АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Валентин Радомирски: Търговската война между САЩ и Китай увеличава риска от конфликт между тях

Валентин Радомирски - 18 юни 2019

– Посланик Радомирски, словесните престрелки и търговската война между САЩ и Китай продължават. Тръмп постави нов ултиматум на Си Дзинпин да присъства на срещата на Г-20, иначе новите мита срещу китайски стоки ще влязат в сила. Каква е реалността отвъд думите? Кой печели и кой губи от икономическата битка за надмощие?

– Отговорът на въпроса ще има ли и кои ще са победителите ще даде историята. Във всички случаи губеща ще е световната търговия. Това се казва в неотдавнашната прогноза на МВФ, според която световната икономика ще понесе загуби, но основните щети ще са за търговските връзки.

Тревожи ме друг аспект на тази икономическа битка. Редица научни изследвания показват, че висока икономическа взаимозависимост намалява риска и интензивността на насилствените конфликти, особено когато става дума за двете най-големи икономики в света.
Съединените щати са най-големият търговски партньор на Китай, а Китай е най-големият търговски партньор на Съединените щати, след като надмина Канада през 2015 г. Китайските промишлени продукти помагат за поддържане на ниски потребителски цени за американските домакинства и предоставят на американските компании възможността да купуват евтини ресурси и промишлено оборудване. Междувременно, въпреки големия излишък в полза на Китай от двустранната търговия, страната внася значително количество храна от САЩ, заедно със скъпия хардуер и софтуер, от които се нуждаят китайските технологични компании.

Освен това централната банка на Китай разполага с големи суми резерви в щатски долари, вероятно в размер на около 2 трилиона долара. Някои експерти смятат, че в случай на конфликт, Китай може да изхвърли на пазара значително количество от притежаваните американски държавни облигации, което би довело до рязко увеличение на цената на заемите в САЩ и със сигурност ще доведе до рецесия американската икономика.

Американският президент Доналд Тръмп и Съединените щати предприеха стъпки и за ограничаване на преките китайски инвестиции, като възложиха тази задача на Комитета за чуждестранни инвестиции (CFIUS). Междувременно Китай също постепенно се освобождава от огромните си резерви от чуждестранна валута.

Така сдържащият икономически буфер между САЩ и Китай продължава бързо да се разпада. Малко вероятно е да може напълно да бъдат разрушени връзките на една икономика с друга, но е очевидно, че с увеличаването на търговската война страните ще станат по-малко икономически зависими един от друг. Това от своя страна увеличава риска от конфликт между двете най-мощни страни в света.
Засега единственото успокоително е, че въпреки повишеното напрежение в Южнокитайско море и няколко други огнища на напрежение, двете световни сили все още не са преминали към пряк сблъсък.

– Наскоро РИА Новости излезе с любопитен материал, където се казва, че Китай се вдига на „народна война“ срещу САЩ – не трябва да се купуват американски коли, да се посещава Мак Доналдс и т.н. Част от пропагандата ли е това или е сериозна мобилизация на едно консолидирано общество, каквото е китайското?

– И двете! Китайският бизнес и обикновените потребители се присъединяват към търговския конфликт между двете най-големи икономики в света. В редица китайски фирми под заплаха от уволнение се изисква от служителите да не купуват американски автомобили, iPhones, да не посещават McDonalds и да забравят американските маркови стоки. В социалните мрежи се призовава за бойкот на стоки от Съединените щати. Антиамериканската пропаганда в Китай достигна връх като последната капка беше забраната за сътрудничество с Huawei, представена от Доналд Тръмп. Всички водещи американски IT компании, включително Google, Microsoft, Intel, ARM, Qualcomm, Broadcom, заявиха, че се отказват да доставят софтуер, технологии и оборудване на китайския телекомуникационен гигант.

