Вероятно защитниците на Парижкото споразумение за климата ще се възмутят искрено от този провокативен въпрос. И с право! Това споразумение се базира на твърдото убеждение, че човечеството може да спре все по-видимата през последните години промяна на климата на земята и по-конкретно, т.н. ЗАТОПЛЯНЕ. И това може да стане, като човечеството ограничи драстично отделянето на вредните газови емисии в атмосферата и на първо място – на въглеродния двуокис. Голяма част от учените в света считат, че именно тези вредни газови емисии в атмосферата създават т.н. „парников ефект“, който води до трайно повишаване на средните температури на земята. Затова и те наричат тези вредни газови емисии „парникови“. Учените са убедени, че ако средните температури на земята се повишат с повече от 2 градуса спрямо температурите от пред-индустриалната епоха, на планетата биха настъпили необратими и катастрофални климатични промени и преди всичко трайно затопляне. А това затопляне би довело не само до бързо разрастване на териториите с трайно засушаване и на първо място на пустините, но и до загуба на големи територии от сушата, които биха били погълнати от океаните, ако, в резултат на трайното затопляне, се разтопят вечните ледове по високите части на планините и на двата земни полюса.
Именно затова, изправени пред тази глобална заплаха, над 200 страни-членки на ООН, в края на 2015 година, събрани във френската столица на Световна конференция по промяна на климата, приемат т.н. Парижко споразумение за климата, което, по-късно, в главната квартира на ООН в Ню Йорк, само в рамките на един ден през април 2016 година, е подписано от над 170 страни. Това е безпрецедентна подкрепа за подобно глобално споразумение, макар, че първоначално двете страни с най-голям дял на емисии на парникови газове – САЩ и Китай се въздържат да се присъединят към него. В крайна сметка, под натиска на световното обществено мнение, тези две страни подписват Парижкото споразумение, но през 2019 година, американският президент оттегля САЩ от него, с аргумента, че „то е несправедливо за американците и за да има тяхната подкрепа, споразумението трябва да бъде предоговорено“.
Парижкото споразумение за климата приема изключително амбициозната цел да не се допусне увеличаването на средните температури на земята над 2 градуса спрямо средните температури от пред-индустриалната епоха, като увеличението от 1.5 градуса трябва да счита за максимално допустимата реалистична граница. Споразумението предвижда цял набор от задачи за постигане на тази превантивна цел за предотвратяване на катастрофална промяна на климата, които са групирани в две основни направления.
Първото направление е насочено към намаляване на отделяните парникови газове в атмосферата. Съвсем доскоро се считаше, че основните източници на парникови газове в атмосферата са енергетиката, която използва невъзстановяемите енергийни източници, каквито са въглищата, петролът и природният газ, транспортът, който използва въглеводородните горива от типа на бензина, дизела и втечнения газ, както и индустрията, чиито производствени процеси са свързани с отделянето на големи количества парникови газове. Но вече, напълно оправдано към тази група е включено и селското стопанство и по-конкретно животновъдството, което също е сериозен източник н парникови газове. Намаляването на отделяните парникови газове от енергетиката се търси основно по пътя на замяната на невъзстановяемите енергийни източни с вечните енергийни източници каквито са слънцето, вятъра и водата, както и с ядрена енергия. Намаляването на отделяните парникови газове в транспорта за сега се търси главно чрез електрифициране на железниците и широко навлизане на електро-мобилите, както и монтирането на специални катализатори към двигателите на традиционните автомобили, които ограничават чувствително обема на отделяните вредни изгорели газове. Някои страни дори предвиждат в близко бъдеще пълна забрана на дизеловите коли. Намаляването на отделяните парникови газове в индустрията се постига чрез широко въвеждане на т.н. безотпадни технологии, вкл. и такива, които не отделят вредни газове в атмосферата, познати като „заводи без комини“.
