Според   турските медии днешната топ-новина за световните агенции е пристигналите на военната база при летище „Мюртед“в Анкара първи части от руските системи С-400. Спорно е дали новината е най-важната по света, но за Турция наистина е топ-новина. Отразява се от всички медии. Още повече, че тези системи С-400 от доста време са повод за напрежение в отношенията на Анкара с Вашингтон.

Самият договор за доставка на тези руски системи е подписан на 11 април 2017 г и е между министерството на отбраната на Турция и руската „Рособоронекспорт“.   Самите разговори за подобна доставка започнаха само 3 месеца след т.н. опит за преврат в Турция и официалното обявяване за започване на преговори стана по време на енергиен форум в Истанбул, където гост бе президентът Путин. Именно той заяви, че „откриваме сътрудничество в областта на отбраната“, а Ердоган веднага след това на заседание на управляващата партия, ПСР, в Меджлиса /парламента/ съобщи за подписването на договор за доставка на С-400. Разбира се, че такава новина няма как да не предизвика подчертано внимание от страна на САЩ и целокупния Запад. Последваха предупреждения, променящи се в крачка решения и дори заплахи по отношение на договорени доставки на американските самолети F-35.

Днес „Асошиейтед прес“съобщава за започването на доставките на части за системите С-400 и то с подчертаване на заплахите от страна на Вашингтон за налагане на съответни санкции в тази връзка. САЩ остро се противопоставиха на закупуването на руските системи С-400 от Турция, защото считат, че това е недопустимо за страна член на НАТО. Ердоган, въпреки натиска, не се отказа от договора с Москва и дори си позволи да заяви на 16 юни, че „тук не е селска държава, тук е Република Турция.  Сложихме се подписа, всичко е свършено“. Допълнението, че „ако сега се откажем, това не е съвместимо с държанието на мъж като мен, с нивото на една държава като Турция“ гали ухото на всеки турчин. Но бърза да поясни, че Русия е предоставила всякакви облекчения по този договор, включително кредити, „които  ги няма никъде на международния пазар“.

За Анкара думите на президента Тръмп, казани на Ердоган по време на срещата им във формата Г-20 в Осака, че „Турция е права, по време на Обама доставките на американските  „Пейтриът“ бяха отказани и Ердоган не е виновен“ са създали убеждение в Анкара, че ще се търси решение без санкции от страна на САЩ. Тръмп наистина е заявил, че „положението е сложно, но ще го разрешим“. Но от Вашингтон, според турските медии, идват съобщения, че няма промяна в становището на САЩ относно доставките на С-400, чиито първи части са пристигнали с 3 руски карго-самолети, „едни от най-големите в света“. Говорителят на министерството на отбраната на САЩ, Морган Ортагус, е съобщил, че „всеки знае закона, одобрен от Конгреса, който включва и въпроса за участие в програмата F-35. Ние сме ясни в нашите сигнали, нищо не е променено“. Нищо друго освен потвърждение за изваждане на Анкара от програмата за съвместно производство на F-35 и въпреки преведените авансово на американската страна 1.25 млрд долара за целта. Ердоган вече спомена, че ще си ги поиска, но в тази напрегната ситуация едва ли скоро ще има решение. Както няма решение за доставка в Турция на намиращите се готови 2 самолета F-35, които си остават на територията на САЩ. От Вашингтон даже е напомнено, че съгласно закона CAATSA се предвижда налагане на санкции на страни, които сътрудничат в областта на военната промишленост с държави, явяващи се противник на САЩ. А Русия е обявена от САЩ за точно такава страна. Ердоган настоява на своето, че „досега не сме чули нищо за санкции“ и че „при телефонните разговори с уважавания президент Тръмп не съм чул нищо за санкции“. Е, президентът Тръмп не е пропускал да заяви, че „Турция е наш приятел, стратегически партньор, тя е член на НАТО, значи да се отнесем с разбиране“, но в същото време растат спекулации, че има идеи за преместване на военната база в Инджерлик, близо до Адана, я в Гърция, я в България, я в друга близка страна, която не си позволява доставки на руски системи.

Все пак Турция ще е първата натовска страна, която ще има едновременно на територията си и руски С-400, и американски „Петриът“, които се намират в Инджерлик и то в състава на испанската част. Известно е, че 74-ти противовъздушен полк от испанската армия е част от силите на НАТО в базата Инджерлик. Мадрид, според медии в Анкара, е удължил до края на годината договора за ракетите в тази база. А споменаването на България в информации за евентуално преместване на Инджерлик или изграждането на натовски бази на нашето Черноморие си остава тема за спекулации. При условие, че се забравят стари поговорки, че „където дими, може да има и огън“.

А дали доставките на руските С-400 имат връзка с напрежението около газовите находища около Кипър и изграждането на нови военни бази там, каквато е френската, явно ще бъде въпрос за други анализи в турската преса. Анкара е особено чувствителна по темата и се противопостави на ЕС за искането на Никозия да бъдат наложени санкции срещу Турция заради сондажите, които извършва около Кипър. Турският външен министър, Чавушоолу, не веднъж заявява, че Анкара е в правото си да бъде равностойна страна в проучването, сондирането и добива на газ около Кипър, разрешено за нея от непризнатата от нито една страна Северна Кипърска република. Играчите в този регион са толкова много и сондажните кораби така се прескачат, че е нужна само една искра, за да пламне въоръжен конфликт. Все пак за газ става дума. И то за много газ! На редицата са не само САЩ, Франция, Великобритания, Италия, но и Гърция заедно с Кипър /естествено!/, Израел, Египет и дори страни като Ливан и Сирия.

Москва не е далече от поредния конфликт, по понятни причини, и призовава да се спазва суверенитета на Кипър, териториалната му цялост, да се търси дипломатически път за изход от ситуацията, но светът от доста време живее от криза в криза, от напрежения до нови ескалации в отношенията между геополитическите играчи, че този път определено няма да се размине само с „шумим, брат, шумим“. Търси се оптимистичен сценарий. Съгласно постановките на българските медии.

А новината, че „Фолксфаген“ избра Турция, Измир, за изграждане на нов свой завод точно там, е поредната обица за ухото на нашите експерти и наблюдатели.