ОТ ЧУЖДИТЕ МЕДИИ
Медийният Чернобил

09 юни 2019

След като Доналд Тръмп бе избран за президент, елитната световна журналистика се зае да разпространява една конспиративна теория, според която Кремъл контролирал Белия дом. Наскоро приключилото разследване на специалния прокурор Робърт Мълър разгроми тези бълнувания. Дали кръгът на разума не е станал параноичен?

ДЕНЯТ 24 март 2019 г. би трябвало да влезе в историята като черната неделя на големите медии. На 4 унищожителни страници американският правосъден министър резюмира основните изводи на специалния прокурор Робърт Мълър, който в продължение на повече от две години и със значителни средства разследваше предполагаемото съглашателство (координация, съзаклятничество или заговор) между Доналд Тръмп и Владимир Путин за фалшифициране на американските президентски избори от 2016 г. в полза на Тръмп. Заключението: „В крайна сметка разследванията не установиха, че предизборният екип на Тръмп се е координирал или сговарял с руското правителство в хода на някакви акции, насочени към намеса в изборите“.

Неподозиран ни най-малко в благосклонност към нюйоркския милиардер, до степен че демократите дори го бяха издигнали в култ (един сайт даже продаваше свещи с образа на „Свети Робърт Мълър“ за 12,85 евро), за време колкото един клик на бутона „Изпрати“ Мълър разобличи най-опашата фалшива новина (fake news) на десетилетието – че президентът на САЩ бил подложен на шантаж от Кремъл и дори станал „марионетка на Путин“ поради компрометиращи записи на негови (на Тръмп) сексуални лудории в луксозен хотел в Москва през 2013 г. Изтъкнати вестници безкрайно и с голямо удоволствие повтаряха руския термин „компромат“. От началото на 2017 г. т. нар. „Русиягейт“ прегряваше редакционните реотани на най-престижните медии на планетата [1].

„Не може да се изключи, че президентът на САЩ е агент, съзнателен или не, на една вражеска чуждестранна сила“, писа например експертът Майкъл Фукс в US News and World Report (28 декември 2017). Шест месеца по-късно New York Magazine (9 юли 2018) описа срещата на върха в Хелзинки между Путин и Тръмп като „среща между един вербуван от руските тайни служби и неговия началник“.

По „левия“ канал MSNBC популярната говорителка Рейчъл Мадау тълкуваше всички решения на Тръмп – за изтегляне на войските от Афганистан или Сирия, за преговорите със Северна Корея и т.н. – като допълнителни доказателства, че той се подчинява на заповедите на Кремъл. Малко след срещата в Хелзинки тя дори прикани да се обмисли „възможността някой да е стигнал до поста президент на САЩ, за да обслужва интересите на друга страна, а не на нашата“ (16 юли 2018).

Давайки воля на фантазията си, списание Тайм посвети корицата си на игра с руски матрьошки, последователното отваряне на които води американския президент до неговия колега в Кремъл: „Всичките хора на царя – как олигарсите на Путин се внедриха в екипа на Тръмп“ (1 октомври 2018 г.). А по канала АВС (12 април 2018) уволненият от Тръмп бивш директор на ФБР Джеймс Коми лансира хипотеза, която предизвика радостни тръпки в американската интелигенция: „Не знам дали сегашният президент на САЩ е бил през 2013 г. в Москва с проститутки, които са уринирали една върху друга, възможно е, но аз не знам“.

Като в истински маскарад представители на полицейската институция, която през 60-те и 70-те години на ХХ век изби десетки антирасистки активисти, сега дефилират по прогресивните канали, за да дават уроци по демокрация.

