АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Боян Дуранкев: Данъчната система на България се нуждае от генерална промяна

Боян Дуранкев - 06 юни 2019

Проф. Боян Дуранкев, икономист, в интервю на сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Преди дни от ДПС възобновиха темата за намаляване на ДДС. Парламентарната група на „БСП за България“ обяви законодателна инициатива за намаляване на данъка на 5% за някои продукти. До какво може да доведе тази промяна за производителите и потребителите, ще обсъдим и раздвижването около реализацията на проектите АЕЦ „Белене“ и газов хъб „Балкан“.

Водещ: Проф. Дуранкев, предложенията за намаляването на ДДС на определени продукти има ли подходяща икономическата среда за това, според вас?

Боян Дуранкев: Първо, бих дефинирал, че в момента това предложение повече изглежда като пиарска парламентарна драматургия с предизвестен изход. Така е всъщност, тъй като предложението тръгва от ДПС, които се водят либерали, премина през БСП, които се водят социалисти, и отиде при гръмовержеца Бойко Борисов, който реши спора точно с едно изречение.

Но защо казвам така? Струва ми се, че трудно някой си въобразява, че новобогаташите, мултимилионерите не могат да спят от тревожни мисли за състоянието на бедняците. Най-големият въпрос е необходима ли е промяна на данъчната система? Отговорът е съвсем ясен, съвсем прост. Данъчната ни система в момента се нуждае от генерална промяна. И облагането на големите компании, и ДОО на физическите лица, особено в частта му за плоския данък, и съотношението преки данъци – косвени данъци в България са неевропейски, несоциални и не добре обмислени. Например тази година изследването в света за растежа на неравенството остави България на първо място в света, което означава, че данъчната система и политиката по доходите се нуждаят не от кръпки на скъсания данъчен кожух, а от радикална промяна.

Наистина големият въпрос е трябва ли действително да се направи в момента тази стъпка или не трябва? Отговорът също е простичък. Обикновено има експертно-икономическо мислене и има мислене на ниво обикновено проста аритметика. Струва ми се, че в момента е надделяла простата аритметика, защото вероятно тези, които внасят предложението, тълкуват така: ако се смъкне ДДС от 20 процента на 5 процента, това означава, че някаква абстрактна стока, да я наречем Х, ако е струвала до този момент 1,20 лв., след намалението ще струва 1,05 лв. Но икономическата логика при система, която е чисто капиталистическа, подсказва, че подобно намаление на ДДС-то производителите, търговците ще го използват, за да си увеличат своята рентабилност. Т.е. няма да падне на 1.05 лв., а към 1.10 лв., защото може да се печели както от ниските разходи, например за стоката работна сила, като ѝ се плащат по-ниски заплати, също така и от високата цена на крайните потребители. Това се нарича двойна експлоатация. И няма производител, който да не използва това нещо.

Затова икономическата логика би предложила нещо друго. Не намаляване на ДДС-то в този момент, а повишаване на доходите на най-ниско платените по-бързо, отколкото на най-високо платените. Тук попадат пенсии, минимални заплати, минимални доходи на семейства с деца. Но такова очевидно експертно мислене у нас е чуждо.

И още нещо, много добре се знае, че и БСП, и ДПС в момента не са на кормилото на управлението, освен някои личности, които са облагодетелствани от герберската трапеза много щедро, такива има и в БСП, има и в ДПС. Затова наистина предложението според мен има повече пиар характер, отколкото реално нещо да се направи.

И последно, необходимо ли е да се пипа в момента ДДС-то въобще или не трябва? Имаме едно решение на ЕК да се регулира по един унифициран начин ДДС във всички държави на ЕС и общата ставка да бъде намалена до 15%. Затова има възможност да се намали общата данъчна ставка в България и може да се отиде към намаляване, още повече към някои диференцирани ставки.

В доста европейски страни има такава практика, но това нещо попада в така наречената данъчна цялостна реформа. А в момента в България това ще бъде обикновена кръпка, ако намалят цената с 20 ст. на хляба дали ще ядат повече хляб? Очевидно, че в случая даже икономията не е значителна и с тази икономия трудно ще може да се купи и 100 г. месо. Така че големият проблем са доходите и след това данъчната реформа.

