Преподавателят в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Искра Баева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 26 години от 30 юни 1993 година, когато Блага Димитрова напуска поста вицепрезидент на България.
– Проф. Баева, на 30 юни преди 26 години, Блага Димитрова напуска „Дондуков 2”, като подава оставка от поста вицепрезидент на България. Днес свързваме нейното име предимно с литературното ѝ творчество, но нека припомним и за нейното участие в политиката и защо според Вас тя затваря вратата на политическата си кариера? Каква е била нейната принципна позиция?
– Това е много ярък пример за разочарованието на интелектуалците от политиката. През 1988-1989 година се създава дисидентското движение в България, което не е многобройно, но там влизат голяма група интелектуалци и това е напълно естествено, защото недоволството от предишната система се засяга преди всичко от тях, защото има политически ограничения и цензура, които касаят преди всичко, интелектуалния труд. Именно затова Блага Димитрова и много други творци и дейци като Радой Ралин, Жельо Желев, Петър Берон и други се включват в дисидентското движение в България, а след свалянето на Тодор Живков – и в създаването на Съюза на демократичните сили – първата опозиционна сила в България от десетилетия. Блага Димитрова с една по-особена позиция, която е по-скоро интелектуална, отколкото чисто политическа, се превръща във фигура, подходяща за първата официална кандидатура на избори от целия народ за президент на България. Основната фигура на Съюза на демократичните сили, издигната за президент, е д-р Жельо Желев, но Блага Димитрова се оказва негова подгласничка. Така тя влиза в действащата реална политика. Година и половина след началото на мандата на д-р Жельо Желев Блага Димитрова подава оставка.
– Защо Блага Димитрова е имала несъгласия с президента Желю Желев?
– Да, Блага Димитрова е имала несъгласия, не в началото, но когато е в президентската институция, защото тя смята, че нейните съвети не се чуват и искат. Тя не вижда смисъл от своето присъствие в тази голяма бяла сграда в центъра на града, защото смята, че ако е там, трябва да има някаква активна дейност, а пък тя няма такава. От там се ражда и нейното разочарование от политиката. Разбира се, не бива и да забравяме, че нейният съпруг – Йордан Василев, също е в политиката. Разочарованието им от самостоятелните действие на президента Жельо Желев водят до това решение. Също така, не бива да забравяме и политическия спор, който се състои в това, което прави Жельо Желев през 1992 година по отношение на правителството на Филип Димитров. Д-р Жельо Желев, като президент на Република България, става все по-критичен към политиката на първото правителство на СДС, към което е силно съпричастен Йордан Василев и от там и идва този конфликт между двамата. Трябва да кажем, че Блага Димитрова и Йордан Василев са от хората, които са в най-голяма степен праволинейни защитници на правителството и програмата на СДС. Тук, може би, трябва да припомня, че преди приемането на Конституцията на Република България, на 12 юли 1991 година, Блага Димитрова подкрепя изцяло 39-имата депутати, излезли от парламента и обявили гладна стачка. Именно затова тя отправя и един призив, който е по-скоро емоционален, отколкото политически – прокълнява всеки, който подпише конституцията да му изсъхне ръката. Както виждате, това е емоционална реакция, която показва, че тя е по-скоро творец, отколкото политик. Това не е политическа реакция. Конституцията, която е била приета тогава, продължава да действа и до ден днешен. Самият Жельо Желев също смята, че онзи парламент и Великото народно събрание нямат право да приемат такава конституция, но в крайна сметка и той се заклева в нея. Политически е спорът и политическо е решението Блага Димитрова да напусне президентството. Един вид, това е разделението между СДС, чийто създател е Жельо Желев и президентската институция, след като той става президент и излиза от СДС. Както казах още в началото, това показва разграничението между интелектуалците, които в един момент са принудени да изберат между интелектуалната си дейност и политиката. Тези, които остават верни на интелектуалните си занимания, напускат политиката, а другите се превръщат от интелектуалци в политици.
– Няма как да не Ви попитам и за цензурата, която е налагала държавата. Романът „Лице“ на Блага Димитрова е издаден през 1981 г. Появата му предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е „заключен“ в Сливенския затвор. Реакцията обаче е закъсняла: „Лице“ е стигнал до читателите си. И се предава тайно от ръка на ръка. Защо този роман поражда такава негативна реакция от висшите държавни и партийни функционери?
– Романът „Лице“ беше издаден. Аз съм го чела преди 1989 година. Той беше издаден в неголям тираж и се разпространяваше от ръка на ръка. Всъщност, и книгата „Фашизмът“ на Жельо Желев беше издадена и по-късно забранена. Блага Димитрова преди всичко е поетеса, но тя има и много хубави романи, а може би, най-хубавият е „Пътуване към себе си“. А „Страшният съд“ е критика към американската намеса във войната във Виетнам. Но специално романът „Лице“ е разчистване на сметките със сталинизма в България. Главната героиня на този роман е точно такава, тя се разочарова от идеологията на комунизма от гледна точка на практиката на сталинизма. Както винаги при политическата цензура, дори и малкото отклонение от изискванията и канона, предизвиква такава реакция. Критиката на сталинизма от едно време, от 80-те години на миналия век, когато отдавна вече той би трябвало да си е отишъл, се възприема като критика към цялата система и за това е такава реакцията. Но самата Блага Димитрова не е била репресирана, книгата е била спряна и то не напълно, защото, както Ви казах, тя се продаваше и аз я имам, но това е политическа цензура без никакво съмнение.
– Еднакво обичана ли е била Блага Димитрова като поетеса и като политик?
– Според мен, като поетеса тя е обичана много повече, отколкото като политик. Това е напълно нормално. Интелектуалците би трябвало да останат в историята със своите интелектуални качества, а не политически, защото политиката е различна професия, в която се изискват различни качества. Сред качествата на политиката са: умението за компромис и умението да се постига възможното, докато интелектуалната дейност е търсене на истината в дълбините, както на човешката душа, така и на обществото.
– Това ли е според Вас причинната името на Блага Димитрова да не се свързва обикновено с политиката, а по-скоро с литературата и някак си в периферията да остава нейния политически живот?
– По-скоро е така, защото тя има прекрасни книги. Аз се радвам, че Блага Димитрова се възприема по-скоро като поетеса и романистка, отколкото като участник в политиката. Привлекателността в политиката вече много намаля, особено сред младото поколение. Когато говоря със студентите, те проявяват отвращение към нея.
Източник - Агенция "Фокус"