастване на социалното неравенство и бедност сме ние, българите, ръководени от най-неолиберализиралата се част от европейските политици.

Но и в най-големите държави в Европа голямата част от населението не преяжда. Според проучването само на една трета от германците и на една четвърт от италианците и французите им остават някакви пари, след като си направят месечните разходи, т.е. голямата част живеят на принципа „капне-лапне“.

Растат неравенствата в регионален план. Във всяка страна, но особено в Южна и Източна Европа, могат да се открият големи региони, които са опустошени, с нарастващо количество бедни, намаляващо население, разпадащи се сгради, закрити предприятия. Капитализмът и в Европа е в кризисни времена, и това тресе ЕС. Голяма част от неговите граждани са песимисти за бъдещето му.

А известна е така нар. „теорема на Томас“ за „самореализиращото се пророчество“, формулирана през 1928 г. от американския социолог Уйлям Томас. Според нея „Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални по своите последици“. Ако мнозинството от европейските граждани очакват ЕС да се разпадне, голяма е вероятността това да се случи. Ако немалко от тях очакват война, това може да стане. Може и да не стани, но ако се премахнат тези очаквания.

А премахването на тези очаквания означават промени в социално-икономическата архитектура, носеща страх и стрес за повечето европейци, носеща неравенство и ограничени възможности за голяма част от тях. Означават промени в капитализма, в разделението на губещи и печелещи, каращи мнозинството от европейците да гледат апокалиптично на бъдещето на Европейския съюз.

 

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. За контакт: vprodanov@hotmail.com