На 6 юни изтече срокът за обществено обсъждане на закона за публичните предприятия. Това е втори опит след 2015 г. да се приеме такъв закон. За съжаление общественото обсъждане не разкри опасния замисъл, заложен в този закон. Той се състои в това, че държавата създава публични предприятия с над 50% държавно участие, от което следва, че останалите 50% могат да бъдат притежание на частен партньор. На 29.05. Правителството го прие преди да изтече срокът за общественото му обсъждане (6.06.). При един доброжелателен анализ може да се направи извод, че това е едно добро начинание на държавата да привлича частен капитал за по-ефективно управление на ресурсите и да се намали щетата, която се нанесе с отмяната на Закона за публично-частно партньорство. Но:
І раздел. Липси:
– няма никакви критерии за определяне размера на държавното участие над 50%, респ. за целесъобразността от привличане и размера на частния капитал;
– няма критерии за избиране на притежателя на останалите над 50% държавно участие;
– няма критерии за оценка на апорта на материални активи, които могат да бъдат част или изцяло обект на 50%-то държавно участие(Чл. 14. Министерският съвет: 2. създава нови търговски дружества с държавно участие;);
– няма ограничителни мерки за опити на частния съдружник да увеличава капитала на дружеството с цел намаляване деловото участие на държавата/общината;
Това създава възможност:
– за източване на държавния или общинския бюджет в полза на частен капитал/партньор чрез:
- Нецелесъобразно висок размер на финансовото участие на държавата;
- Обезценяване на държавния ресурс, обект на апорт в публично предприятие;
– скрита приватизация на държавното участие при залагане на акции като обезпечение на кредити за публичното предприятие. И тук активно участие могат да вземат банките чрез промяна условията на кредита, преждевременно изискване за неговото погасяване и т.н. каквито практики са известни и прилагани у нас;
ІІ раздел. Опасности:
– За националната сигурност чрез въведените в чл. 5 цели за учредяване на публични предприятия, а именно:
Чл. 5. Публичните предприятия са юридически лица, които се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите, когато е необходимо:
- да се елиминират съществуващи пазарни дефекти;
- да се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие;
- да се управлява стратегическо за държавата имущество.
Практически се дава лесен достъп на недържавни структури/организации/дружества до обекти на националната сигурност на България. Логично е да се допусне хипотезата, че те могат да се възползват от възможностите, отразени в раздел І.
– С решението по т.14 от Преходните и заключителните разпоредби относно промени в ЗПСК: “14. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях се отменя“.
Практически се слагат на тезгяха за потенциална скрита приватизация всички дружества с над 50% държавно участие в т.ч. пристанища, летища, на Министерството на отбраната и т.н.
– формиране и приемане на правомерни и целесъобразни решения от управляващите органи на публичното предприятие – съвет на директорите, надзорен съвет, комитети, тъй като няма:
- тълкуване на понятието „независим член, независим председател“, от което следва, че може тази независимост да бъде относителна;
- критерии към членовете на управляващите органи на публичното предприятие. Евентуалното им включване в Методика, приложение към Закона е лоша практика, тъй като тя е поднормативен акт, който не дава устойчивост и прозрачност, тъй като може да се променя по всяко време от министерския съвет. Лоша практика е и към закон да има Правилник за неговото приложение, защото той има същата сила и устойчивост като Методиката, защото също така е поднормативен акт. Освен това на страницата на МС за обществени консултации беше публикувано и следното становище:
„Изискването избора и подбора на членовете на органите за управление и контрол да се извърши в съответствие с методиката влиза в противоречие с действащите норми на ПРУПДТДДУК(Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала). Очевидно с предвиденият бъдещ правилник в чл.19 от Проектозакона, ще бъде преодоляно това противоречие в правните норми, касаещо изборът на управителни и контролни органи. Действително при противоречие на правни норми с по-малък юридически ранг се прилага действието на правната норма с по-голям юридически ранг, т.е. пряко действие ще намери така предвидената норма на проектозакона Но е твърде вероятно до приемане на правилник за приложение редица структури от държавната администрация, контролиращи публичните предприятия и упражняващи правата на държавата, да вземат валидни решения за избор на контролни и управителни органи по реда на ПРУПДТДДУК. В това си качество управителните органи могат да сключат с оглед предмета им на дейност редица отчуждителни и разпоредителни сделки и договори. По този начин възниква необходимостта да се прецени, ако изборът на управляващ орган е от некомпетентен административен орган, упражняващ правата на държавата в съответното публично дружество, валидността на бъдещите сделки и договори. Възможно е трети лица да се възползват от този правен вакуум и да потърсят защита на правата си по съдебен ред. Възможно е да се блокират процедури по оперативни програми.“ (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4354, bbkovacheva)
– „Подобряване на управлението на държавните предприятия чрез преразглеждане и привеждане на националното законодателство в съответствие с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия“ е само едно пожелание, защото няма дори намек във връзка с тези насоки относно отговорностите, а именно:“ На управителните съвети на държавните предприятия следва да се даде ясен мандат и, в крайна сметка, отговорност за резултатите на компанията. Ролята на управителните съвети на държавните предприятия трябва да бъде ясно определена в законодателството, за предпочитане в съответствие с дружественото право. Съветът следва да бъде изцяло отговорен пред собствениците, като действа в най-добрия интерес на дружеството и да предоставя на всички акционери същото третиране“
А в „Бялата книга за корпоративно управление в Югоизточна Европа“ дори е уточнено както следва:
– в т. 189. Необходимо е законът да предвижда и да налага наказателна отговорност за съществени пропуски и невярно представяне на информацията;
– в т.248. Колективната и личната отговорност на членовете на бордовете трябва да бъде ясно дефинирана в закона за компаниите или другите нормативни документи. Законодателите следва да решат кои опции са най-подходящи за съответните страни и да предвидят подходящи схеми за санкциониране, които да обхващат граждански, административни и наказателни санкции, където това е уместно.
– В закона няма ясно дефиниране как доброто управление на дружеството с държавно участие ще кореспондира със защита на интересите на обществото, което се подсилва и от неизяснено съдържание на понятието „максимална стойност за обществото“ ( виж. чл.5 по-горе);
Заключение:
Настоящият проектозакон за пореден път показва как се злоупотребява с документи на международни организации за провеждане на икономическа политика в частни и корпоративни интереси. Направеният анализ може да се резюмира както следва:
– националната сигурност отива в частни ръце;
– скриа приватизация на останалата/все още защитена от закон държавна собственост;
– никаква отговорност, от което следва:
- възможност за корупция;
- източване на държавния и общинските бюджети, респ. спънки за икономически растеж;
– след Закона за концесиите се създава чрез Закона за публичните предприятия възможност от колонизиране на държавата при това по непрозрачен и ненаказуем начин.