АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Горанов – готов да замени „кралството за кон“

Димитър М. Иванов - 09 юни 2019

“Очакваното рядко се случва, а ако се случи, то никога не е по очакваният начин. “ – Vernon A. Walters, Deputy Director CIA (1972-1976)

На 7 и 8 юни т.г. в две последователни интервюта българският министър на финансите Владислав Горанов, без да му мигне окото, бодряшки и даже с радост, на въпроса може ли държавата да си позволи да плати наведнъж и предварително цялата сума за 8-те американски изтребители, отговори, цитирам: „Може да си позволи да плати наведнъж. Сумата е доста сериозна, но за радост, може“. И добавя, „2 млрд. лева са доста пари, но след като това е приоритет и сме членове на НАТО вероятно това усилие трябва да бъде направено“.

Дали са 2 млрд. лева е изключително спорен въпрос, тъй като на този етап, общата предлагана от Държавния Департамент на САЩ пакетна цена за 8 изтребителя клас F-16C/D Блок 70/72 с необходимата поддръжка от двигатели, екипировка и въоръжение, е $1.673 милиарда плюс изискуемото ДДС, което Министерството на отбраната така или иначе дължи по закон (независимо от чисто счетоводния трансфер към бюджета на България). Като добавим и него, пакетната цена набъбва до минимум $1.8 милиарда щатски долара. Това прави обща цена от 3,133,170 милиарда лева, която България ще трябва да заплати.

Това волево и както сам подчертава Горанов, „радостно“ негово изявление е изключително странно и твърде силно контрастира с поведението на един финансов министър, чиято страна от десетилетия не може да отлепи от последното място в ЕС по стандарт на живот.

Генерализирам, но в 99 % от случаите, и това е като правило, няма финансов министър на цивилизована държава, който да е готов да плати за каквото и да е – цялата сума, в кеш, авансово и то няколко години преди какъвто и да е американски нов изтребител да пристигне в България. Независимо от американските закони, малка и все още икономически бедна България да е готова с широк размах да даде между 2 и 3 млрд. лева (в никакъв случай сумата няма да е 2 млрд. лева!), което е 2-3 % от БВП на страната е акт, който граничи с финансова глупост и би било престъпление спрямо националните ни приоритети.

Всеки мислещ за своята държавна клетва финансов министър би търсил начини за отложено заплащане, заплащане на отделни вноски, така както бе заложено в официалната българска процедура и така както Швеция ни предлага.

Вместо категорично да заяви примерно, че  нашата задача през този период е да предложим колкото се може по-голяма финансова стабилност на България. Да подчертае, че финансовата политика на българското правителство е посветена на строгата традиция за ефективно управление и поддържане на макро-икономическата стабилност в страната; че начинът на управление на бюджета ни, участието ни във Фискалния Съвет на ЕС и приоритетите на съществуващия фискален резерв в никакъв случай не ни позволяват подобен огромен разход, Горанов, даже преди всякакви преговори, заявява своята готовност да плати всичко и си разтваря широко портфейла.

Проблемът е, че този портфейл не е негов, а е на всички български граждани.

И цялото това, нечувано и безотговорно за един финансов министър поведение, се демонстрира за една оферта, която не покрива нито един от официалните критерии, изработени и анонсирани от страна на българското правителство.

Кое налага всичко това?

Кое налага политическата истерия за налагането на американската оферта, при очевидното наличие на шведската оферта, отговаряща на всички критерии и даже предлагаща вместо 8  – 10 нови изтребители, чийто качества не се различават от тези на модифицираните и все още непроизведени F-16?

В икономиката,  в реалната икономика, относителна цена се нарича цената на една стока, благо, продукт или услуга, съпоставена с друга, т.е. в съотношение, в пропорция с друга, както и съобразно относителната потребност на двете.

В 1959 г., Нобеловият лауреат, Жерар Дебрьо с неговите изследвания ни накара да мислим за стоката по един нов начин. Нейната стойност и респ. цена се индексира от фактори като място на предлагане (локализация), дата и състояние на продукта. Една добре изстудена бира  не е само изстудена бира. Една студена бира в София при 33 градуса по Целзий на 8 юни 2019 г. е различен продукт, с различна стойност, от една студена бира в Лондон на 9 юни 2019 г. при 10 градуса.

Британската история, а и Шекспир ни предлагат класически пример за това, когато Ричард III, загива в битката при Бозуорт в 1485 г. по време на Войната на Розите. В своята прочута пиеса „Трагедията на Ричард Трети“ от 1591 г., Шекспир увековечава всъщност по-горе третираният въпрос за относителната цена на различните стоки според тяхната: потребност, локализация, дата и състояние. В Четвърта сцена от пиесата (Уилям Шекспир. Събрани съчинения в осем тома, № 6, в прекрасния превод на Валери Петров, 1981 г.), Шекспир пресъздава ситуацията:

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Шум на битка. Влиза Крал Ричард.

КРАЛ РИЧАРД

Кон! Кон ми дайте! Кралство срещу кон!

КЕЙТСБИ

Дръпнете се! Ще ви намеря кон!

КРАЛ РИЧАРД

Махни се, раб! Живота си заложих

и няма да се дръпна от играта!

Тоз Ричмонд се е умножил по шест —

петимата убих, а още жив е!

Кон! Кон ми дайте! Кралство срещу кон!

