АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Каква я мислиха, каква стана?! 13 мита за „доброто управление“. ЕК ни върна в първи клас.

Боян Дуранкев - 06 юни 2019

 Това е синтезиран прочит на документа от Брюксел, 5.6.2019 г. COM(2019) 502 final  (1). Много е любопитна новата препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на България за 2019 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2019 г.

Предистория

Докладът за България за 2019 г. беше публикуван на 27 февруари 2019 г. В него бяха оценени напредъкът на България в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 13 юли 2018 г., последващите действия във връзка с препоръките, отправени към България през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. В него бе включен и задълбоченият преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, чиито резултати също бяха публикувани на 27 февруари 2019 г.

Анализът на Комисията ѝ даде основание да заключи, че в България са налице макроикономически дисбаланси. По-специално, слабостите на финансовия сектор са съчетани с високо равнище на задлъжнялост и необслужвани заеми в корпоративния сектор.

На 24 април 2019 г. България представи своята национална програма за реформи за 2019 г. и своята конвергентна програма за 2019 г.

Спрямо България понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж.

По някои пунктове имаме определен напредък. В своята конвергентна програма за 2019 г. правителството, започвайки от номинален излишък от 2 % от БВП през 2018 г., цели дефицит от 0,3 % от БВП през 2019 г., излишък от 0,4 % от БВП през 2020 г., 0,2 % през 2021 г. и 0,1 % през 2022 г. Въз основа на преизчисленото структурно салдо, средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 1 % от БВП в структурно изражение — продължава да бъде преизпълнена през целия програмен период. Според конвергентната програма за 2019 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее постепенно от 22,6 % от БВП през 2018 г. на 16,7 % през 2022 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е реалистичен. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. структурното салдо се очаква да отчете излишък от 0,7 % от БВП през 2019 г. и 0,6 % от БВП през 2020 г., което е над средносрочната бюджетна цел. Като цяло, становището на Съвета е, че се очаква България да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 и 2020 г.

Митовете и реалностите

Мит № 1. Данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство в България са за пример.

Истината: Събирането на данъци не изглежда да се подобрява навсякъде със същото темпо. Това се отнася особено за свързаните с труда данъци, вноските за социална сигурност и някои категории акцизи. Съществуват също така данни, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да бъдат предизвикателство. Продължаването на усилията за подобряване на събирането на данъци и предприемането на допълнителни целенасочени мерки за справяне с предизвикателствата в специфични области на данъчната система е от първостепенно значение за допълнително намаляване на все още големия дял на сивата икономика.

Мит № 2. Държавните предприятия се управляват компетентно от специалистите на ГЕРБ-ОП.

Истината: държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, което се отразява в голяма степен върху техните икономически показатели.

Мит № 3. Реформата във финансовия сектор е приключила.

Истината: Приключването на реформата в областта на несъстоятелността би могло да спомогне за намаляване на голямата задлъжнялост на частния сектор и на все още високото равнище на необслужваните заеми. Някои липсващи елементи намаляват ефикасността и ефективността на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност, което води до бавни и скъпи производства по несъстоятелност. В същото време липсата на подходящи инструменти за мониторинг не позволява точен анализ на настоящите и новите предварителни производства и производства по несъстоятелност и не позволява идентифицирането на конкретни проблеми или слаби места. Секторът на автомобилното застраховане представлява известна уязвимост. Ликвидността на бюрото „Зелена карта“ повдигна съществени опасения, главно поради неизплащането на застрахователни вземания от страна на две български застрахователни дружества.

Мит № 4. България е пример за адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Истината: Органите все още не са приключили и не са уведомили за националната оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това последните събития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови сделки и да се гарантира ефективното прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Използването на финансовите разследвания и финансовото профилиране е ограничено.

Мит № 5. Градим магистрали и инфраструктура за пример!

Истината: Инфраструктурата страда от сериозен недостиг на инвестиции. Обхватът и качеството на транспортната инфраструктура се подобриха, но остават под средното за ЕС равнище. Трансевропейската транспортна мрежа в България все още не е завършена. Освен това емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт са се увеличили значително през последните 5 години. Съществува необходимост от допълнително развиване на железопътни и пътни участъци, както и на съответната Европейска система за управление на железопътното движение и на интелигентни транспортни системи. В България равнището на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води е ниско, равнището на замърсяване на въздуха и на депониране на битови отпадъци е високо, а процентът на рециклиране е значително по-нисък от средния за ЕС. Необходими са инвестиции за насърчаване на устойчивото управление на водите, ресурсната ефективност и прехода към кръгова икономика. В допълнение, нуждите от инвестиции в сферата на енергетиката и смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него са значителни. Високата енергоемкост на икономиката и бавният напредък по изпълнението на целите за енергийна ефективност, по-специално в сградния сектор, спъват производителността и конкурентоспособността на предприятията в страната. Поради това усилията трябва да се увеличат, за да се гарантира постигането на значителни икономии на енергия чрез целенасочени инвестиции в промишлеността, транспорта и сградния сектор. Увеличаването на инвестициите в инфраструктурата за чиста енергия (например чисто и нисковъглеродно производство на електроенергия, междусистемни връзки и интелигентни мрежи), в съответствие с приоритетите, очертани в българския проект на национален план в областта на климата и енергетиката, допълнително ще спомогне за подобряване на общата конкурентоспособност на икономиката и качеството на живот на хората.

Мит № 6. Даваме много пари за науката!