Дали отговорът на Китай е държавна политика? Съдете сами. Преди няколко седмици държавният китайски вестник „Глобал Таймс“ призова в редакционна статия за „народна война“ със САЩ.
Реакцията беше незабавна. В социалните мрежи се иска да бъдат бойкотирани американските продукти и да се купуват смартфони Huawei. Против аксесоарите на Apple бе организирана цяла кампания.
„Аз също ще си купя Huawei телефон и в същото време ще се откажа от планираната покупка на Apple Watch, китайската компания има подобни продукти. САЩ просто се подиграват с нас“, пише възмутен един от потребителите на услугата микроблогиране Weibo (китайския еквивалент на Twitter).
„Не е нужно да фантазираме как ще спрат Huawei. Ние вместо това ще спрем Apple“, казва друг.

Вестникът „Huanqiu Shibao“ преди няколко седмици предостави страниците си на служителите от Huawei. Всички очаквано демонстрираха спокойствие и увереност.
„След като медиите съобщиха, че „страната А“ предприема мерки срещу нашата компания, аз спокойно отидох на работа, спокойно изпълних всички задачи, спокойно участвах във всички срещи“, подчертава един от служителите. „Аз съм просто обикновен войник на нашата компания. Независимо от трудностите, с които се сблъскваме, аз вярвам, че всеки „Хуауей-ец“ ще остане непоколебим, ще продължи да полага всички усилия в работата си и тогава няма да бъдем победени!“

Пропагандната песен „Търговска война“, написана от бившия служител Джао Лиантиан, бързо набра популярност в социалните мрежи.
„Китайците живеят от хиляди години и хиляди години са били обединени срещу общ враг“, се казва в песента. „Ние не се страхуваме от нищо, влизайки в търговска война. Ако врагът ни нападне, то нека знае, че ние имаме дух да му отвърнем. Ако врагът се осмели да нанесе удар, дипломацията и икономиката ще му отговарят. Ако той се осмели да нанесе удар, тогава и  ние ще го ударим така, че ще излязат искри от очите му“.

Китайският бизнес се присъедини към популярната война срещу американските стоки. Разработчикът на интернет продукти Mengpai Technology предложи 15% субсидия на своите служители и контрагенти, ако си купят телефони Huawei, и обеща да наложи глоби на персонала, прижаващ телефони iPhone на сума, равна на пълния размер на стойността им. Освен това компанията забрани закупуването на офис оборудване и автомобили американско производство.
Този урок по патриотизъм беше разпространен от медиите, а Mengpai Technology спечели много последователи. Производителят на електронни компоненти Shenzhen Huiyisheng отиде още по-далеч, плащайки на служителите със смартфони Huawei премия от 500 юана (около $ 72). Но с условието за отказ от iPhones. В противен случай – уволнение.

Така че отговорът на Вашия въпрос е  – налице е мобилизация на едно консолидирано общество чрез добре проведена пропаганда. Според анализаторите обаче тази национално-патриотична лудост значително ограничава пространството за дипломатическо маневриране на официален Пекин, като намалява възможностите за компромис с Вашингтон. Под натиска на общественото мнение китайските власти ще трябва да действат по-твърдо. И може би това е причината за казаното от президента Тръмп относно евентуалната му среща с китайския лидер на срещата на Г-20 през юли. По всяка вероятност ултимативният тон на посланието е отчело и обстановката в Китай.

– На икономическия форум в Санкт Петербург (6-8 юни) бяха сключени рекорден брой договори – около 650, присъстваха 19 000 участници от 145 страни. Там бяха и Путин, и Си Дзинпин. Тласка ли политиката на САЩ напред сближаването между Китай и Русия?