„Ако Тръмп не е лакей на Путин, крайно време е да го докаже“, гърми в уводна статия Ню Йорк Таймс от 21 март 2018 г., забравяйки, че по-скоро негова е отговорността като еталонен вестник да докаже твърденията си за предателство. Шест месеца по-късно същият всекидневник публикува дълга статия, илюстрирана с черно-бяла рисунка на ръце, вързани на конци, която без притеснение внушава манипулация. Реториката напомня тази на заговорници, убедени, че Земята се управлява от рептили или илюминати: „Има причини да се мисли, че Путин е успял да предложи президентството на своя обожател Тръмп, макар че не можем да го докажем, но не можем и да го отхвърлим“ (20 септември 2018 г.). Такова разследващо изкуство заслужава награда „Пулицър“. И същата година всекидневникът наистина я получи.

В „РУСИЯГЕЙТ“ теорията на конспирацията, която сценаристите на Джеймс Бонд биха сметнали за прекалено екстравагантна, не идва от македонски тролове или от активисти на „алтернативната десница“ (alt-right), а от сърцето на либералната преса, в което пулсира една надменна и наставническа деонтологията: от Ню Йорк Таймс, Икономист и Вашингтон пост; от CNN, MSNBC и също така Арте, БиБиСи, без да забравяме Либерасион, Монд и Гардиън. С други думи, от журналисти, чиито клиенти идват от най-образованите, най-изтъкнатите и най-могъщите социални слоеве. Това са медиите, които след 2016 г., след Брекзит и избора на Тръмп, поставиха разобличаването на фалшивите новини в центъра на своя редакционен проект. Като оневини Тръмп по подозрението за съглашателство с руснаците, докладът на Мълър взриви онзи пътеводен разказ, който им позволи не само да реконструират своята легитимност в конкуренцията с новите информационни играчи, но също така и (главно в САЩ) да спечелят огромни пари.

Стана така, че продадоха краставици на краставичаря и сега той трябва да запознае публиката с неочаквания си провал. При всички други обстоятелства скандалът щеше да е планетарен, в крайна сметка борбата срещу фалшивите новини е сред официалните приоритети на либералните демокрации.

Как медиите информираха за заключенията на прокурора Мълър? Признаха ли, че вълна от параноя е заляла престижните им редакции? Освен шепата леви остриета, като Глен Грийнуолд или Мат Тайби, които още от 2016 г. разобличават официалните фалшиви новини за „Русиягейт“ [2], няколко консервативни американски журналисти признаха, че професията им е попаднала в „колективна халюцинация, която разби и малкото останало доверие в американската преса“ (Ли Смит, Таблет, 27 март 2019). Или по-сдържано – че „всичко това не си струваше труда“ (Уолстрийт джърнал, 18 април 2019).

ПОВЕЧЕТО обаче предпочетоха да отрекат провала си. „Ние знаем, че писмото (на министъра на правосъдието, което резюмира доклада на Мълър) няма никакво значение. То е напълно… То нищо не означава“, изкрещя водещият от MSNBC Джо Скарбъроу (29 март 2019). След като докладът беше публикуван, преследвачите на въображаемия заговор предпочетоха да се спрат само на това, че руснаците искали да повлияят на изборите. И че Тръмп, изкушен да злоупотреби с властта си, за да затрудни разследването, което го ужасявало, не бил винаги искрен, нито достатъчно деликатен. Заключения, за които нямаше нужда от двегодишно разследване и хиляди писания – достатъчно беше да се прочетат туитовете на Тръмп.

Във Франция отразяването на доклада Мълър може да се охарактеризира с две думи – резервираност и отклоняване на вниманието [3]. По „Франс Ентер“, обществената радиостанция, която стои на предна линия в борбата срещу fake news, медийната експертка Соня Девиер не посвети нито едно предаване от всекидневните „Уводи М“ и нито един епизод от емисията си „Моментът М“ на провала на събратята си по професия. Предпочете теми, много по-важни, разбира се, като историята на „Клуб Дороте“ (дългогодишно предаване за деца – б.пр.) (на 4 април), или по-обичайни за редакционните наклонности на радиостанцията, като „Омразата към журналистите“ (на 19 април), „Медиите в Унгария в тежко положение“ (на 12 април), и да не забравяме „Фабрика за лъжи“ (на 5 април), серия от „свръхдобре направени“ и реализирани от Франс 5 документални филми за fake news, тоест за онези новини, които произвеждат привържениците на Тръмп и националистическите десници…

Пак по „Франс Ентер“ Пиер Аски, водещ на рубриката „Геополитика“, след като предшественикът му Бернар Гета се кандидатира за евродепутат, също не се вдъхнови от фиаското на „Русиягейт“. Четири седмици след експлозията от 24 март това събитие още не беше заслужило да бъде представено на слушателите. А Аски е председател на асоциацията „Репортери без граница“.