Второто направление е насочено към улавяне и усвояване на отделените вече парникови газове. Всъщност и днес това се извършва най-добре от горите, които не само усвояват по естествен начин въглеродния окис в атмосферата, но и я насищат с кислород. Не случайно, много учени наричат горите „белите дробове“ на планетата. Именно затова, усилията са насочени към максимално съхраняване на съществуващите гори на планетата и особено на тропическите гори и в същото време, масирано залесяване на обезлесените територии, в т.ч. и на пустините. Усилено се разработват и все по-широко се внедряват нови технологии, които улавят отделяните при различните производствени дейности парникови газове /енергетиката, индустрията и селското стопанство/ и или ги съхраняват дългосрочно, или ги усвоят в допълнителни производства. Така например, Норвегия разработва технология за извличане на въглеродния двуокис от природния газ и връщането му обратно в газовото находище, където може да се съхранява със столетия. А Дания от няколко десетилетия успешно произвежда комбинирано електроенергия и топлоенергия от каменни въглища в централи без комини, при които изградените в пряко съседство специални съоръжения улавят отделяните вредни газове и ги преработват в цял набор от полезни продукти, между които и строителен гипс.
Но Парижкото споразумение предвижда не само мерки за предотвратяване на катастрофалните промени на климата, но и предлага цял набор от мерки за адаптация към настъпилите вече промени, както и към тези, които се очакват в бъдеще. И тук акцентът правилно е поставен върху осигуряването на прехраната на човечеството, която и днес е световен проблем, а при едно затопляне и по-мащабно засушаване, би се превърнала в истинско бедствие, което може да доведе не само до мощни имигрантски вълни, но и до военни конфликти. Разбира се, осигуряването на прехраната е свързано пряко със социално-икономическото развитие, технологиите, работната сила и финансовите възможности не само на отделните страни, но и на света като цяло. От друга страна, ширещата се по света масова бедност е не по-малко препятствие за прехраната на човечеството. А при едно системно недохранване, което е постоянният спътник на бедността, здравето на хората също е поставено под голям въпрос. Разбира се, Парижкото споразумение отчита тази сложна взаимовръзка и се стреми към балансирано решение.
Трябва специално да се отбележи, че Парижкото споразумение се базира на подробни експертни разчети за необходимите разходи, които светът като цяло трябва да направи, за да постигне своята основна цел да не допусне увеличаването на средните температури на земята с повече от 2 градуса. И тъй като тези разходи са изключително големи, споразумението предвижда те да бъдат разпределени справедливо между отделните страни на основата на обемите парникови газове, които те отделят в атмосферата. А по правило, тези обеми са най-големи при най-развитите страни, които разполагат и с най-големи финансови възможности. И именно за това споразумението насочва основната финансова тежест към тях. Нещо повече! Чрез специално създаден фонд, най-богатите и развити страни се ангажират да подпомогнат финансово най-бедните и слабо развити страни, които всъщност, имат и най-малък дял в замърсяването на атмосферата. Това обяснява в голяма степен доста дългото колебание на някои от най-развитите страни да се присъединят към споразумението, както и последвалото излизане от него на САЩ.
Но Парижкото споразумение, макар и добре замислено и прието след дълги и продължителни преговори, има един много сериозен недостатък, който го прави силно уязвим по отношение на неговото прилагане и изпълнение. И това е, че споразумението няма задължителен характер! То не предвижда никакви санкции към страните, които не изпълняват задълженията си по споразумението. Разбира се, споразумението регламентира провеждането на периодичен преглед на изпълнението на всеки пет години, но този преглед може да доведе само до някои корекции в споразумението, без да може да принуди некоректните страни да изпълняват поетите вече задължения. И което е най-лошото, всяка страна, ратифицирала споразумението, може по всяко време да се оттегли от него, водена или от тясно националните си, или от чисто корпоративни интереси, без да има никакви последици за нея. А препятствията пред изпълнението на споразумението са изключително много и те могат да се разделят в две основни групи – обективни и субективни.