Водещ: По въпроса за намаляването на ДДС вие казвате, че според ЕС няма забрани за намаляването на общата ставка, но в същото време практиката показва, че простата сметка и икономическата логика се разминават и това намаляване в крайна сметка може да не доведе до намаляване на цените на продуктите, за които ще се намали тя?

Боян Дуранкев: Много точно го направихте като синтез. Аз съм известен като ляв икономист, но не бих препоръчал точно в този момент да се преминава към подобно нещо по още една причина. Предстои Брекзит, предстои и търговска война, която вече е започнала между САЩ и ЕС и след като повече от 10 г. нямаме финансова криза и икономическа криза, а капитализъм по принцип означава кризи и то циклични, точно в момента, когато може би ще навлезем тази или следващата година в икономическа криза, точно сега да се прави това намаление на ДДС-то ми се струва нецелесъобразно и гледащо в най-късия хоризонт и повече с пиар ефект.

Водещ: Да се насочим и към другата тема, тази за газовия хъб „Балкан“. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова, заяви че той ще подсигури сигурност на доставките за България на по-ниски цени, от което ще спечели българският бизнес с по-добри цени. Как вие оценявате значението на изграждането на този газоразпределителен център?

Боян Дуранкев: Когато няма големи ефекти, тогава на преден план пак излиза пиар системата. Разбира се, че ще се сипят благи приказки от управляващите, но има едно голямо „но“. Това е, че „Южен поток“ беше спрян, понеже се тълкуваше, че е политически проект, а „Северен поток 2“ се тълкуваше, че е чисто икономически проблем и не е проблем.

Какво се случва? Оказва се, че ние първо ще купуваме от Турция, която ще определя цените. А пък преди това Русия ще продава на Турция на неизвестни цени. Така че, ако при „Южен поток“ щяхме да бъдем зависими само от Русия, сега се получава ефектът на двойна зависимост – от Русия и повишените цени от Турция. С други думи, ефектът ще бъде много по-малък и много по-малко ще се разпростре върху българските потребители – и крайни, и междинни потребители, индустриалците най-вече. По простата причина, че цената ще бъде определено по-висока.

И другото нещо – попадаме в капана на двойна вече политико-икономическа зависимост не само от Русия, но и от Турция. Така че трябва да се търси много по-голяма диверсификации на доставките, защото е много вероятно точно този газов хъб да изиграе лош ефект в икономиката чрез високите цени. Закъсняхме с „Южен поток“, закъсняхме с АЕЦ „Белене“ повече от 30 г., закъсняхме с „Бургас-Александруполис“ и по този начин се оказа, че българската икономика след 30 г. и след 12 г. членство в ЕС не е могла да си реши по елементарен начин доставките на енергия от различен вид. Жалко, но факт, и дано следващите правителства през следващите 30 г. гледат малко по-стратегически и малко по в собствената си държава, отколкото да се съобразяват с икономическите интереси на тези, които тръбят, че изповядат евроатлантически ценности, а всъщност си гледат собствената икономическа сметка.

Водещ: Вие казахте, че е нужна диверсификация, от правителството информираха, че няма само от Турция да бъде доставена нужната газ, за да се запълнят обемите на газов хъб „Балкан“, говори се за 7 държави. Може би оттук е увереността, че ще бъде подсигурена сигурността на доставките, понеже няма да е един доставчикът. Но тези дни лидерът на НФСБ Валери Симеонов пита дали България въобще има нужда от изграждането на такъв център и него го интересува примерно либерализацията на пазара на природния газ, който е наболял. Според вас, как това може да се случи?

