АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Пактът „Рибентроп – Молотов”: Наистина всичко ли е ясно 80 години по-късно?

Искра Баева - 17 август 2019

 На 3 юни 2008 г. Пражката конференция „Европейската съвест и комунизмът” приема Декларация, в която се иска 23 август да стане Ден на възпоменание на жертвите на нацизма и комунизма. На 18 септември 2008 г. тя е подкрепена и 40 НС, а на 2 април 2009 г. и от Европейския парламент с Резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризмът”.

Изборът на датата 23 август не е случаен – на този ден през 1939 г. в Москва под одобрителния поглед на Сталин е подписан Договорът за ненападение между хитлеристка Германия и сталиновия Съветски съюз, по-известен като Пакт „Рибентроп – Молотов”. Това означава еднозначно осъждане Пакта като заговор на двете тоталитарни държави срещу мира в Европа и като добросъвестни граждани, уважаващи политическите решения, едва ли има какво повече да кажем за въпросното събитие. Но само ако смятаме, че политиците са носители на окончателната истина за историческите събития.

Всъщност, политиците не би трябвало да декретират оценките за историята, както ясно е посочено и в резолюцията на европарламента: „нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност… официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите… един парламент не може да законодателства по отношение на миналото”.

Аз също съм убедена, че историческите събития трябва да се оценяват не от гледната точка на днешната политическа конюнктура, а в контекста на епохата, когато са станали. Така ще подходя и към Пакта „Рибентроп – Молотов”.

Водещата теза днес е, че Втората световна война е избухнала заради сговора между двамата диктатори – Хитлер и Сталин, поставили си за цел да унищожат мира и да превземат Европа. Тя е много популярна днес, но в нея има един проблем. Как може да се подготви война за една седмица, колкото дели 23 август от 1 септември 1939 г.?

Защото подготовката си за нова война Германия започва не през 1939 г., а през 1933 г., когато Хитлер идва на власт с обещания за реванш. И го подготвя стъпка по стъпка с помощта на западните сили.

На Женевската конференция по разоръжаване (1932-1934), след спор дали не трябва всички изцяло да се разоръжат, Германия получава съгласието на победителките от Първата световна война (Великобритания, Франция, САЩ и Италия) да възстанови редовната си армия.

На 18 юни 1935 г. Англо-германското морско споразумение дава правото на Германия да възстанови и военния си флот (до една трета от британския), както и подводния.

На 7 март 1936 г. Третият райх въвежда войски в демилитаризираната според мирния договор Рейнска област, а Франция и Великобритания не правят нищо. И на 21 март 1936 г. в Хамбург Хитлер тържествено провъзгласява, че духът на Версайския договор е унищожен, а 22 март в Бреслау (дн. Вроцлав) обещава нов ред за Европа.

На 13 март 1938 г. след германски ултиматум родината на Хитлер Австрия е присъединена (аншлус) и става провинция към Трети райх. Изчезването на цяла държава от политическата карта на Европа не предизвиква реакция, защото е прието като „семеен” германски въпрос.

През май 1938 г. започват вълнения в населената с германци Судетска област на Чехословакия. Великобритания се нагърбва да помогне в спора, като изпраща в Чехословакия лорд Рънсиман с помирителна мисия, която с извода, че областта не може да остане в Чехословакия.

Следва Мюнхенската конференция от 29-30 септември, на която премиерите Невил Чембърлейн и Едуар Даладие, дучето Бенито Мусолини и фюрерът Адолф Хитлер в отсъствието на чехословашки представители решават Судетската област незабавно да се предаде на Третия райх.

Това са стъпките, подготвили Третия райх за нова война.

Съветският съюз не участва, но не е и безучастен наблюдател. След двустранния договор от Рапало от 16 април 1922 г. на съветска територия германците изграждат военна индустрия и правят маневри. Но това е Ваймарска Германия и сътрудничеството приключва с идването на Хитлер на власт, защото националсоциализмът и болшевизмът са непримирими идеологии, едната залагаща на крайния национализъм, а другата на интернационализма. И една от първите задачи на Хитлер е да обяви комунистите за основни врагове – още с подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. Пак по негова идея е подписан Антикоминтерновският пакт от 25 ноември 1936 г., насочен срещу Съветския съюз.

Как при такова противопоставяне се стига до Пакта „Рибентроп-Молотов”?

Нещата са променят след 15 март 1939 г., когато Третият райх окончателно унищожава Чехословакия, като окупира чешките земи и ги обявява за Протекторат Бохемия и Моравия. Това драстично нарушаване на решенията от Мюнхен най-после показва на Великобритания и Франция, че войната е неизбежна.

Въпросът кога и как ще започне се решава в следващите месеци, изпълнени с трескави преговори: англо-френско-съветски (от април чрез послания, а от 12 и 25 август между военни делегации), британско-германски (през юли между германците Дирксен и Волтат и британците Хорас Уилсън и Хъдсън) и германо-съветски (през август).

Най-продължителни са тристранните преговори между Великобритания, Франция и Съветският съюз. Също както и преди Първата световна война те целят Германия да бъде обградена от запад и от изток. Само че преговорите демонстрират англо-френското желание да ангажират Съветския съюз в предстоящата война на Третия райх на изток (Полша), без те да са готови на пълноценен военен ангажимент. А като прибавим и тяхната прогерманска и антисъветска политика до момента, става обяснимо съветското нежелание за такава договореност. Германо-британските преговори за пакт за ненападение също се провалят, вероятно защото от германците ги използват по-скоро за отклоняване на вниманието.

Само германо-съветските преговори завършват с успех, макар да изглеждат най-нелогични. Това се дължи на стратегията на Хитлер в никакъв случай да не допусне антигерманска коалиция, а да бие противниците си поединично. Затова Рибентроп предлага на Сталин нещо неустоимо – бивши имперски територии, загубени след революцията – Латвия, Естония, Финландия (по тайния протокол), както и онези полски земи, които Съветска Русия губи в Полско-съветската война от 1920 г. Тези територии са червейчето на германската въдица, която прави възможен Пакта за ненападение. За морал и дума не може да става, което се отнася и за действията на западните сили.

Каква е моята историческа оценка за Пакта „Рибентроп-Молотов”?

За Хитлер той е огромен успех, позволил му необезпокояван да започне войната – първо срещу Полша, после срещу Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция. И всеки път с бърз успех.

За Великобритания и Франция е неприятна изненада, поставила ги в крайно неудобното положение да обявят война на Германия на 3 септември заради Полша, но без да я водят – т.нар. Странна война.

За Сталин на пръв поглед изглежда като успех: отдалечил е войната от границите на СССР и дори ги е разширил с 200 км. на запад. Вторият поглед показва нещо друго: тежък удар върху комунистическото движение, но още по-важно е, че Пактът помага на Хитлер да се подготви за войната с истинския си идеологически противник и две години по-късно, на 22 юни 1941 г., да атакува пълномащабно Съветския съюз. Но вече с потенциала на цяла покорена Западна Европа (без Великобритания), което помага на вермахта да стигне почти до Москва.

С две думи – Пактът „Рибентроп-Молотов” е голяма грешка на Сталин. Но тя не е безпричинна и Западът съвсем не е невинен.

 

 

Източник - в. "Труд"
Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…