– Да, това сега е модна тема. На сегашния етап в западните масмедии се пропагандира „опасността от сближението между Китай и Русия“.
Но ако погледнем по-внимателно настоящите руско-китайски отношения ще видим, че те се развиват по странен сценарий.
Първо. Изглежда, че и в двете страни се утвърждава разбирането , че имат общ, силен, агресивен и вече открито недобросъвестен враг, но въпреки това те все още не сключват военен съюз между себе си. В същото време се разширява програмата на съвместните военни учения, чийто мащаб предизвиква нервни тикове у сегашния световен хегемон.
Второ. Москва и Пекин очевидно имат нужда един от друг като търговски партньори, но в същото време взаимните инвестиции се разширяват с „по лъжичка на час“. Натрупаните преки чуждестранни инвестиции в Русия до юли 2018 г. достигаха 526,1 млрд. долара, сред които делът на Китай е едва 0,6%. Подобен е американският дял на инвестициите в Русия, на които се падат скромните 0.52% от общия инвестиционен оборот.
И това е на фона, на който официален Пекин говори за отношения на стратегическо партньорство с Москва, но в изостанали страни от Африка инвестира много повече. Въпреки че те няма да го прикрият с ядрен чадър в случай на война. Нима това е знак за „стратегическото приятелство“ между Китай и Русия?
От общо 2,27 трилиона в китайската външната търговия Русия има само 1,6%, което е дори по-малко от Австралия (1,9%), докато Съединените американски щати държат 19%, Хонконг – 11%, Япония – 6,6%, Германия – 4,4%. Според тези обективни цифри Русия изобщо не е ключов и стратегически партньор за Китай. Пекин усърдно изгражда балансирана и проверена от практиката структура на вноса на суровини и храни, за да избегне критична зависимост от всеки отделен доставчик.

През последното десетилетие Небесната империя направи огромен пробив в разгръщането на производството на собствена елементна база, но за редица ключови групи, например процесорите, страната все още е критично зависима от вноса. И тук Русия изобщо я няма. Китай купува 28% от необходимите му елементи в Япония, 19% в Южна Корея, 16% в Германия. Дори Виетнам доставя почти три пъти повече електронни компоненти от Русия (съответно 0.77% спрямо 0.24%). По този начин Москва за Пекин е по-скоро интересна като съсед, балансиращ фактор и ресурсен доставчик.
Така че, сближение има, но засега то е ситуационно, конюктурно и все още – далеч не стратегическо.

При достатъчно квалифициран анализ, основан на икономически факти, не е много трудно да се направи извод, че въпреки изявленията за стратегическо партньорство, страните подхождат към сътрудничеството много внимателно и прагматично.
От друга страна обаче, резултатите от посещението на Си Дзинпин в Русия могат да бъдат оценени не в статистическата динамика, а във влиянието, което задълбочаването на руско-китайските отношения оказват върху световната ситуация не толкова в икономиката, колкото в политическата сфера и в сферата на сигурността. Реалното положение при подобни анализи зависи предимно от вектора – дали развитието на отношенията продължава възходящо или напротив – низходящо. А тази визита и нейните резултати сочат еднозначно възходяща тенденция.

От една страна, разбира се, двустранният вектор се очертава в посока на по-нататъшно сближаване и следователно връзката се укрепва. От друга страна, това сближаване се свързва предимно с безпрецедентните усилия на първите лица – Владимир Путин и Си Дзинпин, и се подкрепя от общественото мнение, но все още не е вкоренено в институционалните системи на двете страни. И точно затова в московската съвместна декларация са разписани в толкова подробна последователност двустранните контакти – не само на лидерите, но и на правителствените ръководители, депутатите, бюрокрацията, политическите партии.

Първият и основен мотиватор на руско-китайското сближаване е проблемът за световния баланс на силите, унищожени от разпадането на СССР. Нито една от двете страни не може да устои на заплахите, породени от глобалната експанзия на САЩ, но те успешно се допълват. Китай осигурява равенство в икономическата сфера, а Русия – във военната, предимно в областта на стратегическите ядрени сили.
От времето на Карл Клаузевиц за никого не е тайна, че войната е продължение на политиката чрез въоръжена борба. Изправени пред американската експанзия, Русия и Китай съсредоточават основните си сили съответно в западно и в югоизточното стратегически направления. И ако говорим за тези театри на евентуални военни действия – Европейския и Азиатско-Тихоокеанския – сегашното ниво на сближаване на двете страни, дори и без военно-политически съюз, осигурява на Москва и Пекин надежден и сигурен стратегически тил, допълнен от солидни възможности за взаимна помощ и подкрепа. В съвременната геополитика това е просто безценно съкровище, което, както изглежда, те са готови да запазят и защитят по всякакъв начин.

