АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Необходими и възможни държавни политики чрез лостовете на доходите и данъците

Боян Дуранкев - 21 юли 2019

По повод на  кръглата маса на тема „Данъчната система в България: тенденции, предизвикателства, възможности“, състояла се в КНСБ на 19 юли 2019 г.

Започвам с 6 предварителни (за)бележки, породени от какафонията в подобни обсъждания, характерно изпускани от безгранично некомпетентни „политици“, освен от лобисти на богаташите (те поне откровено „служат“):

  1. Бюджетен излишък или дефицит не съществува преди 31-ви декември всяка година. Ако по някое време на годината има уж „бюджетен излишък“ (1), това не е основание за промяна на данъчната система в движение. Следователно, това понятие не е коректно да се употребява и не е argumentum ad hominem за данъчна промяна.
  2. Данъчната система е наистина система. Промяната на един данък води до промяна на всички останали показатели по линия на преките и косвените разходи. Затова е неразумно да се говори само за „намаление на ДДС“ или „увеличение на ДОД за богатите“. Да говорим за „промяна на данъчната система“.
  3. Ако една данъчна система работи (не става дума за българската), то е стратегически важно да се поддържат две тенденции: първо, минималните и средните реални доходи да изпреварват индекса на инфлацията; второ, минималните и средните доходи да растат по-бързо от максималните, като „затварят ножицата“ на неравенството.
  4. Минималната работна заплата през 2019 г. у нас не е 560 лв. Тя реално е 51 лв. за работодателя и 434.55 лв. за наемният работник. Работодателят заплаща ДОО – пенсия – 46.03 лв.; ДОО – майчинство – 11.76 лв.; ДОО – безработица – 3.36 лв. ДОО – злополука – 2.80 лв.; ДЗПО -15.68 лв.; ЗО – 26.88 лв. По същата причина и наемникът получава „очистена“ работна заплата, а не брутна. В този смисъл, данъците влияят не само върху декларативната минимална заплата, а и върху съотношението „заплати-печалби“.
  5. Принципът на солидарността изисква всички да заплащат някакви (макар и малки) данъци. Ако сега се въведе необлагаем минимум за минималната работна заплата, то тя реално ще скочи със 125,45 лв., което е значително спрямо останалите доходи. Ако обаче има необлагаем минимум, това означава на практика социална евтаназия за „печелившите“ – те няма да бъдат гледани с добри очи от останалите трудещи се, при това – справедливо! А ако заетият човек с минимални доходи има двуетажна къща, автомобил и 10 дка земеделски площи – наистина ли е беден?!
  6. При данъчното облагане в ЕС не важи принципът „две трети от другите страни го правят“. Все още няма заявка за данъчна хармонизация на страните-членки, така че чрез държавната си политика те решават каква да бъде спецификата.

Големият въпрос е: какви важни задачи има да решава българската подоходна и в това число – данъчна политика през следващите години? Става дума за необходимостите.

  1. Намаляване на огромното – нетипично за ЕС – неравенство на доходите в България. Начинът, по който доходите и богатството са разпределени в обществото, определя степента, до която хората имат равен достъп до стоките и услугите, произведени в рамките на националната икономика. Една важна мярка за разпределение на доходите е съотношението на общия доход, получаван от 20% от населението с най-висок доход спрямо този на 20% от населението с най-нисък доход По последни данни през 2017 г. съотношението между дохода на доходите в Европейския съюз (ЕС) е 5.1[1] (2). В държавите-членки на ЕС, на базата на тази мярка, Чехия и Словения са имали най-ниско неравенство на доходите през 2017 г. (3.4). Те са били последвани от три други държави-членки с коефициенти под 4.0: Финландия (3.5), Словакия (3.5) и Белгия (3.8). За разлика от това, неравенствата в доходите бяха много по-високи (над 6.0) в Гърция (6.1), Латвия (6.3), Румъния (6.5), Испания (6.6), Литва (7.3) и най-високи в България (8.2).

Необходимости:

  • нарастване на минималните доходи с поне 10% годишно поне до 2025 г.;
  • въвеждане на прогресивна данъчна ставка за доходите с таван 100% ДОД за доходите над 56 000 лв. месечно (100 минимални заплати);
  • данък върху лукса;
  • данък върху дивидентите – на средноевропейски нива.
  1. Намаляване на изтичането на работна сила от България към другите страни-членки на ЕС. При положение че по-високите доходи (заедно с по-високия жизнен стандарт) в другите страни от ЕС са силен магнит за огромна част от българските граждани, то е необходима стратегия за догонващо социално-икономическо развитие на България до 2030 г. (по-далечни срокове са нереални). Средната минимална работна заплата в ЕС в момента е 924 евро, в България тя е едва 286 евро – съотношението е 3,23 в полза на европейската.

