По повод на кръглата маса на тема „Данъчната система в България: тенденции, предизвикателства, възможности“, състояла се в КНСБ на 19 юли 2019 г.
Започвам с 6 предварителни (за)бележки, породени от какафонията в подобни обсъждания, характерно изпускани от безгранично некомпетентни „политици“, освен от лобисти на богаташите (те поне откровено „служат“):
- Бюджетен излишък или дефицит не съществува преди 31-ви декември всяка година. Ако по някое време на годината има уж „бюджетен излишък“ (1), това не е основание за промяна на данъчната система в движение. Следователно, това понятие не е коректно да се употребява и не е argumentum ad hominem за данъчна промяна.
- Данъчната система е наистина система. Промяната на един данък води до промяна на всички останали показатели по линия на преките и косвените разходи. Затова е неразумно да се говори само за „намаление на ДДС“ или „увеличение на ДОД за богатите“. Да говорим за „промяна на данъчната система“.
- Ако една данъчна система работи (не става дума за българската), то е стратегически важно да се поддържат две тенденции: първо, минималните и средните реални доходи да изпреварват индекса на инфлацията; второ, минималните и средните доходи да растат по-бързо от максималните, като „затварят ножицата“ на неравенството.
- Минималната работна заплата през 2019 г. у нас не е 560 лв. Тя реално е 51 лв. за работодателя и 434.55 лв. за наемният работник. Работодателят заплаща ДОО – пенсия – 46.03 лв.; ДОО – майчинство – 11.76 лв.; ДОО – безработица – 3.36 лв. ДОО – злополука – 2.80 лв.; ДЗПО -15.68 лв.; ЗО – 26.88 лв. По същата причина и наемникът получава „очистена“ работна заплата, а не брутна. В този смисъл, данъците влияят не само върху декларативната минимална заплата, а и върху съотношението „заплати-печалби“.
- Принципът на солидарността изисква всички да заплащат някакви (макар и малки) данъци. Ако сега се въведе необлагаем минимум за минималната работна заплата, то тя реално ще скочи със 125,45 лв., което е значително спрямо останалите доходи. Ако обаче има необлагаем минимум, това означава на практика социална евтаназия за „печелившите“ – те няма да бъдат гледани с добри очи от останалите трудещи се, при това – справедливо! А ако заетият човек с минимални доходи има двуетажна къща, автомобил и 10 дка земеделски площи – наистина ли е беден?!
- При данъчното облагане в ЕС не важи принципът „две трети от другите страни го правят“. Все още няма заявка за данъчна хармонизация на страните-членки, така че чрез държавната си политика те решават каква да бъде спецификата.
Големият въпрос е: какви важни задачи има да решава българската подоходна и в това число – данъчна политика през следващите години? Става дума за необходимостите.
- Намаляване на огромното – нетипично за ЕС – неравенство на доходите в България. Начинът, по който доходите и богатството са разпределени в обществото, определя степента, до която хората имат равен достъп до стоките и услугите, произведени в рамките на националната икономика. Една важна мярка за разпределение на доходите е съотношението на общия доход, получаван от 20% от населението с най-висок доход спрямо този на 20% от населението с най-нисък доход По последни данни през 2017 г. съотношението между дохода на доходите в Европейския съюз (ЕС) е 5.1[1] (2). В държавите-членки на ЕС, на базата на тази мярка, Чехия и Словения са имали най-ниско неравенство на доходите през 2017 г. (3.4). Те са били последвани от три други държави-членки с коефициенти под 4.0: Финландия (3.5), Словакия (3.5) и Белгия (3.8). За разлика от това, неравенствата в доходите бяха много по-високи (над 6.0) в Гърция (6.1), Латвия (6.3), Румъния (6.5), Испания (6.6), Литва (7.3) и най-високи в България (8.2).
Необходимости:
- нарастване на минималните доходи с поне 10% годишно поне до 2025 г.;
- въвеждане на прогресивна данъчна ставка за доходите с таван 100% ДОД за доходите над 56 000 лв. месечно (100 минимални заплати);
- данък върху лукса;
- данък върху дивидентите – на средноевропейски нива.
- Намаляване на изтичането на работна сила от България към другите страни-членки на ЕС. При положение че по-високите доходи (заедно с по-високия жизнен стандарт) в другите страни от ЕС са силен магнит за огромна част от българските граждани, то е необходима стратегия за догонващо социално-икономическо развитие на България до 2030 г. (по-далечни срокове са нереални). Средната минимална работна заплата в ЕС в момента е 924 евро, в България тя е едва 286 евро – съотношението е 3,23 в полза на европейската.
Необходимости:
- минимум 500 евро минимална работа заплата до 2025 г.;
- индексиране на всички доходи с коефициента на годишна инфлация;
- преминаване към 13-та заплата поне в държавния сектор (така ще насърчи за същото и частни сектор). и 13-та пенсия за пенсионерите;
- въвеждане на 4 (5,6) години данъчна ваканция за завършилите висше образование, които работят по специалността, за доходи до 10 минимални заплати месечно (сега 5 600 лв.).