От обективните препятствия на първо място трябва да бъде отбелязан изключително слабият икономически, финансов и административен капацитет на слаборазвитите държави да се справят със задачите, произтичащи от споразумението. Изправени пред повсеместната бедност, липса на адекватно здравеопазване, образование и комунални услуги, в много случаи главният приоритет в тези страни е осигуряването на ежедневните нужди на нейните граждани от храна и питейна вода. А това означава, че проблемът с отделяните парникови газове още дълго време не би могъл да бъде включен в техния дневен ред. Така, че тези страни, дори и да искат, в един доста дълъг период не биха могли да се справят със задачите, произтичащи от споразумението.
Много сериозно обективно препятствие за изпълнение на споразумението е и транспортът, по-точно водният, въздушният и тежкотоварният автомобилен транспорт. Всъщност, това са трите вида транспорт, които са рекордьори по отделяне на парникови газове в атмосферата, но поне за сега, а и в обозримо бъдеще, те нямат алтернатива от типа на „електро-самолет“, „електро-кораб“ и „електро-тир“. Краткият съветски опит с атомния ледоразбивач не постави началото на широкомащабно атомно корабостроене. Успешните изпитания на самолети, задвижвани от слънчева енергия, са по-близко до научната фантастика, отколкото до широко практическо приложение, което да измести днешните самолети на керосиново гориво.
Но не по-малко трудно преодолими са и субективните препятствия, свързани с определени геостратегически и корпоративни интереси. Едва ли заради изпълнението на Парижкото споразумение, САЩ ще се откажат от своето свръхпроизводство на шистов газ и шистов петрол, което не само им гарантира световна лидерска позиция, но им дава възможност да изместят Русия от европейския пазар, а с това и да принизят нейната роля в световната политика. Нищо, че това производство може да нанесе непоправими щети на американската природа. Все пак големите инвестиции вложени в това производство, оправдават всякакви жертви, включително и на собствена територия. А дали изобщо останалите световни лидери в добива на петрол и приреден газ в най-скоро време ще прекратят или ще намалят драстично своето производство, за да бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение. А какво ще стане с всички тези скъпоструващи съоръжения и хилядите работни места. И кой би се лишил доброволно от огромните доходи, които това производство носи не само на страните, където са находищата, но и на корпорациите, които са пряко ангажирани с тяхната експлоатация.
А има ли сила в света, която може да спре международните корпорации, които системно и методично унищожават джунглата на Амазонка – последната останала на земята обширна горска територия, която поглъща голяма част от парниковите газове над Латинска Америка. Тук е място да припомним, че преди хилядолетия днешната пустиня Сахара е била също гъста гора – нещо като африканският аналог на Амазония, но след нейното хищническо изсичане, на нейно място днес има само едни безкрайни пясъци. Същото е и с производството на днешните леки бензинови и дизелови автомобили. Бавното и трудно навлизане на електрическите автомобили на световния пазар показва доста красноречиво, че страните и корпорациите, ангажирани с производството на традиционни автомобили, съвсем нямат намерение да отстъпват от своите здраво завоювани позиции в световните пазари. В най-добрия случай, те биха ограничили донякъде производството на дизеловите автомобили за сметка на увеличаването дела на т.н. „хибриди“ и биха въвели по-ефикасни катализатори, но в никакъв случай не биха намалили драстично производството на традиционните бензинови автомобили. Тъкмо обратното. Новият икономически гигант Китай тепърва ще трябва да задоволява все по-нарастващото търсене на леки автомобили от своите граждани, които все по-масово се вливат в редиците на средната класа.
Така, че съмненията, че чрез Парижкото споразумение за климата човечеството ще може да предотврати промяната на климата на земята са много по-големи, отколкото са надеждите. Но има и още нещо, което за сега остава скрито в дълбоката сянка на Парижкото споразумение. Тава е аргументираното съмнение на редица световни учени, че човечеството може да повлияе съществено на климата на земята. Те считат, че наблюдаваните на земята периодични затопляния и захлаждания на климата са закономерно повтарящи се цикли в космическите процеси, които по никакъв начин не зависят от човешката дейност. Според тях, тези процеси са от такъв голям космически мащаб, че нашата нищожно малка планета Земя, дори и много по-голямото Слънце, с нищо не могат да повлияят на тях. В същото време, тези учени са съгласни, че човечеството със своята дейност може да нанесе непоправими щети на природата и дори да я унищожи, а с това да унищожи и себе си. Това то може да направи постепенно, в продължение на години, като системно и трайно замърсява въздуха, водата и почвите, като унищожава голям брой растителни и животински видови, включително и като прекъсва цели жизнени вериги и нарушава жизнени цикли. Но човечеството може да унищожи себе си и за изключително кратко време, като употреби създадените от него атомни, химически и биологични оръжия. Но въпреки тази само-унищожителна сила, която притежава, човечеството не може да спре или да промени циклите, през които минава нашата планета в нейния безкраен космически път, в т.ч. и да промени климата на земята.