Истината: Въпреки увеличението на държавния бюджет за научни изследвания през 2018 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност остават много ниски както в частния, така и в публичния сектор. Частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са монопол на големи мултинационални дружества и са концентрирани в региона на столицата. Бавните темпове на изпълнение на реформите и голямата разпокъсаност на системата за научни изследвания, развойна дейност и иновации не позволяват на инвестициите в областта на научноизследователската и развойна дейност да допринесат за производителността и растежа. Големият брой университети и научноизследователски институти все още се представят слабо в сферата на висококачествените научни изследвания. Сътрудничеството между науката и бизнеса продължава да бъде много ограничено и недостигът на човешки капитал в системата на научноизследователската и развойна дейност буди сериозно безпокойство. Клъстерите и техният потенциал в България са недоразвити, тъй като често не достигат нужната критична маса.

Мит № 7. Реформите в публичната администрация и електронното управление  са на европейско ниво!

Истината: Реформите в публичната администрация и електронното управление продължават да бъдат бавни и не водят до достатъчни подобрения, а бизнес средата остава слаба. Бяха приети редица мерки за реформа, но тяхното прилагане на практика изостава. Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите. Управлението в публичния сектор се нуждае от повече прозрачност, по-ясни правила и дългосрочна перспектива. Забелязват се недостатъци и в областта на изпитването и безопасността на продуктите, дължащи се на ограничени финансови и човешки ресурси. Освен това въпреки че по-голямата част от мерките, включени в националната стратегия за обществените поръчки, са приети, тяхното изпълнение изисква непрекъснат мониторинг, контрол и оценка. Честото използване на пряко възлагане на обществени поръчки и големият брой единични оферти представляват заплаха за прозрачността и ефективността на системата. Административният капацитет на сектора на обществените поръчки продължава да бъде предизвикателство, както и професионализацията на публичните купувачи и съвместните покупки. Значителното забавяне на въвеждането на електронни обществени поръчки не позволява по-нататъшно подобряване на прозрачността и ефикасността на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Мит № 8. България е лидер в цифровизацията и Интернет.

Истината: Нарастващият недостиг на умения в България изисква значителни инвестиции. Пригодността за заетост на младите хора може да се повиши, ако бъдат подобрени качеството и ефективността на стажовете и чиракуването. Освен това участието в мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация сред възрастното население е много слабо. Въпреки предприетите мерки за насърчаване на развитието на цифровите умения, в България равнището на основните цифрови умения остава сред най-ниските в ЕС (29 % от физическите лица притежават основни цифрови умения в сравнение със средно 57 % за ЕС).

Мит № 9. Дадохме високи заплати на учителите и нивото на образованието ни изпревари всички в ЕС.

Истината: Образователните резултати са ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите. Това отразява предизвикателствата, свързани с качеството и приобщаващия характер на системата на образование и обучение. България инвестира недостатъчно средства в образованието, особено в предучилищното и началното образование — две области, които са от решаващо значение за създаването на равни възможности от ранна възраст. Участието в качествено образование и грижи в ранна детска възраст е слабо, особено за ромите и децата от други групи в неравностойно положение. Процентът на преждевременно напусналите училище все още е висок, което има отрицателни последици за бъдещата пригодност за заетост и резултатите на пазара на труда. Приложимостта на професионалното образование и обучение за пазара на труда и наличието на дуално професионално образование и обучение продължават да бъдат недостатъчни. При все че някои мерки са в процес на изпълнение, има необходимост от допълнителни усилия, за да се гарантира, че наборът от умения на завършващите висше образование може да допринесе за преодоляване на недостига на умения в краткосрочен и средносрочен по последователен начин.

Мит № 10. Доходната система и данъчната система на ГЕРБ-ОП са съвършени! Няма да ги пипаме!

Истината: В България все още се наблюдава високо равнище на неравенство на доходите и на риск от бедност или социално изключване. Въпреки че намалява, процентът на бедност или социално изключване през 2018 г. беше 32,8 %, което все още е значително над средното равнище за ЕС. Системата за социална сигурност не обхваща всички заети лица и е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане. През 2018 г. доходите на най-богатите 20 % от населението бяха 7,7 пъти по-високи от тези на най-бедните 20 %, което все още е сред най-високите равнища в ЕС. Въпреки някои мерки, адекватността и обхватът на минималните доходи остават ограничени и все още липсва обективен механизъм за редовното им актуализиране. Предоставянето на социални услуги е възпрепятствано от ниското им качество и липсата на интегриран подход към активното приобщаване. Все още има разлики в достъпа до социални услуги, здравеопазване и дългосрочни грижи. Това подкопава способността им да осигурят всеобхватна подкрепа за най-уязвимите групи, като например ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони. Част от населението изпитва затруднения при получаването на достъп до жилища на достъпни цени.

Мит № 11. Наляхме много пари в здравеопазването, то вече е оздравено!

Истината: Секторът на здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. Преките плащания от страна на пациентите са значителни, тъй като те трябва да компенсират ниското равнище на публичните разходи. Ниската степен на наличност на общопрактикуващи лекари ограничава предоставянето на първични здравни грижи. Съществува значителен недостиг на медицински сестри, като броят им на глава от населението е сред най-ниските в ЕС.

Мит № 12. Съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България я превърнаха в страна за пример!

Истината: В рамките на Механизма за сътрудничество и проверка Комисията продължава да осъществява мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България. Ето защо тези области не са включени в специфичните препоръки за България, но са важни за развитието на положителна бизнес среда в страната. Комисията ще оцени напредъка отново в началото на есента на 2019 г.

Мит № 13. България има „Добро управление“.

Истината: прочетете горните 12 мита и истината за тях.

Какво да се прави?

Препоръките от ЕК за България са предприеме следните действия през 2019 и 2020 г.:

  1. Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда. Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство.
  2. Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми. Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на основан на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище. Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност. Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.
  3. Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.
  4. Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение. Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

Връщат ни в първи клас, това е.

……………………………….

(1)  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/2019-european-semester-country-specific-recommendation-commission-recommendation-bulgaria_bg.pdf

Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а…