- Специфична задача на страните от Източна Европа е намаляване и даже преодоляване на демографската катастрофа.
Необходимост:
- семейно подоходно облагане.
- положителен или отрицателен ДОД (3).
Възможни ли са подобни подоходни и данъчни политики? Това е най-трудният въпрос. Основите на сегашната данъчна система са изградени от БСП-ДПС, но тази система е активно поддържана от правителството на ГЕРБ-ОП (явно) и ДПС (прикрито). Възможна ли е сега подоходна и данъчна реформа?
- Въпреки че ГЕРБ-ОП са на кормилото на държавата, те нямат познанията (интелектуален капацитет) и желанието (морален ангажимент) да променят сегашната система. Тя ги устройва. Тя устройва конкретно и техните олигарси. До средата на 2021 г. – когато евентуално ще се смени властта – промени не могат да се очакват. И като продължение: ако дойде основната опозиционна сила на власт, не е сигурно че какафонията няма да се задълбочи – БСП има предложения, но наистина различни и какафонични (без разчети).
- И все пак. През последните години е налице финансова свръхцентрализация, при която един „дава парите“, наричано по света модел на еднолична финансова диктатура. Не финансовият министър, а министър-председателят внася по същество предложението за намаляването на данъчните субсидии на партиите; той е същият, който решава да се плати сделката с F-16 еднократно; той е против правителството на Орешарски да вземе 1 млрд. лв. заем, след което неговото правителство взема 16 млрд.; и т.н. Следователно, трябва да се убеждават за промените не финансовият министър (с извинение към него!), не тройката ОП, не ГЕРБ, а лично Бойко Борисов (и Делян Пеевски от ДПС, разбира се). Ако той „узрее“ в това отношение, промените ще се случат. „Народният вожд трябва да чуе гласа на народа“, а Борисов от време на време слуша този глас.
- Скептицизъм има по отношение възможностите на сегашната открита опозиция в лицето на БСП и синдикатите да „натискат“ управляващите или да сами да проведат подоходна и данъчна реформа. БСП и коалицията му (каквото и да означава това „динамично“ образувание) не са в синхрон със синдикатите по линия на предлаганите промени. Самото БСП се раздира от идейни, организационни, морални и личностни противоречия; лидерството страда от злокачествен нарцисизъм и иска да го „слушат“. Синдикатите са в инфантилно състояние и не могат да генерират дълготрайни и успешни масови протести, още повече че изглеждат хранително подкрепени от управляващите или близки до тях; те са в режим „достатъчност“ на молитви „нагоре“ и обещания за промени „надолу“.
- Не трябва да се забравя че капиталистическата пазарна икономика е циклична. След 2008 г. криза не е имало, но индикаторите предупреждават за настъпването на нова, може би още по-тежка криза: Брекзит все пак наближава; търговските войни на САЩ са и против Европейския съюз; реформите, набелязани в новото ръководство на ЕС, ще засегнат някои сектори и страни; в България е видим надут строителен балон, който ще се пукне; някои от финансовите организации се крепят на „свети крепки“ и т.н. Може да се очаква новата криза да се развихри 2020-2021 г., за това предупреждават Рубини, Раджан, Стиглиц и кой ли не. Затова предлаганите реформи трябва да се осъществят преди кризата, а не по време на нея.
- Капиталистическата пазарна икономика, в която се разпореждат свръхбогати ТНК (глобополи) и много често политическите икономически решения се вземат под натиска на богатите им лобисти, има тежко влияние върху страните с третичен периферен капитализъм. Страните с първичен и вторичен капитализъм преминават от неолиберализъм или към облекчения за свръхбогатите (САЩ), или към повече безплатни блага (образование, здравеопазване, инфраструктура, съобщения и други) и „равенство на достъпа“ за народите си (ЕС). България е страна с третичен периферен олигархичен капитализъм и по тази причина трудно ще се раздвижат промени в подоходната и данъчната политика.
Необходимост: Кръгла маса „30 години преход и следващите 30 години пореден преход“. Предизвиквам синдикатите и остатъците от опозицията. Също и управляващите, ако не искат да бъдат проклинани от нашите наследници.
(1) Няма бюджетен излишък като понятие! Виж: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=132563
(2) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190718-1?inheritRedirect=true&redirect=%2Feurostat%2F
(3) Пояснение за отрицателен ДОД. Ако се приеме че екзистенц-минимума за човек е 560 лв. и ако, например, има семейство с 2 деца, което получава сумарно месечно 2000 лв. от работните заплати на двамата родители, то на края на годината ще получи допълнително 2 880 лв. по своята сметка от държавата.