Тогава, ако приемем, дори хипотетично, че твърденията на тези учени са верни, никакво Парижко споразумение не може да предотврати промяната на климата на Земята. А това означава, че не човечеството, а само космическите сили ще определят до какво ниво средните температури на земята ще се повишат или с други думи, повишаването на средните температури над 2 градуса е непредотвратимо. Тогава единственото нещо, което може да направи човечеството е то да се подготви навреме, така, че неизбежните негативни последица от затоплянето да бъдат сведени до минимум. А това означава, че вместо да губи време и средства за намаляване и улавяне на парниковите газове, човечеството трябва незабавно да се заеме с подготовката за посрещането на последиците от неизбежното затопляне.
Първата и най-спешна задача трябва да бъде справянето с покачване на нивото на океаните в резултат на топенето на вечните ледове. Учените вече са съставили подробни карти на света, на които са очертали прецизно кои части от сушата биха били погълнати от океаните, в случай на покачване на средните температури над 2 градуса. Тук мерките биха били в две посоки. Първата и най-предпочитана посока е изграждане на диги и водо-защитни съоръжения, по подобие на тези в Нидерландия, значителна част от чиято територия и днес е под морското равнище. Особено полезен в тази насока би бил опитът на Япония в изграждането на съоръжения за защита от цунами, както и опитът на Дубай в изграждането на големи поселища върху изкуствени острови. Това би позволило да се запазят напълно използваеми големи територии и всичко построено на тях, в случай че те останат под новото морско равнище.
А там, където няма практическа възможност за изграждане на такива водо-защитни съоръжения, ще трябва де се пристъпи към пълна евакуация на територията, която ако се извърши навреме, би позволила своевременно да се изнесат и преместят много от съществуващите съоръжения и което е особено важно, би могло да се избегнат напълно човешки жертви. Но за разлика от временните евакуации, които и днес са повсеместна практика при постоянните наводнения по света, в този случай става дума за напускане на залетите територии завинаги. При това се очаква броят на евакуираните да надхвърля милиони, дори десетки милиони. Това ще наложи провеждането на широкомащабни операции, които могат да надхвърлят границите на отделните страни и във всички случаи ще изискват масирани усилия на глобално ниво.
Втората, не по-малко важна, но с по-далечен хоризонт задача е овладяването на неизбежното трайно засушаване на много територии по земята. Учените вече са съставили подробни карти и на тези територии, още повече, че някои от тях вече реално са се очертали през последните години. И тук мерките трябва да бъдат внимателно градирани, като на първо място трябва да бъде поставено снабдяването с питейна вода, а на второ място, изграждане на хидромелиоративни съоръжения за напояване на обработваемата земя, с оглед производството но храни, които да осигурят изцяло изхранването на населението. Тук от важно значение могат да бъдат новите енергийни източници слънцето и вятъра, с чиято помощ може да се обезсолява морската вода, да се почистват и рециклират замърсени води, както и да се изпомпват дълбоките подпочвени води. Разбира се, тук науката може да помогне и с избор на нови и подходящи за променените климатични условия растителни култури и домашни животни.
