АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Бъдещето май не e европейско или американско, а азиатско

Вихра Павлова - 04 юли 2019

Някога България вървеше по пътя на СССР и това изглеждаше пътят на човечеството. След това тръгна към „края на историята“, чийто образец бяха САЩ. И това бе представено като окончателната версия на светлото бъдеще на човечеството. После бъдещето бе представено като движение по „път към Европа“ и всички тичаха нататък, защото това изглеждаше като най-добрия и перспективен свят, в който бихме могли да се озовем. Сега обаче се увеличават гласовете на анализатори и специалисти, че бъдещето на света трябва да се търси в съвсем друга посока.

В заключението на книгата си „Мегатенденциите в Азия“, писана още през 1994 г., известният американски футуролог Джон Нейсбит посочва: „През последните 159 години прогрес, на които Западът се радва, голяма част от Азия тъне в мизерия. Сега азиатците навлизат в ренесанс, който им дава възможност да върнат величието на цивилизациите си. Заедно с науката и технологиите, те могат да дадат на света нов модел. Модел, който взема модернизацията и я комбинира с ценностите на Изтока и Запада, като съвместява свобода и ред, индивидуализъм и грижа за общността. Най-дълбоката последица от възхода на Изтока е раждането на нов модел на модернизация.“(1)

В новата си книга „Овладяване на мегатенденциите. Осъзнаване на реалностите и действие в развиващия се нов свят“, 2018 г., Нейсбит твърди, че азиатските страни са ориентирани към възможностите, че въз основа на националната си история и култура те полагат нови фундаменти, които отговарят на техните идеи за бъдещето, без да ги ограничава бремето на миналото. Открили са, че вместо да бъдат наставлявани от Запада, биха могли да се подкрепят взаимно, както и че могат да стоят на краката си сами. Заявяват, че „Краят на историята“ се превръща в „Промяна на глобалната игра“ за новите икономически съюзи в контекста на променящите се възгледи за света, новите геополитически тежести и новите икономически схеми (2).

Нарастващата роля на Азия ще продължи да тласка нагоре някои от най-бързо растящите икономики в света, сред които Индия, все по-силната Корея и бързо набиращата скорост АСЕАН, чиито страни са се превърнали в мотор сред държавите от Глобалния южен пояс (така нарича АТР). Западът вече не е страж на универсалните ценности. Пропукват се авторитетът и силата му. Нововъзникващите икономики по света разработват свои собствени стандарти, като самият термин „нововъзникващи“ вече е остарял и изглежда безполезен за актуализиране на представата за световната общност.

Страните от Глобалния южен пояс ще прекроят картата на света. Макар че са на различни нива на развитие и някои от тях все още са политически нестабилни, заедно те ще начертаят тази карта наново. Западната хегемония отслабва от няколко посоки. Подкопана от постепенната загуба на икономическа мощ, глобалната формула за растеж, демокрация и свободен пазар вече не може да издържи. Нова динамика променя световната общност.

Западноцентричният свят се разтваря в мултицентричен

В който множество държави и – още по-важно – „светът на градовете“ ще задават тона в глобалните дела. Това е голямо отваряне към различни мнения, културно разнообразие и в по-дългосрочен план – към нови модели на управление. Отделни мегатенденции ще доведат до системни интегрални промени и глобална трансформация – политическа, икономическа, социална и процедурна. И нито глобалните институции, нито западните правителства ще могат да „въртят диригентската палка“ пред оркестъра на нововъзникващите икономики още дълго. Организациите за глобално управление, създадени от Запада в полза на самия Запад, не успяват да се приспособят към новите глобални предизвикателства. Затова развиващият се нов свят има тежки импликации за изискванията към тези институции (3).

Книгата на Нейсбит своевременно е обявена за „китайска пропаганда“(4), но той стига до тези изводи на основата на дългите си наблюдения върху развитието на азиатските държави (при това през по-голямата част от времето на място), както и на задълбочено познаване на историята, политическите им традиции, менталност и култура. Тезите му вероятно изглеждат крайни, въпреки че прогнозата му за издигането на Азия е направена още в началото на 90-те години, т.е., много преди появата на идеята за Нов път на коприната. Настоящият му анализ акцентира върху платформите за сътрудничество на КНР, които имат исторически корени, общите ползи за всички страни, не само икономически, но и в здравеопазване, образование, демография/заетост, екология, технологии и ред др.