„Кралството срещу Кон!“ Държавата за F-16!

Алегорията не може да се избегне. Тя крещи, защото всички икономически и финансови сравнения не са в полза на избора на българското правителство.

Някои важни сравнения, за да разберем колко струва „Конят“, който засега правителството избира да си купи:

  • Словакия ще закупи 14 F-16 Block 70/72 изтребителя, които заедно с тренировката и подготовката на пилоти и наземен персонал, въоръжение, ракети, други амуниции, радари и логистика се предлагат като пакетна цена от $1.79 млрд.

Следователно за един изтребител комплексно Словакия ще плати $127.86 милиона.

  • България ще закупи 8 F-16 Block 70/72 изтребителя, които заедно с тренировката и подготовката на пилоти и наземен персонал, въоръжение, ракети, други амуниции, радари и логистика се предлагат като пакетна цена от $1.673 млрд.

Следователно за един изтребител комплексно България ще плати $209.125 милиона.

  • Ако се сравнят предлаганите за Словакия и за България пакети от въоръжение, екипировка, ракети и амуниции, трениране и поддръжка, лесно е да се види, че пакетът на Словакия е много по-богат от българския, не само според пропорцията на включените в него повече на брой изтребители, а като цяло. Няколко примера за прецизност в това отношение:

– В българския пакет-предложение са включени 16 AIM-120C7 Advanced Medium Range Air-to-Air Missiles (AMRAAMs) – срещу 30 AIM-120C7 Аir-to-Аir Мissiles в словашкия пакет;

– В българския пакет-предложение са включени 24 AIM-9X Sidewinder Missiles – срещу 100 AIM-9X air-to¬ air missiles в словашкия пакет;

– В българския пакет-предложение са включени 48 LAU-129 Multi-Purpose Launchers – срещу 60 LAU-129 Guided – Missile Launchers в словашкия пакет;

– В българския пакет са включени 6 MK82 Bombs (Inert) – срещу 36 MK-82 or BLU-111 500 lb Inert Fill Bomb в словашкия пакет.

– В договорът със Словакия, Америка приема задължението за една комплексна тренировъчна програма за 22 пилота и 160 специалисти по обслужване на изтребителите.

И редица други чувствителни разлики са налице не в полза на засега договорения пакет с България.

Отбелязвам всичко това, за да се види, че предлаганата на България комплексна цена на 1 изтребител от $209.125 милиона (с цели $81.265 милиона по-скъпа от същия модел F-16, предлаган на Словакия) е унижаващо скъпа цена за България. Само разликата от $81.265 милиона е почти равна на цената на един нов Gripen.

Още нещо е важно да се подчертае в този анализ.

Да, България, надявам се, ще се опита да води преговори за намаляване на цената. Но, на фона на очевидно по-бедния пакет от въоръжение, екипировка, ракети, амуниции, тренинг и поддръжка, които са включени в пакета за България, още отсега е за съжаление повече от ясно, че „прозорецът“ за преговори от страна на България, примерно в посока на намаляване на въоръжението и екипировката е почти затворен. Няма потенциал за това.

Интервалът на доверието в качеството на американската оферта намалява с всеки изминат ден. Крайно време е в България да се намерят отговорни държавни мъже, които да могат да правят реални сметки, така както реалните сметки бяха направени в не-манипулирания вариант на крайния доклад на работната експертна група, назначена от страна на Министерството на отбраната.

Нека да не се крие от българската общественост, че офертата на Швеция за закупуване на СААБ-Грипен включва:

– не 8, а 10 нови изтребителя и то изцяло в рамките на общият финансов ресурс, гласуван от Народното Събрание (на цена от около 1,560,000 лева),

– при механизъм на заплащане чрез годишни вноски в рамките на 8-10-12 години, и

– при разгърната програма за индустриално коопериране и инвестиции, равняваща се на близо 50% от общата цена за 10-те шведски изтребители.

Защо никой от правителството не се заинтересова да види и да анализира мащабната програма на Швеция за индустриално коопериране и инвестиции в 4-5 значими национални фирми и в изграждането на Национален Авиационен Център за Тренинг, Поддръжка и Развитие на Gripen?

Защо никой не обърна внимание на новите технологии, които шведските фирми предложиха на своите български потенциални партньори?

Защо не се обръща внимание, че реалните срокове на доставка на първите F-16 ще бъдат не по-рано от 2024 г. (при положение, че се изисква от нас да платим всичко накуп днес!).

В договора със Словакия е записано, че словашките ВВС ще получат първите F-16 най-рано в четвъртото тримесечие на 2022 г, като цялата бройка от 14 изтребителя ще бъде доставена в края на 2023 г. А Словакия е доста по-напред от нас на опашката от няколко страни за модифицираната версия на F-16.

Докато Швеция е готова, първите Gripens да са в България в 2021 г.

И не на последно място – фактът, че само преди месеци SAAB-Gripen заедно с Boeing спечелиха масивната поръчка на U.S. Air Forces за изграждане на завод в Индиана за нов тренировъчен самолет Т-Х за американските ВВС сочи за огромното световно уважение към високото технологично равнище на шведските изтребители.

Времето на пропагандата изтече. Дойде времето на мъдрите решения в името на националните интереси.

И когато Шекспир ни показва, че цената на един кон може да е различна, заедно с това, той ни казва, че и цената на едно кралство или държава може да е различна.

Дано да разбираме това.