Но тези драстични промени в климата на засегнатите от засушаването територии, изискват и специални мерки за адаптиране на развитието към по-голяма устойчивост и преди всичко, да не се допусне социално-икономическа деградация на тези територии. А такава опасност е напълно реална, като се има предвид, че по-голямата част от застрашените от трайно засушаване райони се намират на територията на слабо развити и подчертано бедни страни. И днес тези страни са постоянен източник на миграция към по-богатите държави, но докато до сега основно мигрира младата и активна част от населението в търсене на по-добри условия за живот, то при едно трайно засушаване, цялото население ще започне масово да напуска засегнатите страни, бягайки в паника от глада и смъртта. И ако към тази напрегната ситуация се прибавят и военните конфликти, които и днес присъстват в редица от тези страни, положението излиза извън всякакъв контрол. И тогава никакви огради, никакви войски, дори никакви самолети и ракети не биха могли да спрат многомилионните вълни от мигранти към богатата Европа и към още по-богатата Северна Америка.
Решението на този проблем, който все още има регионален характер, но в близко бъдеше непременно ще прерасне в глобален, може да се търси единствено и само в засегнатите страни и територии при изпълнението на две задължителни условия. Първото условие е да се прекратят всякакви военни конфликти, а второто условие е да се предприемат целенасочени и дългосрочни действия за създаване на нормални условия за живот за всички, живеещи на тези територии, така че те да не търсят друго място за живеене. Звучи просто, но е изключително трудно за постигане, защото изпълнението на тези две условия зависи в много голяма степен от сили, които са извън засегнати райони, но те са в основата на военните конфликти, а и те единствено разполагат с необходимите ресурси за преодоляване изоставянето в развитието на бедните страни и райони. Но тези външни сили вече са изправени пред съдбоносния избор или да бъдат обект на постоянен и все по-засилващ се натиск от мигранти от бедните страни, на който не биха могли да издържат дълго време или да помогнат на бедните страни да повишат своя жизнен стандарт и с това да могат да задържат населението на своя територия. И колкото по-рано и навреме развитите страни помогнат на бедните страни да повишат своето социално-икономическо развитие, за да задържат своето население, толкова повече опит би натрупало човечеството, за да успее да предотврати много по-големите вълни от мигранти, които биха последвали при едно бъдещо глобално засушаване.
Третата задача би следвало да бъде овладяването на територии, които до скоро са били слабо или напълно необитаеми, поради лошите климатични условия и преди всичко, поради ниските температури. Но при едно бъдещо глобално затопляне би настъпило нормализиране на температурите в големи части на Северна Америка, Северна Европа и Северна Азия, както и в по-ниските части на планините по цялата планета и те биха станали много по-обитаеми. Всъщност, учените са съставили подробна карта и на тези територии. При едно бъдещо трайно засушаване, тези територии биха били главният резерв на планетата, който да поеме потока от хора, напуснали завинаги териториите, погълнати от океаните, както и тези, които са се превърнали в пустини. Към тези територии биха могли да се прибавят и годните за обитаване територии в Австралия и Нова Зеландия, както и някои територии в Африка и Латинска Америка, които все още не са достатъчно населени, в сравнение, например, с пренаселените територии на Индия и съседните на нея страни.
Така, че ако нивото на затопляне надхвърли значително въпросната граница от 2 градуса, светът може би ще трябва да преживее нови преселения, каквито вече е преживявало многократно в миналото, като последното от тях е преселването на милиони европейци, африканци и азиатци на Американския континент, както и колонизирането на Австралия и Нова Зеландия. Но това е станало с пряка военна агресия, с многобройни жертви от местното население и дори с насилственото преселване на милиони африканци като роби на Американския континент. При едно бъдещо трайно затопляне на земята наложителното преселване на населението трябва да става без никакво насилие, научно обосновано и оптимизирано, международно правно-регламентирано и при една ефективна глобална организация. И което е особено важно, военната намеса би трябвало да бъде напълно изключена, освен ако тя не бъде използвана като логистична помощ, като при случаите на големи природни катаклизми.