Необходимости:

  • минимум 500 евро минимална работа заплата до 2025 г.;
  • индексиране на всички доходи с коефициента на годишна инфлация;
  • преминаване към 13-та заплата поне в държавния сектор (така ще насърчи за същото и частни сектор). и 13-та пенсия за пенсионерите;
  • въвеждане на 4 (5,6) години данъчна ваканция за завършилите висше образование, които работят по специалността, за доходи до 10 минимални заплати месечно (сега 5 600 лв.).
  1. Специфична задача на страните от Източна Европа е намаляване и даже преодоляване на демографската катастрофа.

Необходимост:

  • семейно подоходно облагане.
  • положителен или отрицателен ДОД (3).

Възможни ли са подобни подоходни и данъчни политики? Това е най-трудният въпрос. Основите на сегашната данъчна система са изградени от БСП-ДПС, но тази система е активно поддържана от правителството на ГЕРБ-ОП (явно) и ДПС (прикрито). Възможна ли е сега подоходна и данъчна реформа?

  1. Въпреки че ГЕРБ-ОП са на кормилото на държавата, те нямат познанията (интелектуален капацитет) и желанието (морален ангажимент) да променят сегашната система. Тя ги устройва. Тя устройва конкретно и техните олигарси. До средата на 2021 г. – когато евентуално ще се смени властта – промени не могат да се очакват. И като продължение: ако дойде основната опозиционна сила на власт, не е сигурно че какафонията няма да се задълбочи – БСП има предложения, но наистина различни и какафонични (без разчети).
  2. И все пак. През последните години е налице финансова свръхцентрализация, при която един „дава парите“, наричано по света модел на еднолична финансова диктатура. Не финансовият министър, а министър-председателят внася по същество предложението за намаляването на данъчните субсидии на партиите; той е същият, който решава да се плати сделката с F-16 еднократно; той е против правителството на Орешарски да вземе 1 млрд. лв. заем, след което неговото правителство взема 16 млрд.; и т.н. Следователно, трябва да се убеждават за промените не финансовият министър (с извинение към него!), не тройката ОП, не ГЕРБ, а лично Бойко Борисов (и Делян Пеевски от ДПС, разбира се). Ако той „узрее“ в това отношение, промените ще се случат. „Народният вожд трябва да чуе гласа на народа“, а Борисов от време на време слуша този глас.
  3. Скептицизъм има по отношение възможностите на сегашната открита опозиция в лицето на БСП и синдикатите да „натискат“ управляващите или да сами да проведат подоходна и данъчна реформа. БСП и коалицията му (каквото и да означава това „динамично“ образувание) не са в синхрон със синдикатите по линия на предлаганите промени. Самото БСП се раздира от идейни, организационни, морални и личностни противоречия; лидерството страда от злокачествен нарцисизъм и иска да го „слушат“. Синдикатите са в инфантилно състояние и не могат да генерират дълготрайни и успешни масови протести, още повече че изглеждат хранително подкрепени от управляващите или близки до тях; те са в режим „достатъчност“ на молитви „нагоре“ и обещания за промени „надолу“.
  4. Не трябва да се забравя че капиталистическата пазарна икономика е циклична. След 2008 г. криза не е имало, но индикаторите предупреждават за настъпването на нова, може би още по-тежка криза: Брекзит все пак наближава; търговските войни на САЩ са и против Европейския съюз; реформите, набелязани в новото ръководство на ЕС, ще засегнат някои сектори и страни; в България е видим надут строителен балон, който ще се пукне; някои от финансовите организации се крепят на „свети крепки“ и т.н. Може да се очаква новата криза да се развихри 2020-2021 г., за това предупреждават Рубини, Раджан, Стиглиц и кой ли не. Затова предлаганите реформи трябва да се осъществят преди кризата, а не по време на нея.
  5. Капиталистическата пазарна икономика, в която се разпореждат свръхбогати ТНК (глобополи) и много често политическите икономически решения се вземат под натиска на богатите им лобисти, има тежко влияние върху страните с третичен периферен капитализъм. Страните с първичен и вторичен капитализъм преминават от неолиберализъм или към облекчения за свръхбогатите (САЩ), или към повече безплатни блага (образование, здравеопазване, инфраструктура, съобщения и други) и „равенство на достъпа“ за народите си (ЕС). България е страна с третичен периферен олигархичен капитализъм и по тази причина трудно ще се раздвижат промени в подоходната и данъчната политика.

Необходимост: Кръгла маса „30 години преход и следващите 30 години пореден преход“. Предизвиквам синдикатите и остатъците от опозицията. Също и управляващите, ако не искат да бъдат проклинани от нашите наследници.

(1) Няма бюджетен излишък като понятие! Виж: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=132563

(2)  https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190718-1?inheritRedirect=true&redirect=%2Feurostat%2F

(3)  Пояснение за отрицателен ДОД. Ако се приеме че екзистенц-минимума за човек е 560 лв. и ако, например, има семейство с 2 деца, което получава сумарно месечно 2000 лв. от работните заплати на двамата родители, то на края на годината ще получи допълнително 2 880 лв. по своята сметка от държавата.

Председател на Клуб "24 май" Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Роден е на 2 май 1951 г. в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през…