След анализа и прогнозите ни от 04 юни 2019 г. под заглавие „Бермудският триъгълник за Ердоган” (1), втората победа на опозиционната НРП в Истанбул потвърди очакванията ни, но изненада с голямата разлика между водещите кандидати. Въпреки разбираемото задоволство сред демократичните и проевропейски среди и еуфорията, проникнала естествено в някои коментари, остават в сила изводите ни от горния анализ, в който трите страни на Бермудския триъгълник за Ердоган – Загубата на Истанбул, негативните процеси в икономиката и недобрите перспективи на международната арена, предопределят съдбата на кораба на турския президент– „той едва ли ще потъне точно след вълната на изборите в Истанбул, но докато е програмиран със сегашните си параметри, ще остане неизбежен негов пленник, застрашен от изчезване. Може би след години бихме могли да говорим за попътен европейски вятър”.
Без да подценяваме успеха на опозицията, ролята на кюрдите, подкрепили решително НРП, има два парадокса: заслугата за резултатите от повторните избори в Истанбул е на президента Ердоган, а хората гласуваха в болшенството си против него, защото му повярваха, че който спечели Истанбул, ще спечели може би и цяла Турция.
Кои бяха основните грешки на Ердоган?
- Политиката му на масов терор срещу всички инакомислещи, абсурдните обвинения срещу всеки, че е терорист, т.е. един пълен набор от прилагане на принципа «Който не е съгласен с мен, е враг и терорист.».
- Възприетото от народа сваляне на новоизбрания кмет на Истанбул на 13–ия ден след официалното връчване на упълномощаващия го документ като несправедливо.
- Допуснатите фрапантни злоупотреби в общината и финансирането на приближени на Ердоган лица и бизнес.
- Разбира се към всичко това трябва да прибавим и влошеното икономическо положение по вина на Ердоган заради намеса в банковата политика и неадекватните програми и прогнози на зетя на президента и финансов министър.
На следващото ниво– избирателите– защо гласовете не само на опозицията доведоха до изненада в резултатите?
- Защото хората повярваха на Ердоган, парадоксално, но той пръв твърдеше, че битката за Истанбул е битка за Турция. Е, повярваха му и болшинството каза «не» на такъв режим, на злоупотребите, скока на цените и безработицата, несигурността.
- Защото бяха подценени кюрдите. Ердоган реши да ги измами с манипулацията, че Йоджалан от затвора ги приканвал към неутралитет, т.е. да не гласуват.
- Защото кандидатът на НРП Екрем Имамоглу избра откритостта, преодоля дистанцията с хората, заложи на истината, но без да преминава в агресивност.
Рано е за извода, че това е краят на Ердоган
Резултатите от повторните избори в Истанбул безспорно са мощен морален импулс за опозицията в цялата страна. Въпреки терора, преследванията, заплахите, очевидно в повечето хора е преодолян страха и това заслужава огромен респект.
Мандатът на президента обаче, е до 2025–та година. Широките президентски правомощия му дават реална възможност да запази властта до края мандата си. Изключение може да имат извънредни обстоятелства, но в зависимост от това, от какъв характер са те, президентът може да насрочи извънредни президентски избори и изпревари евентуалния си следващ провал.
Всякакви прогнози за успех на сегашния нов кмет на Истанбул Екрем Имамоглу на следващи президентски избори, само защото и Ердоган е тръгнал от това кметско място и икономическата и политическа тежест на Истанбул наистина са големи, все пак са неоснователно прибързани.
Първо, в надпреварата ще има и други кандидати, включително на зараждащата се сега нова политическа сила около бившия президент Гюл и министър–председателя Давутоглу.
Второ, обновлението, което неминуемо Ердоган ще направи в ПСР, ще е от значение за това, в каква посока ще се развият възможностите й;
Трето, самият Екрем Имамоглу може да бъде повторно свален от кметския стол. Публична тайна е вече, че за много кметове от опозицията се подготвят компрометиращи материали за привличане под съдебна отговорност. И в близкото минало кметове, особено в кюрдските райони бяха просто уволнявани.
Четвърто, нека не подценяваме и Екрем Имамоглу, млад и интелигентен мъж, той вече загатна, че ще търси безконфликтни отношения с Ердоган. Кметският мандат ще бъде труден, администрацията му все пак е в ръцете на ПСР. Екипът на партията му обаче, ще трябва да разработи дългосрочна стратегия, ако иска да влезе с летящ страт в следващата президентска надпревара. За да изгради образа си да приемлив кандидат за президент, трябва ще действа обединително, а не разделящ нацията.
Политиката на Ердоган
Президентът ще се опита да представи резлтатите от изборите в Истанбул като доказателство за демократичността в страната, което е абсолютно невярно.
Опитът от медийните изяви на президента преди изборите, че бил обновил Диарбакър и други градове в Източна Турция в полза на кюрдите е истински цинизъм. Народът помни , как цели квартали бяха изравнявани със земята, а стотици хиляди кюрди бяха изселвани, бяха избити, извършваше се истинска подмяна на населението.
Непосредствено преди повторните избори в Истанбул излязоха на светло подробности около масовите арести и жестоки изтезания на 249 уволнени дипломати, завършили в Турция и в най–добрите университети в САЩ и Европа и уважавани партньори в столиците на европейските държави.
За някои от тях се предполага, че са отстранени само защото са постъпили на работа по времето, когато министър на външните работи беше Ахмет Давутоглу – 2009– 2014 г., а сега ги определят като «гюленисти», т.е. превратаджии и терористи. А поводът изглежда е критиката, която Ахмет Давутоглу отправи срещу Ердоган след първата загуба на изборите в Истанбул. След публикация за чистката, адвокати установиха ужасяващи подробности. Над 100 дипломати са били подложени на системни изтезания, сексуални насилия, включително изнасилване с палка, пребивани са. Лекар е отказал да издаде констативен протокол за изгубил съзнание затворник–дипломат след жестоко пребиване. Съдия е отказал да запише признанията на подсъдимите дипломати за извършено жестоко насилие.
Видно е, че системата на силовия апарат на Ердоган няма да се промени. А това ще е следващият воденичен камък на врата на днешния президент.
Ердоган ще търси компенсация в международен план, но и там успехите му са под въпрос.
Европейската общност
Европейците трябва да се засрамят след това, което стана в Турция, защото тези същите демократични и проевропейски сили, извоювали успеха днес, преди 2 години ни упрекнаха, че ние, европейците, сме ги предали. И наистина, Европа не ги защити, когато хиляди бяха хвърляни в затворите, неоснователно уволнявани, съдени по абсурдни обвинения, а в Източна Турция буквално избивани и прогонвани.
Браншовите организации в Европа с малки изключения не излязоха с протестни декларации. В масовата гладна стачка на журналисти и политици тази година се включиха само отделни лица от турскси произход в Европа.
Да видим сега, дали някой в Европа ще протестира срещу зверствата, упражнени над турски дипломати. Нали именно те защитаваха проевропейската линия в турската политика?
(1) https://pogled.info/avtorski/Simeon-Nikolov/bermudskiyat-triagalnik-za-erdogan.105202