Всъщност, тази задача за планирано преселение на големи маси от хора в рамките на цялото земно кълбо, произтича пряко от първата задача за евакуиране на всички територии, които, при едно трайно затопляне, биха били залети от океаните и които не биха могли да бъдат защитени със специални съоръжения срещу неизбежните наводнения. В този смисъл, поне в началото на очакваното затопляне, тази задача също има спешен характер, за да могат да бъдат подслонени навреме всички, които бъдат евакуирани от първите наводнени територии, намиращи се най-близко до морското равнище. Постепенно с времето, в зависимост от степенната на затопляне, биха могли да бъдат евакуирани и следващите залети територии. Но дори и да не се стигне до по-големи загуби на територии, населението на земята и сега расте с такова темпо, че когато то достигне до критичните 10 милиарда, също ще наложи организирано преселение. Всъщност, дори и днес, централна и южна Азия е подчертано пренаселена в сравнение с някои други части на света и тъй като населението в тази азиатска част расте с най-бързи темпове, именно оттук трябва да започне и необходимото преселение, за да не се стигне до тежки кризисни ситуации, които неизбежно водят до нови военни конфликти за жизнена територия. По начало, всички програми за планирано и организирано преселени в рамките на земята са немислими за изпълнение при наличието на военни конфликти, а още по-малко на войни. Затова за подобно световно преселение може да се говори само в свят без войни.
Но доколкото изпълнението на тази задача е свързано с огромно инвестиционно строителство за осигуряване на необходимата инфраструктура и среда за обитаване, труд и отдих, тя ще изисква по- продължителен период от време и огромен по обем инвестиции, чието осигуряване също изисква време. Наред с това, едно такова глобално преселение изисква и солидна международноправна основа, която задължително трябва да включва съответното Глобално споразумение по преселението, както и цяла поредица от международно-правни актове, които да регламентират и уреждат всички ключови въпроси, свързани с подобно мащабно преселение, каквито са гражданството, официалният език, правата на собственост, трудовата заетост, социалното осигуряване, здравеопазването, образованието и т.н. В тази посока, добра начална позиция представлява настоящото Парижко споразумение за климата, разбира се, със съответните адаптации и голям брой допълнения. Нещо повече, опитът натрупан от изпълнението /или неизпълнението/ на Парижкото споразумение може да се окаже много ценен в бъдеще, особено ако не би могло да се предотврати очакваното глобално затопляне.
Но от сега е ясно, че един такъв уникален в човешката история глобален проект за световно преселение ще изисква и принципно нов начин на финансиране и по-точно нов, несравнимо по-голям източник на финансиране, от този по Парижкото споразумение. И колкото да звучи еретично, такъв източник могат да бъдат сегашните огромни военни бюджети на всички страни по света взети заедно. И наистина, при условие, че проектът за световното преселение може да се реализира единствено и само при пълно отсъствие на военни конфликти, тогава огромните досега военни разходи, или поне част от тях, биха станали излишни и биха могли да се насочат за развитието на света, а не за неговото унищожение. За пример можем да вземем България. Вместо страната ни да дава няколко милиарда лева за закупуването на осем военни самолета, които не могат да ни опазят от никого, тези пари могат да се вложат целенасочено, поне за доближаването на нашата страна до европейските нива на бедност. Що се отнася до огромния военно-промишлен комплекс, той едва ли би останал без поръчки. Една значителна част от него би могла сравнително бързо да се преустрои за производство на машини и съоръжения в индустрията, транспорта, строителството, ИТ-сектора и космоса.
Съвсем няма да е излишно и постигнатото до сега, а и в бъдеще, по линията на Парижкото споразумение за климат., Видимият напредък на човечеството в областта на алтернативните енергии и на първо място в енергиите от слънцето, вятъра и водата, би подготвил света за времето, когато всички земни запаси от въглища, петрол и природен газ ще бъдат напълно изчерпани и за да продължи нормално животът на нашата планета ще трябва да използваме в много по-голяма степен днешните алтернативни източници, които в недалечно бъдеще ще станат основни. А сигурно до тогава човечеството ще открие и други източници, като например водорода, който е в огромно количество по света и преди всичко във водата на океаните и който при термоядрения синтез може да освобождава колосална енергия. Стига човечеството да оцелее дотогава!