– Китай се стреми към глобална икономика, Тръмп – към протекционизъм. Как ще завърши този сблъсък? И кой е очаквал развитието на такъв парадокс…

– Историята познава много такива политически парадокси. Всичко това се вписва в естествения цивилизационен ход, произтичащ от обикновените закони на икономиката. Тук всеки играе за себе си и поради това не е необходимо да се питаят каквито и да било политически илюзии. Китайската икономика е експортно ориентирана на настоящия етап и глобализацията й предоставя отлични възможности за по-нататъшно развитие. Но тази тенденция постепенно я изтласква към лидерското място в световната икономика и това застрашава американската хегемония, която е безпрекословна в периода след края на „студената война“. Американският протекционизъм ще забави това развитие, но според мен няма да може да измени посоката и това ще доведе до разпада на световната търговска система на регионални пазари, като Китай ще доминира в Африка и Евразия, включително и чрез механизмите на „Един пояс-един път“. Освен ако не се прибегне до пълномащабен военен конфликт, който наистина би бил парадокс, засега непредвиждан от всеки разумен политик и нормален човек.

– Каква е вашата оценка за участието на президента Радев на този престижен форум? Може ли вече да се говори за забележимо размразяване на отношенията между Москва и София?

– Сегашното състояние на българо-руските отношения е на едно от най-ниските си нива през настоящия век. И в тази оценка има голяма доза „политическа коректност“. Мнозина биха се изразили по-радикално. Поради това успешното представяне на президента Радев е малка, но много важна крачка в излизането от това „безвремие“ на отношенията ни с изключително важния за нас съсед, който е и регионална суперсила. Знаците, които бяха дадени от двете страни са окуражаващи, но едва ли можем да говорим за размразяване. Подобна констатация може да се направи единствено на базата на конкретни практически резултати, които обаче могат да бъдат постигнати само, ако за тях положи усилия изпълнителната власт, която почти изцяло е отговорна за реализацията или нереализацията на конкретни проекти, даващи съдържание на двустранните връзки.

За съжаление, именно това липсва и голям длъжник е сегашната управляваща партия и нейните три правителства.

– По-ниски цени на газа, директни доставки на суровината и АЕЦ Белене бяха основните точки, които българският президент постави на масата на икономическите преговори. Реалистични ли са те според вас?

– Поставянето на тези въпроси е задължително за всеки български политик при разговори с руските ни партньори. От тях в голяма степен зависи бъдещето на нашата икономика и благосъстоянието на българските граждани. Що се отнася до конкретиката, т.е. „реалистични ли са те“, не зная конкретните параметри, които нашата страна си е поставила като цели за постигане. Поради това не мога да Ви отговоря компетентно.

– Темата за довършване на проекта АЕЦ „Белене“ съвпадна с разгорещена дискусия около сериала на HBO за Чернобил. Вие виждате ли политически елемент в самия филм?

– Дори и създателите му да не са си поставяли подобна цел (аз лично се съмнявам в това), самата кампания, породена от руските възражения срещу неговата обективност, вече го превърнаха в политическо събитие.
Филмът идеално се вписва в американската все по-задълбочаваща се демонизация на Русия като непроменен наследник на СССР и неговата бюрокрация.

Прави впечатление и следното: американската фирма „Уестингхаус“, чиито технологии се използват в над половината от всичките досега построени над 450 ядрени електроцентрали в света, обяви след преструктурирането си, че ще построи първата си ядрена електроцентрала от новото – четвърто поколение – през 2030 година, а през юли миналата година пусна първия си АР1000 реактор от така наречения „три плюс“ тип в централата Санмен в Китай. В същото време руският концерн „Росатом“ за последните 30 години е построил и строи над 40 ядрени електроцентрали. Т.е. битката на този пазар е страшна, защото една АЕЦ струва няколко милиарда долара по най-скромните оценки.