Интересно е, че многократно се съсредоточава върху политическия модел на Китай, в резултат на който, „необременена от политически цикли, КНР е в състояние да се придържа към дългосрочните си стратегически планове и да променя курса, ако се наложи. На фона на вътрешнополитическата нестабилност в ядрото на системата, Поднебесната решава проблемите си под ръководството и властта на една партия, в еднопартийна система, подкрепяна от предаността на масите към техните лидери“ (5). (За сравнение, в ЕС в най-висока степен има разпад на национални лоялности и липсва готовност за защита на национални интереси. В същото време в КНР 71% от хората са готови да се сражават за страната си [6]). „Китайското правителство не знае какво са дълги дебати, предварителни проучвания и бюрократични мелници. Това, което прецени, че е важно и правилно, се задвижва напред с всички сили“.

Давайки пример с проекта за разработката на квантовия сателит (7), който 15 години се бори с европейската бюрокрация, докато стигне до Шанхайския институт по техническа физика, Нейсбит цитира неговия изобретател, австриеца А. Зайлингер: „Независимо дали на Запада му харесва или не, проектът още веднъж доказа ефективността на китайския режим“(8). По-нататък многократно посочва, че именно

китайският модел е това, което най-много притеснява западния елит –
силната държава и приоритетът на общото над частното

В много отношения изследването на Нейсбит се доближава до това на американо-индийския политолог Параг Хана, научен сътрудник в Съвета по външни отношения на САЩ, Брукингс институт, и старши научен сътрудник към Националния университет на Сингапур. В последна си книга „Бъдещето е азиатско“, 2019 г. („The Future Is Asian“), Хана пише, че „Азия бързо се връща към вековните модели на търговия, конфликти и културен обмен, процъфтявали много преди европейския колониализъм и американското господство. Азиатците отново виждат себе си като център на света и държат да определят собственото си бъдеще. Тъй като колективно отстояват своите интереси, ще определят и глобалното (9).

Без да оспорва, че Азия е най-хетерогенният регион на света, индиецът счита, че съгласуваността в нейното зашеметяващо разнообразие нараства: „някаква психологическа основа, естетическо познание и културна нишка, която прониква в нея, я отличава от други региони“(10). Съседните на Китай страни, дори и да се страхуват от неговия възход и амбиции, на практика споделят възгледите на Си Дзинпин, че „делата на Азия трябва да се ръководят от азиатци“. „Азиатците не искат да играят по външни правила“…Те казват: „Азия на първо място“(11).

Според него Азиатската система се оформя като мултицивилизационен ред, свързващ 5 млрд. души чрез търговски, финансови, инфраструктурни и дипломатически мрежи, които заедно представляват 40% от световния БВП. Дори подозренията и негативните стереотипи да остават силни, особено между индийците и пакистанците, китайците и японците, саудитите и иранците, азиатците се опознават по-добре от всякога чрез дипломация, бизнес, туризъм, студентски обмен и регионални медии. С течение на времето възприятията ще се изменят, интересите ще бъдат приведени в съответствие, политиките ще се променят и координацията ще се задълбочи. Колкото повече азиатци общуват помежду си, толкова повече ще си имат доверие в съвместното решаване на общите проблеми.

Съединените щати все още помагат на съюзниците си във възпирането Китай, но Япония, Индия, Австралия и Виетнам сами укрепват връзките помежду си, за да противодействат на китайската експанзия. Междувременно новите институции „вграждат“ Пекин в модели на сдържаност спрямо съседи и съперници (12).

Колкото повече азиатски нации са привлечени в това маневриране, толкова по-динамична и сложна ще бъде азиатската система. В нея няма и няма да има правила, формализирани като тези в Европа. Няма наднационален азиатски парламент, нито централна банка или военен съюз от типа на НАТО, няма и „азиатски съюз“, подобно на Европейски. Вместо това азиатският подход към интеграцията включва взаимно допълване и отлагане на опасни въпроси. По принцип азиатците не търсят завоевание, а уважение. Достатъчно е взаимното зачитане на интересите (13).

