АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Мъглата около концесията на летище София започва да се вдига (Част ІІ)

Александър Трифонов - 02 юни 2019

Или за правните капани около концесията на летище София

Едва ли концесията на летище София ще бъде спряна. Досега имаше заклинания и лозунги, че това не трябва да се случва. Аргументите не бяха конкретни по отношение на финансовата ефективност и неговото бъдеще.

Никой не се опита да анализира концесионния договор, а там има много капани, особено след като се прие  изменение на Закона за концесиите в нарушение на Закона за административните актове, а именно срокът за обществено обсъждане беше 14 дни, без задължително обявяване на причините.

Капан първи:

3.3 Задължения на Концедента/Държавата:

  1. g) да съдейства в рамките на своите правомощия за инвестиране в модернизацията и разширяването на капацитета на Аеронавигационната инфраструктура, подобряване на Оборудването за аеронавигационно обслужване и квалификацията на работната сила, както се изисква във всеки отделен случай, за да се управлява въздушното движение съобразно неговото увеличаване;

(c) да съдейства в рамките на своите правомощия за поддръжката на всякакви Пътища за достъп извън Обекта на Концесията, които са необходими, за да позволят на Концесионера да изпълнява Концесионните дейности на Летището (включително всякакви подобрения на тези Пътища за достъп, които могат да бъдат изградени в даден момент, в съответствие с Първоначалния генерален план или с всеки Актуализиран генерален план);

Коментар:

– Държавата ще трябва за своя сметка да инвестира в аеронавигационна инфраструктура и в подходи към летището като капацитет и качество. От това следва, че приходите за бюджета от концесията ще трябва да се намалят с тези разходи;

– Ако държавата не изпълнява своевременно и удовлетворително за концесионера тези ангажименти, то той може да поиска или промяна на договора, условия, срокове или да го прекрати с последствията за държавата, произтичащи от чл.150 от Закона за концесиите. Този член беше приет от Парламента по време на процедурата и по предложение на Международната финансова компания( заедно и с други промени), което беше основание за 4-то продължаване на срока за подаване на документи.

А  т.1 на ал.3  и на ал.4 на чл. 150 (нова) гласи: (3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът:

  1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвращаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината;

 (4) Възстановяването на разходите на концесионера за инвестиции покрива собствения капитал с норма на възвращаемост, определена с финансово-икономическия модел, и привлечения капитал с неговата цена при спазване разпределението на рисковете съгласно чл. 31.

– Концесионерът няма да  понесе никакви загуби, а дори може да спечели, като прекрати договора целенасочено и съгласувано с банките-кредитори;

– Независимо от този запис в Закона за концесиите в концесионния договор отново е защитен концесионера в:

40.6 Обезщетение при прекратяване поради Случай на неизпълнение

40.6.1 Ако Концедентът прекрати настоящия Договор вследствие на Случай на неизпълнение на Концесионера, Концедентът заплаща на Концесионера „Обезщетението при неизпълнение на Концесионера„, изчислено като:

(a) Дълга към Датата на прекратяване; плюс

(b) Собствения капитал към Датата на прекратяване; минус

(c) настоящата нетна стойност към Датата на прекратяване на Разпределенията, прогнозирани във Финансовия модел, дисконтирани като се използва ВНВ на Собствения капитал съгласно Първоначалния финансов модел, при условие че, когато разликата между Собствения капитал към Датата на прекратяване по Клауза 40.6.1(b) и сумата, определена по тази Клауза 40.6.1(c), е отрицателно число, тогава за целите на изчисляването на Обезщетението при неизпълнение на Концесионера такава сума ще се приема за нула; минус

(d) всякаква сума, дължима от Концесионера на Концедента, но незаплатена към Датата на прекратяване (включително всякаква част от Концесионното възнаграждение, незаплатена до Датата на прекратяване), при спазване на Клауза 31.1.2 (Прихващане); минус

Капан втори:

13.2 Ограничения върху разпореждането с дялови участия

13.2.1 Без да се засяга действието на разпоредбите на настоящата Клауза 13.2 и задълженията за уведомяване по Клауза 13.1.1 (Уведомление), дяловите участия в Концесионера могат да бъдат прехвърляни по време на Преходния период между Първоначалните акционери и/или от Първоначалните акционери на нови акционери, които са Финансови институции, като Концесионерът информира Концедента за такива промени предварително чрез изпращане на писмено уведомление до Концедента, като посочва (i) промените в Акционерния капитал между Първоначалните акционери или (ii) наименованията и данни за предложените Финансови институции, които ще се включат в Акционерния капитал на Концесионера, заедно с информация и документи, изисквани съгласно клауза 4.1(f) от Документацията за концесията, при условие че във всеки случай:

(a) Първоначалните акционери запазват не по-малко от шестдесет процента (60%) от участието в капитала към Началната дата на Концесията;

Коментар:

– Практически се планира финансирането на концесията на летище София да стане обект на финансови спекулации;

– Дяловото участие не е обвързващо по отношение на инвестициите, дейностите и бъдещето на летището, от което следва, че притежателите на  40% дялово участие могат да диктуват развитието на летището, респ. да ограничават някои негови дейности срещу получаване на съответното възнаграждение, удовлетворяващо банките.

 Капан трети:

18.2 Инвестиции

Концесионерът ще извърши Инвестициите, предложени в Инвестиционната програма в рамките на целия Срок на Концесията. Страните се съгласяват, че стойността на предложените Инвестиции не подлежи на Индексация.

Коментар:

Обявената стойност на инвестициите реално ще бъде по-малка тъй като тя трябва да се  намали с фактора на обезценяване на база на годината на тяхното реализиране след началната дата на концесията.

При средногодишна инфрация от 2% факторът за намаляване реалната стойност на инвевестициите е съответно през 10-та г.  – 1,2, през 20-та г. –  1,5, през  30-та г.- 1,8.

 18.6 Втора писта

В срок до пет (5) години от Началната дата на Концесията Концесионерът ще възложи, съгласувано с Концедента, и представи предварително проучване относно необходимостта и целесъобразността да бъде построена втора писта. Концесионерът следва да изгради такава втора писта, в съответствие с препоръките в направеното проучване, и по-точно ако на Летището са налице Критични проблеми с пистата. Проучването следва да бъде актуализирано на интервали от пет (5) години, при условие че предходното проучване не е показало наличие на Критични проблеми с пистата. Всички такива проучвания следва да бъдат на разноски на Концесионера.

Коментар:

– Няма задължение на концесионера да построи нова писта, а само да направи проучване за необходимостта и целесъобразността от такава;

– Следва, че построяването й ще бъде за сметка на държавата, при неясни към момента условия – стойност, разположение, изпълнители;

 Капан четвърти:

34.8 Методи за Възстановяване

Без това да засяга правата за прекратяване, съгласно Клауза 34.6 (Плащане при прекратяване), когато е налице нужда от Възстановяване, това може да се извърши чрез един или повече от следните методи (всеки от които е „Метод за възстановяване“), които ще се договорят между страните:

34.8.1 Намаляване на Концесионното възнаграждение, доколкото необходимостта от Възстановяване е следствие от Законодателна промяна;

34.8.2 чрез корекция на Летищните такси, при условие, че е постигнато споразумение с Въздушните превозвачи;

34.8.3 отпускане на субсидии (ако е приложимо и позволено съгласно Законодателството относно държавните помощи);

34.8.4 Концедентът избира да финансира изцяло или (доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи;

34.8.5 удължаване на срока на Неотложните Строителни дейности или на което и да е задължение на Концесионера по настоящия Договор или, но само доколкото необходимостта от Възстановяване е вследствие на Законодателна промяна и/или Концесионерът не по своя вина е възпрепятстван да изпълнява своите задължения в съответствие с настоящия Договор поради дадено Събитие за обезщетяване, удължаване на Срока на Концесията;

34.8.6 корекция в Приложимия максимален коефициент на Главния дълг, ако има такъв, или

34.8.7 всяка друга форма, договорена между Страните. (Събития за обезщетяване – Възстановяване на икономическия баланс).

Коментар:                                                           

– Всички изброени възможности касаят Концесионера.  Дори в чл. 34.13 Възстановяване на баланса в полза на Концедента е записано:“ В случай че действителната ВНВ( вътрешната норма на възвращаемост( (според актуализираните Финансови модели) спадне под ВНВ на Собствения капитал съгласно Първоначалния финансов модел, Годишното концесионно възнаграждение се намалява до нивото отпреди съответното увеличение.

