Платената медийна пропаганда е поредният пирон в гроба на представителната демокрация
Дълго време се въздържах да напиша онова, което ме възмути при последната предизборна кампания – за евродепутати. Наблюденията ми не бяха нови, но за пръв път видях явлението в нова светлина. В светлината на кризата или по-скоро залеза на парламентарната демокрация, характеризирала през последния век – век и половина европейската цивилизация.
Не виждах особен смисъл да пиша, защото зная популярната поговорка за лаещите кучета и продължаващия своя плавен ход керван. Но ставащото в момента доби формата на фарс, затова за пореден път ще „изокам”, макар и без надежда нещо да се промени.
Както всички знаем, следизборно-предизборно отново се завихри темата за финансирането на партиите. В познатия герберско-популистки стил – съобразяваме се с мнението на хората, които преди години поискаха държавата да престане да хрантути тези паразити, сиреч партиите. За да стане още по-ясно за какво става дума – премиерът Борисов и „неговият” финансов министър го казаха съвсем ясно:
„Нека да ги видим сега как ще правят избори
и как ще поддържат телевизия”
Предложението всъщност е да се ликвидира държавната субсидия за партиите, защото това означава тя да се намали над десетократно. То беше коментирано много пъти от специалистите, които на практика единодушно направиха извода, че това ще унищожи свободния партиен живот в България. И няма нужда да ходим за примери далеч – достатъчно е да си припомним 90-те години, когато основните партии, а и не само те, бяха говорители и изпълнители на волята на различни финансови и други групировки (включително и криминални). Само като пример ще припомня „титанската битка” между „Мултигруп” и „Олимп” и т.н.
Няма да повтарям вече казаното. Искам да обърна внимание върху нещо по-различно. Дали демокрацията не означава правото на всеки или по-скоро на значителни групи хора да бъдат представени в политиката и управлението на страната?
Ако е така, това означава, че всяка нова идея или група има правото да я представи пред гражданите, да потърси тяхната подкрепа и да се опита да я реализира чрез участието си в управлението. За да може обаче някоя нова политическа идея да си пробие път, политическите партии и групи трябва да са равнопоставени при изборите. От това е заинтересовано както обществото, така и държавата, за да запази тя своята легитимност, а не да се множат мненията, че всички са еднакви (сиреч маскари), че няма алтернатива и че обичаме родината си, но не и държавата си.
Всеки нов избор би трябвало да дава равни шансове на всички – да представлява ново „раздаване на политическите карти”. Така ли е обаче?
Страхувам се, че не. Не само защото има едни големи партии с траен електорат, а някои от тях имат и властови ресурс, от които цинично се възползват. А и защото изборното ни законодателство ги фаворизира.
Какво имам предвид? Не само че финансирането е много неравно за големите и малките, в което все пак има логика. Тя е, че проверените с гласуване партии трябва да могат да развиват необезпокоявани своята дейност.
Нещата обаче изглеждат съвсем неравни, когато става дума за правото на предизборна пропаганда чрез медиите. И ако в определянето на неравни квоти за участие в безплатната реклама има политическа логика, то тя напълно отсъства при участие в платената реклама. Там всичко зависи от това кой колко може да плати, което е не само недемократично, но и вредно.
В България се говори много за купуването на гласове. Но какво да кажем, ако сравним покупко-продажбата на гласове в относително затворените общности с откритото купуване на гласове чрез платена реклама по медиите?
Кой може да си я позволи? Разбира се, богатите партии. Кой не може да си я позволи? Разбира се, представителите на новите идеи в политиката или на дръзналите сами да се преборят с политическия Голиат.
Всичко е ясно – вместо ново състезание на политически идеи имаме утвърждаване на позната система и то не толкова с политически, колкото с финансови средства.
Хората с парите законно си купуват политическо влияние
Спомням си и мотивите за въвеждането на платената реклама – да се подпомогнат медиите. Но повечето частни медии вече си имат олигархични собственици, а обществените или още незакупените са подложени на натиск или рекет.
Какво общо има всичко това с основния принцип на демокрацията за правото на представителство? Ами нищо. Платената медийна пропаганда е поредният пирон в гроба на представителната демокрация.
А все по-популярни стават различните авторитарни режими на Изток и на Запад от нас. Вероятно защото там поне не лъжат гражданите си, че от тях зависи нещо, а ги приканват просто да повярват в разума, образа и стратегията на водача.