Боян Дуранкев: Всъщност това са два въпроса от една и съща страна на монетата. Като погледнем, били ли са нужни Хеопсовите пирамиди, въобще пирамидите в Египет? На пръв поглед не. Не са били необходими, напротив, трябвало е да се дадат парите на народа и той да живее малко по-добре, малко по-щедро, да се направят магистрали и т.н. Но България като енергийно бедна страна е силно зависима от доставките на енергийни ресурси, включително и на газ в дадения случай. Също така трябва да се помисли и за цената на това нещо, което се произвежда или се доставя в България. И да се помисли в посока точно на диверсификацията на енергийните възможности на потребление и производство в България, особено да се отива към така наречената енергия от „зелен“ тип и да се мисли повече в перспектива за новия тип икономика, която да е ориентирана и към климатичните промени, и към чистотата на въздуха, и към всичко, което е полезно не само за хората, но и за природата.

Обратно казано, това означава че трябва да има цялостна програма, не само стратегия. Стратегията е обикновено без срокове, с много пожелания, с много хубави идеи, но програма, която да има ясни изпълнители, ясни срокове за преминаване на българската икономика в рамките на около 10 г., тъй като срокът на климатичните промени, на глобалното затопляне е много къс, при което бурите ще бъдат много по-драматични, отколкото през този месец, които бяха, очевидно че трябва да се извърши преструктуриране на енергетиката на България и преструктуриране на икономиката. За най-голямо съжаление няма такива програми, няма такива прогнози даже, една екстраполационна и една нормативна, които да подскажат какво трябва да се промени и накъде да се отиде.

С други думи – и управляващите, и опозицията си живеят в едно сладко минало и за тях големият проблем е кое точно да се изгради и то да се вижда с очи, а не да се чувства, че България се адаптира към промените и се насочва към едно по-добро развитие. Но да се надяваме, че, както е казал Бетовен, съдбата чука на вратата, и че съдбата ще почука и на българската врата за повече компетентност, за повече експертност и за по-добре координирани цялостни решения за българската икономика.

Водещ: В тази цялостна програма за енергетиката, за която вие говорите, виждате ли проекта АЕЦ „Белене“, за който също говорим тези дни?

Боян Дуранкев: Както и да го гледаме, това е един проект, който още малко и ще стане, хайде да не е половин век, но доста дълъг е етапът, през който се изгражда тази АЕЦ „Белене“, което означава, че технологията е малко демоде. Тя може да е сигурна, но е демоде на базата на новите технологии, които съществуват.

Второто нещо е доколко АЕЦ „Белене“ ще бъде не само сигурна като екология, но и сигурна като пласмент, като реализация на своята енергия. И дали при този конкурентен европейски пазар България ще може да изнася така, както изнасяше енергия до 1990 г., от което печелеше много. Да не се окаже сега, че изграждаме нещо като Хеопсова пирамида, която след това няма да знаем откъде, кой, какво да потребява и дали ще може да плащаме за енергията, която ще бъде произведена там.

Няма крайни общи икономически разчети за цената, тъй като още се водят преговори за това кой ще строи, при какви условия и тези условия дали ще имат заробващ договор за държавата. Засега нашата държава твърдо стои на позицията, че в никакъв случай не трябва да има държавни гаранции. Но нещата се променят, както видяхме и при Ф-16.

Водещ: Очаквате, че държавата ще даде такива гаранции?

Боян Дуранкев: По принцип държавното сътрудничество и държавното участие в такива гигантски проекти е просто по дефиниция или ако щете по аксиома, задължително. А не просто да наблюдава, че някой строи нещо, след което продава на много по-висока цена, отколкото ако беше държавното участие. Държавата България трябва да се върне в икономиката, но не държава на политици, а държава в полза на обществото. Това е една огромна разлика. Защото и досега държавната собственост се използва най-вече за политически интереси и политически цели.

Погледнете например със субсидиите за партиите. Как можаха да си мълчат всичките кротко, кротко през цялото това време дотук. Очевидно е, че икономическият интерес на определени хора надделява в повечето случаи, а ако теглим чертата за 30 г. развитие, най-много ползи имаха тези, които бяха до кацата с меда и от която загребваха щедро. Доста са. Това е хубаво – че все пак има и успели българи, ако трябва да завърша с черен хумор.

Елеонора ЧОЛАКОВА

Източник - Радио „Фокус“, „Добро утро, България“, 6 Юни 2019 | 13:00 |
Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а…