Въпреки че изглеждат доста „идилични“, тезите на индийския политолог в голяма степен се припокриват с мненията на редица наблюдатели на китайската външна и икономическа  политика, които не са статични, а динамично се променят и то именно заради „вграждането“ на Пекин в модели на сдържаност, включително от страна на Русия. Както отбелязва ръководителят на Факултета по световна икономика и политика към Центъра за европейски и международни изследвания на Руската федерация Тимофей Бордачев, „успехът на Китай не е гарантиран. Ако Поднебесната империя…възприема имперския модел на поведение, за нея е напълно гарантирано поражение в неизбежната студена война със САЩ и враждебна среда на собствената ѝ периферия (14).

„Говорейки в подкрепа на глобализацията и отвореността на пазара, Китай поддържа доста убедително ниво на нетарифни защитни бариери… Ще може да се конкурира на равна нога с Америка само ако възможностите и условията, които предлага, не са по-лоши, а по-добри от американските. Това ще изисква много усилия, включително работа върху себе си. Както показа форумът в Пекин (25-27 април 2019), такава работа се извършва доста активно.“(15)

Според Бордачев новият Китай вече не е опасен. Той става по-мъдър и се променя; изучава новите правила на играта, преодолявайки старите комплекси… Най-важната промяна в китайското поведение са способността и преди всичко неприкритото желание за развитие на многостранни формати на сътрудничество. И преди това е работил в многостранни формати, например ШОС/БРИКС. Но в момента той превръща тези формати в приоритет на политиката си….Очевидно в Пекин най-накрая осъзнаха, че в съвременния свят, за да спечелиш или да не отпаднеш в конкурентната борба, е възможно единствено в състава на колектив (16).

На същото мнение е и председателят на Надзорния съвет на Научноизследователския институт за диалог на цивилизациите Владимир Якунин. В анализа на резултатите от Форума в Пекин, Якунин посочва, „че икономическият егоизъм и арогантността отстъпват място на рационален колективизъм и ориентация към нов тип глобализация, основана на принципите на равенство, суверенитет и взаимно развитие.“(17)  Дискутирана е необходимостта от разработване на нов икономически модел; „Един пояс-Един“ път може да бъде източник на такъв, а именно „глобално развитие в солидарност“. Ключът тук е невъзможността да се върнем към концепцията за униполярен или биполярен свят, тъй като

глобалните тенденции за развитие
на истински „многостранен“ свят са необратими

Такива проблеми, наред с възможни решения, са непрекъсната тема на обсъждане и в рамките на Диалога на цивилизациите (DOC), основан през 2002 година (18).

На международия форум „Примаковски четения“ (11. 05. 2019) Сергей Лавров заяви, че продължаващият процес на глобализация води до силна взаимозависимост и допълняемост на националните икономики, с безпрецедентната свобода на движение на хора, стоки, капитали. В такава ситуация е безсмислено да се опитваш да победиш партньора, без да навредиш на себе си. От бумеранга на взаимозависимостта е трудно да се защитиш, а в дългосрочен план – невъзможно. Далновидните политици отдавна търсят решения, които да бъдат печеливши за всички страни, за да няма победители и победени или за да може всички да са победители – т.н. „win-win solutions“. В този план практическите стъпки за хармонизиране на интеграционните проекти следва да се превърнат във важен обединяващ елемент на глобалния дневен ред.“(19)

Една дума неизменно присъства във всички институционализирани формати за сътрудничество на азиатско-тихоокеанските държави. Тя е „Доверие“. Който е запознат с тях, не може да не я е забелязал.

Настоящият световен ред се крепи на Недоверието. На постоянното поддържане баланса на силите и непрекъсната надпревара във въоръжаването, обусловена от взаимното недоверие между държавите в международна система, основана на силата.

„Стигнали сме твърде далеч“ – пише Дж. Стиглиц, – „доверието е подкопано“. „Дори и в една пазарна икономика доверието е смазката, с чиято помощ функционира обществото. Грубият индивидуализъм и пазарният фундаментализъм успяха да подкопаят всякакво усещане за общност.“(20) Според Римския клуб трябва да си зададем въпроса за легитимността на природата на материалистичната егоистичност, която сега е най-мощната движеща сила в света. Трябва да се погледнат философските корени на сегашното състояние (21).

Стиглиц твърди, че трябва да създадем „Ново общество“, а Римският клуб – че е дошло времето за „ново просвещение“.