Филм, показващ как конкурентът ти греши, не може да не окаже влияние на общественото мнение, а то често пъти е решаващо когато става дума за такива огромни разходи сега и ползи, които ще дойдат в бъдеще.
Някой беше казал, че „всичко е политика, ако се взреш в детайлите“.

– Европейските избори пренаредиха съотношението на силите. Какви промени очаквате в политиката на Евросъюза спрямо България?

– В краткосрочен план – никакви. Много бързо заглъхна (затова Бойко Борисов извади въпроса със субсидиите, а Каракачанов – въпросът за датата на честването на Гоце Делчев с Македония) какво ни казаха в началото на този месец с последния годишен преглед на Европейската комисия и холандският външен министър Стеф Блок. Няма влизане в „чакалнята“ на еврозоната, няма да има и Шенген. Дано отпадне мониторингът (това не значи, че не бих приветствал оставката на Данаил Кирилов), защото това е един от най-одиозните инструменти за политически контрол върху по-малките и по-слаби членове на съюза, които се присъединиха по-късно към него.

В средносрочен план – предстои да се оформи „де юре“ започналата „де факто“ при досегашната конфигурация регионализация вътре в алианса. Досега я определяхме като противоречия между богатия Север и бедния Юг, между „старите“ и „новите“ членове, между Германия и Франция от една страна и Великобритания от друга. Сега ще видим дали Европа има интелектуален капацитет (което, почти не подлагам на съмнение), но най-вече политическа воля да запази своето място като един от доказалите се лидери на световното развитие. Васалната роля на разделената след Втората световна война Европа или ще бъде преодоляна и Европейският съюз ще бъде равно-поставена част от четириъгълника – Америка – Китай – Русия – ЕС – или ще бъде васална територия, преподчинена, ако не чрез нова „Ялта-2“, то чрез нов политически инструментариум от типа на „Един път – Един пояс“ и „Три морета“ („Интермариум“).

България е Европа и следва да се ориентира правилно къде и кой в тази сложна ситуация следва линия, най-близка до нашите национални интереси и да търси съюзници само от тази прагматична гледна точка. Трябва да преодолеем „идеологическия подход“ не само към опонентите, но и към съюзниците си.

– Вашата прогноза – ще търсят ли новите европейски институции предефиниране на отношенията си със САЩ, Китай, Русия?

– Може би част от отговора на този въпрос се състоеше в това, което Ви казах преди това.
Ще може ли Европа да преодолее „васалната си роля“ е екзистенциален въпрос, от който ще зависи и отношението й към останалите три геополитически вектора – САЩ, Китай и Русия. Ако не го направи, ще зависи от това, как ще развие борбата за световно надмощие между Вашингтон, Пекин и Москва. За Русия и Китай, в борбата им със САЩ, наличието и на независим четвърти геополитически политически играч в кратко- и средносрочен план е несъмнено преимущество. Но тогава ще видим резултата от вечната борба, според Хелфорд Макиндър, между „Сушата“ и „Морето“. Ще бъде ли Европа или част от нея т.н. Римленд, т.е. „санитарен коридор“ между „Сушата“ и „Морето“ е въпрос, от който ще зависи световният мир и бъдеще.
За мен несъмнено е едно – 21 век ще бъде век, в който кризата на ценностите, след краха на идеологиите през предишното столетие, ще бъде ерата, когато сегашната криза на духовността ще породи новата философия за развитието на човечеството. Дали това ще е облечено с нещо, подобно на досегашните религиозни или идеологически форми, не мога да гадая, но съдържателно – това ще е нов подход. Обичайно е кризите да раждат своите гении! Дано не съм прекалено оптимистичен!

Интервю на Таня Джоева

Източник - Епицентър
Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния.…