– Всички тези възможности могат да се разглеждат като покана за корупция, защото няма текст за носене на отговорност ако се установи от независим орган злоупотреба с тях;

– В договора няма тълкувание на понятието „икономически баланс“, от което следва че може съзнателно или случайно да се злоупотреби с неговото прилагане, без да се търси/носи отговорност;

– За обществото ще останат в тайна, какви са договореностите между Концедента/МТИТС и концесионера, тъй като договорът ще бъде засекретен;

 Капан пети:

Основателно съмнение буди фактът, че държавата се отказва за бъде съдружник на Концесионера:

3.3.1 Концедентът предоставя на Концесионера за целия Срок на Концесията безпрепятствено упражняване на изключителното право да експлоатира Концесионните дейности на територията на Обекта на Концесията на Летището.

5.1.6 Страните не могат да променят регистрацията на собствеността в полза на Държавата за целия Срок на Концесията.

В обосновката се потвърждава, че Летище София е включено в списъка – приложение към Постановление № 181 и е определено за стратегически обект, който е от значение за националната сигурност на Република България, поради което то следва да се счита за установена критична инфраструктура по смисъла на Наредбата за критичните инфраструктури. Следователно, летищната администрация/летищният оператор (и съответно концесионерът) има задължение да извършва анализ и оценка на риска за летището и неговите обекти съгласно определената методология и да предоставя на съответния компетентен орган (министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията) информация за анализа и оценката на риска.

Коментар:

– Отказът означава, че държавата се отказва от текущия контрол над концесионера, от контрола за целесъобразността и размера на разходите,  респ. се съгласява летището да не генерира печалба. В обосновката няма анализ на такъв вариант, а той е реализиран в летищата на Атина, Белград.

Собственикът на летището Манчестър – Манчестър Авиейшън груп е публично-частно дружество, в което местната власт участва с 35.5%, а летището на Истанбул е 100% държавна собственост;

– Терминал 3 остава собственост на концесионера за целия срок на договора, което означава, че при евентуално принудително прекратяване на договора държавата да няма достъп до него до решението на съда;

– Как чужда компания ще може да осъществява оценка на риска, в каква степен тя трябва да има достъп до поверителна информация и да има партньорство със специалните служби. Не следва ли, че с отказа от съдружие се позволява пробив в националната сигурност по отношение достъп до информация от специалните служби.;

– Отказът от съдружие силно затруднява встъпването на държавата в правото си на собственик при принудително прекратяване на концесията, тъй като това може да стане след дълъг и мъчителен съдебен процес.

 Капан шести:

14.3 Пряко споразумение

Концедентът дава съгласието си Прякото споразумение да включва следните разпоредби, както е посочено в Приложение 13 (Пряко споразумение) към настоящия Договор

14.3.3 Прекратяване на настоящия Договор: Концедентът няма да изпраща Уведомление за прекратяване на Договора или да прекратява по друг начин настоящия Договор, без да предостави на Заемодателите предварително писмено уведомление, в което се посочват основанията за прекратяване и Датата на прекратяване;

От Приложение № 13:

4.1.2 Заемодателите или Агентът по обезпеченията могат да поискат поемането от Представител, заедно със или отделно от Концесионера, на всички права и задължения на Концесионера по Концесионния договор („Право на встъпване“), при условие, че за такъв Представител не са налице основания за изключване и Представителят отговаря на условията за допускане и участие,

 6.1.2 Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет (30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера  по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера.

6.3 Концедентът няма право неоснователно да отказва или забавя решението си дали предлаганото лице представлява подходящо лице, което да замести Концесионера, при условие, че по отношение на такъв заместник не са налице основания за изключване и заместникът отговаря на условията за допускане и участие.

 6.4.3Концедентът и новият Концесионер сключват пряко споразумение с представителите на Заемодателите или с други заемодатели, които предоставят главно дългово финансиране на новия Концесионер, при условия, които по същество са идентични с условията на настоящото Споразумение.

 11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15 (Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента  по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране.

  7.2 В случай на прекратяване на Концесионния договор, всички Застрахователни постъпления и парични средства от кредитното салдо по Застрахователната сметка със специална цел, се изплащат и освобождават в полза на Заемодателите незабавно при прекратяването, до размера на оставащия непогасен дълг по Договорите за финансиране.

 7.1 Концесионерът има право да учреди обезпечение върху Застрахователната сметка със специална цел в полза на Заемодателите. Във връзка с член 2 (Съгласие за обезпеченията), Концедентът потвърждава, че е уведомен и дава съгласието си за учредяването на заложни права в полза на Заемодателите, понастоящем или в бъдеще, върху правата на Концесионера по отношение на Застрахователната сметка със специална цел.