„Общност/Съобщество“ е втората ключова дума в азиатските формати за сътрудничество.Това са

двете думи, които ще определят бъдещия „нов ред“ –
Доверие и Съобщество

Двата императива. В противен случай е невъзможен никакъв „ред“, а само хаос. Което означава най-лошият сценарии, дори и без да е необходима ядрена война.

Бъдещето на Азия може да се окаже подобно на нейното минало, на един по-висок етап на развитие (технологично, институционално, цивилизационно), защото, както пише американската социоложка Джанет Абу-Луход, новата система не наследява „табула раза“ – тя се изгражда върху системните части, запазени от миналото. Те са градивният ѝ материал в процеса на преструкрурирането/трансформацията.

Колкото до Европа и САЩ (и България, „закачена“ за тях), най-вероятна ми се струва прогнозата на Кисинджър: „Америка без Европа ще се превърне в корабче, плаващо около бреговете на Евразия. А самата Европа ще стане част от Азия“ (в книгата „Световен ред“).

В по-далечна перспектива (2045-2050) е вероятна децентрализирана международна система, основана на мирно взаимно съгласуване на интереси между основните центрове в многополярния свят, за целите на решение на глобалните и регионалните проблеми (ако междувременно някой не „натисне копчето“, което значи да затрие и себе си).

 

Бележки:

(1) Цитатът е от новата му книга: Нейсбит, Д. Овладяване на мегатенденциите. Осъзнаване на реалностите и действие в развиващия се нов свят. С. Бард, 2018, с. 93
(2)  Пак там, с. 116
(3)  Пак там 109, 111,
(4)  Tai-Ting Liu, Т.  Public Diplomacy: China’s Newest Charm Offensive. In: New Perspectives on China’s Relations with the World. National, Transnational and International. Bristol, England, 2019, р. 81
(5)  Нейсбит, Дж. Овладяване на мегатенденциите. С. Бард, 2018, с. 21
(6)  Проданов, В. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С. Захари Стоянов. 2017, с. 304
(7)  През август 2016 г. в 1:40 ч. Китай изстреля в космоса напълно защитен от хакери квантов сателит и стана световен лидер в областта на базираните на кубита комуникационни линии. С това показа, че вече не върви по стъпките на другите, а е крачка напред (Нейсбит, Дж. Овладяване на мегатенденциите. С. Бард, 2018, с. 155).
(8) Нейсбит, Дж. Овладяване на мегатенденциите. С. Бард, 2018, с. 115, 154, 155
(9) Khanna, Р. The Future Is Asian (Introduction: Asia First. Asia for Asians). NY: Simon & Schuster, 2019
(10) Khanna, Р. The Future Is Asian (Introduction: Asia First. When did the Asian century begin?). NY: Simon & Schuster, 2019
(11) Khanna, Р. The Future Is Asian (Introduction: Asia First. Asia for Asians). NY: Simon & Schuster, 2019
(12) Khanna, Р. The Future Is Asian (Introduction: Asia First. Asia for Asians). NY: Simon & Schuster, 2019.
(13)  Ibidem
(14)  Бордачев, Т. Нов Китай сменя тактиката. Поглед инфо. https://pogled.info/svetoven/nov-kitai-smenya-taktikata.104099
(15)  Пак там
(16) Пак там.
(17) https://doc-research.org/2019/04/the-belt-and-road-initiative-as-a-new-model-for-global-inclusive-development-and-solidarity/?fbclid=IwAR05QKP9bCDT-qDDthB-2I68b1fn34qJWCRLz8GqU3YgihqOqGmb2DnFUhs
(18)  Ibidem
(19) Выступление и ответы на вопросы Министра иностранных дел России С.В. Лаврова на международном форуме „Примаковские чтения“, Москва, 11 июня 2019 года. РСМД,  12.05.2019.  https://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/comments/vystuplenie-i-otvety-na-voprosy-na-primakovskikh-chteniyakh/?sphrase_id=29929418&fbclid=IwAR3Np1a_9b5St5-A82u8Ag-MLQrFMM9fhroJOYwygxmJ17IwoxEmX3XVxKs
(20) Стиглиц, Дж. Свободно падане. С. ИнфоДАР, 2011, с. 377, 378, 403
(21) Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата. Доклад на Римския клуб. С. Книжен тигър, 2018, с. 8

 

 

 

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.