От своя страна Монд (26 март 2019) съобщи събитието като най-важна новина: „Тръмп ликува след първите заключения на „руското разследване“. Но уводната статия, публикувана на следващия ден, прави странна равносметка на трите години, в които общественият живот в САЩ беше прояден от гигантска параноя: „Институциите на страната функционират“.

В Съединените щати един консервативен, но трезв автор на уводни статии за Ню Йорк Таймс вади обратното заключение от този епизод. Рос Даудат констатира, че целият персонал – политически, медиен, правосъден и в сферата на сигурността, който създава равновесието във властта, „посвети енергията си на този вид алтернативна реалност на заговора, срещу който си представяше, че се съпротивлява“ (26 март 2019 г.) Но докато в дълбините на интернет привържениците на конспирацията са обект на всякакви подигравки, „параноичният център“ действа с оръжията на властта, със своята легитимност, своите интелектуалци, своя авторитет. Той застрашава обществения живот в демокрациите по същия начин, както и националистическата десница, срещу която претендира, че се бори: „Докато, добавя Даудат, центърът вярва във вродената доброта на американските и на западните институции, във фундаменталната мъдрост и в патриотизма на тези, които ги представляват, неговото усещане за заплаха е винаги готово да се обърне към големите външни врагове и към радикалите вътре в страната. И най-много се страхува да не би тези две групи да действат съгласувано.“

КОГАТО пристрастието е твърде силно, мъдростта е безсилна… От двете страни на Атлантика бързо потвърдиха диагнозата на Даудат. Осем дни след медийния Чернобил, Монд публикува „една поредица за влиянието и мрежите на Русия в чужбина“, като основната статия коментира връзките на Москва с крайната десница. За да не остане по-назад, вестник Ла Кроа (15 април 2019) се впусна в акция срещу „фалшивите информации, които могат да повлияят на изборите“ в Европа на 26 май. Първите заподозрени според вестника са… „руснаците“.

И сякаш нищо не се е случило, темата „Москва – империя на злото“ продължава да се спряга по хиляди начини и да се разпространява. На 2 април международното издание на Ню Йорк Таймс излезе със заглавие „Защо Русия поръча убийството на украински електротехник?“ На следващия ден, пак на първа страница, Москва хвърля мрежата си от коварство във Венецуела, задния двор на САЩ. След още 48 часа сменяме континента: „Подемът на Русия в Африка безпокои Запада“. Там пък Москва продава оръжия (вероятно по-малко нежни от нашите) и – ужас невъобразим под милостивите ни небеса – поддържа… „автократите“!

Но на забележителното списание Тайм (15 април 2019) се пада да резюмира в едно заглавие (гарнирано с дълго досие) следващия редакционен Граал на либералната преса. Тъй като фикс идеята за някакво дяволско разбирателство между Тръмп и Путин временно издиша, дайте път на… „Другия руски заговор“.

Le Monde diplomatique 
- Превод Венко Кънев

Бележки под линия
[1] Вж. Серж Алими, „Руски марионетки“Монд дипломатик, януари 2017; и Аарон Мате, „Руската намеса – от обсесия към параноя“, декември 2017.
[2] Glenn Greenwald, „Robert Mueller did not merely reject the Trump-Russia conspiracy theories. He obliterated them“, The Intercept, 18 април 2019,https://theintercept.com; Matt Taibbi, „It’s official: Russiagate is this generation’s WMD“, Hate Inc., 23 март 2019, https://taibbi.substack.com
[3] Благодарим на Malek Ouzerouhane за документацията.

Източник - Монд дипломатик