 9.3 Заемодателите (в случаите по членове 9.3.1, 9.3.2 и 9.3.3) и Концесионерът (в случая по член 9.3.4) следва незабавно да уведомят Концедента за:

9.3.4 на първия работен ден от всеки календарен месец, в който съществува или би могло да съществува допълнително допустимо кредитиране –неиздължената сума по Договорите за финансиране (в евентуално изменения им, със или без одобрение от Концедента, вид), както и, доколкото е известно на Концесионера (след като е провел разумно и надлежно проучване);

 9.2 Концедентът няма да предприема каквито и да било действия за ликвидация, назначаване на синдик или одобряване на доброволно споразумение (или подобни мерки) по отношение на Концесионера.

3.1 Концедентът няма право да изпраща уведомление за прекратяване на Концесионния договор съгласно Клауза 40.1 (Случай на неизпълнение на Концесионера) от същия, без да е предоставил на Заемодателите:

5.1 Без да се засяга действието на член 3 (Уведомление за прекратяване и

съществуващи задължения), като обаче се спазва член 5.2, по време на Периода на встъпване Концедентът няма право да прекратява Концесионния договор на основания:

5.1.1 че Заемодателите или Агентът по обезпеченията са предприели действия съгласно член 4 (Право на встъпване) или са пристъпили към изпълнение на който и да е от Документите по обезпеченията; или

5.1.2 които са възникнали на или преди Датата на встъпване и са известни на Концедента (след като е направил разумно проучване, независимо дали тези основания продължават да са налице към Датата на встъпване); или

5.1.3 възникнали единствено по отношение на Концесионера, освен ако – в случая по член 5.1.2 по-горе:

НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ е подписано и връчено на посочената в началото му дата.

ПОДПИСАНО ОТ И МЕЖДУ:

КОНЦЕДЕНТ

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Подпис

Положен от

ЗАЕМОДАТЕЛИ

[Банка]

Подпис

Положен от / в качеството на

АГЕНТ ПО ОБЕЗПЕЧЕНИЯТА

[Банка]

Подпис

Положен от/ в качеството на

КОНЦЕСИОНЕР

Подпис  

Положен от/ в качеството на         

8.1 Настоящото Споразумение остава в сила до най-ранната от следните дати:

8.1.1 датата, на която всички суми, които са или станат дължими от

Концесионера на Заемодателите по Договорите за финансиране, бъдат

неотменимо и напълно изплатени; или

8.1.2 датата на плащане и получаване на пълния размер на обезщетението

при прекратяване от Концесионера в съответствие с Концесионния

договор; и/или

8.1.3 датата на изтичане на Срока на Концесията съгласно Концесионния договор.

Коментар:

– С това споразумение практически банките кредитори/заемодатели поемат изпълнението на концесията. Дори могат да сменят концесионера, с което се опорочава самата тръжна процедура. В същото време това представлява опасност летище София да попадне в неприемливи за Държавата и обществото ръце.

– Концесионерът става инструмент на банките за генериране на неконтролирани от Държавата печалби. Допуска се кредитирането да е до 70%, респ. 30% да е собствения капитал;

– Държавата става заложник на банките:

  • по отношение на финансовите потоци и икономическия баланс, което означава:
    • че летището едва ли ще генерира печалба;
    • че държавата може да не получава концесионното възнаграждение в пълния размер или дори да дотира Концесионера!
  • Чрез предоставянето на права на Заемодателите върху застраховките;

 Заключение:

  1. За концесията на летище София няма доказуема финасово-икономическа изгода, тъй като не са направени предварителни анализи съгласно международната практика, а е взето политическо решение. Не е ясно защо Международната финансова компания се съгласила да стане консултант на МТИТС при хонорар от 1 420 000 евро, платими от бъдещия концесионер? Чии интереси защитава тя в такъв случай?

 Концесията на летище София е пример за съвременна финансово-икономическа колонизация с привкус на мащабна корупция с помощта на предатели на българските интереси.

 

 

 

Александър Трифонов е доктор по национална сигурност и дипломиран инженер по далекосъобщителна техника. Има богат опит в управлението на научно-изследователската дейност на държавно и бизнес ниво. Основните му интереси са насочени към влиянието на новите технологии върху устойчивото развитие. От 2006 година следи, изучава и анализира процеса на участието на частен капитал в обществено-икономическия живот в България и света чрез…