Няма спор ‒  случващото се в съседна Турция няма как да не бъде наблюдавано с повишено внимание. Не само поради обремененото и то болезнено за нас, меко казано, минало, но и защото като регионален играч Анкара винаги е оставала на позиция „да държим ръката си на пулса на България”, което черно на бяло е написал проф.Давутоглу в своята „Стратегическа дълбочина”. А разработената от него стратегия в прословутия му труд не е официално отречена в Анкара. Независимо, че експремиерът Давутоглу вече няколко години е в сянка и не е участник в т.н.активна турска политика. Но остана редови член на управляващата Ердоганова Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Разликата е, че напоследък, особено във връзка с неотдавнашните местни избори и загубата на кметските места от ПСР в градове като столицата Анкара, мегаполиса Истанбул, Анталия, без да се споменава Измир, който винаги е бил крепост на опозиционната кемалистка Народнорепубликанска партия (НРП), той изрази и писмено критичното си отношение към водената вътрешна политика на президента Ердоган. Слуховете,че ще направи своя партия като аналог на ПРС и отнеме членове от нея са в ход сред турските медии вече месеци.

Решение за формиране и регистриране на нова партия направи и Али Бабаджан, който е участник във всички правителства на ПСР през 17-годишното управление на Ердоган. Очакванията са това да се случи през есента, но тези дни информациите, че на тържествата за 18-годишнината от учредяването на ПСР, което е отбелязано тържествено на 23 август, не са били поканени Абдуллах Гюл, експрезидент, проф.Давутоглу, бивш външен министър и премиер, и Али Бабаджан предизвиква подчертан интерес. Защото те са сред учредителите на ПСР, а Абдуллах Гюл е първият председател на ПСР.  Али Бабаджан обаче вече обяви в писмено изявление през юли, че напуска ПСР. В тази връзка управляващата ПСР изразява отношение чрез своя зам. генерален секретар,  Махир Йонел, че „не трябва да се очаква да каним лица, които не виждаме в семейството”. Както се казва, разводът не само е в ход, той е окончателно решен. А дали главоболията на президента Ердоган ще нараснат при реализирането на плановете на политици от ранга на Гюл, Давутоглу и Бабаджан предстои да бъде в центъра на вниманието на турското общество. То и без това е настръхнало от видното и с просто око разделение между светски настроените турски граждани и онези, които остават верни до гроб на своите консервативно-религиозни пристрастия и са гръбнака  на поддръжниците на ПСР и президента Ердоган.

Проблемите на турската икономика и намалената покупателна способност са другия фактор, който не играе в полза на вътрешната политика на управляващите. В това отношение влияние има и въпросът със ситуацията в Югоизточна Турция, регионите на турските кюрди, където в стремеж да се намали ролята на прокюрдската парламентарно представена Демократична партия на народите (ДПН) и да се стопират връзките на Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) със сирийските кюрди, Ердоган реши да отстрани избраните кметове и да ги замени със служебни назначения. Градовете Диарбекир, Мардин и Ван са потърпевши от това решение и там протестите на кюрдите не закъсняха. Говорителят на президентството, Ибрахим Калън, се задовили само със „слуховете, че такива назначения ще има и в Истанбул, и в Анкара не стоят на дневен ред”.  Да, страхът, че кюрдите от двете страни на границата т.е. в Турция и Сирия могат да постигнат нещо повече от независимост, което е вековна мечта на тази народност (живееща в 4 държави- Ирак, Иран, Турция и Сирия), не дава мира на управляващите в Анкара. Не само на тези от ПСР, а и в минали времена.  Това е една от причините Турция да има амбиции за роля в разрешаването на военната криза в Сирия и да настоява за „зона за сигурност”, трансформирана от Анкара напоследък като „зона на мира” , която да гарантира буферна зона от поне 30 км по границата със Сирия, но и да осигури едва ли не постоянно присъствие на турски сили в района.

А районът се оказа Идлиб, Северна Сирия,  който през последните месеци е ябълка на раздора между играчите на терен. Ситуацията е повече от сложна, а балансите, които се опитва Ердоган да постигне като съгласува позиции и с Русия, и със САЩ, на този етап не дават резултат. Сирийската армия на президента Асад, заедно с руски сили не само атакува селища в областта Идлиб, които са под контрол на радикални терористични групировки, но и превзема позициите им. В същото време осигурява коридор за изтегляне от Соран и Хама, област Идлиб, на цивилно население, което има желание да напусне терените на битки, които за Дамаск са въпрос за запазване териториалната цялост на Сирия. В тази ситуация се оказва, че при атаките на сирийската армия един от турските наблюдателни пунктове с 200 турски военни в Идлиб, № 9, чието създаване е съгласувано с Вашингтон, е било обкръжено и достъпът до него по път и въздух е станалоневъзможен. Външният министър Чавушоолу, незабавно реагира с „никой няма да остави войниците ни незащитени”, а Ердоган побърза да проведе телефонен разговор с Путин и да обяви, че на 27 август внезапно заминава за Москва. Без да дочака срещата във формата Астана (Русия, Иран и Турция) за Сирия, която бе отложена от август за септември по негова инициатива, но датата все се уточнява. Засега е ясно, че ще бъде в Анкара и предпоследно на 9 септември. Но информациите, които се публикуват в турските медии след разговор по телефона между Путин и Ердоган никак не са окуражаващи. Уж бе съгласуван начинът за сформиране на комисия за изготвяне на конституция за следвоенното устройство на Сирия, а дневният ред се измести в посока тревожната ситуация в Идлиб. Ердоган и Путин са разговаряли, естествено, за Сирия и Либия, както и за двустранните отношения. Ердоган е изтъкнал, че „нарушаването на прекратяването на огъня в Идлиб, извършените нападения са отворили голяма човешка криза, която вреди на усилията за намиране на решение и са сериозна опасност от гледна точка на националната сигурност на Турция”. Но е видно, че Русия няма желание да „седне на масата преди да регистрира значителен напредък в Идлиб”, смятат в Анкара. Връзката с процеса Астана се търси по пътя за доближаване позициите по конституционната комисия, където мястото на сирийските кюрди явно не е доуточнено.

Няма как Анкара да не постави въпроса за наблюдателния пункт №9, обкръжен от сирийската армия, но „Русия значително промени своя тон”, отбелязват турските медии. Само преди дни Путин в разговор с френския президент Макрон в резиденцията Безансон, където гостува, е отправил остри послания относно Идлиб. На призива на Макрон да се „спазват договорките от Сочи за региона”, Путин е отбелязал дълбочината на кризата, която е в ход и е заявил, че „когато разговаряхме в Сочи за една област в Сирия, която да се изчисти от терористични радикални войски, тази област се контролираше 50% от тези организации. Сега достигна 90%. Това е крайно опасно развитие. Имаме нападение над нашата военна база Хмейним. Това е опасно, особено защото терористите от този район се преливат в други райони по света.По тази причина ние подкрепяме борбата на сирийската армия срещу терористите в района, както и усилията за ликвидирането  им.” В Анкара определено са наясно със становището на Путин, което цитират почти дословно,  и Ердоган няма как да не бърза за Москва. Думи на руския външен министър Лавров, че „присъствието на турски военни не е прекъснало нападенията на терористичните организации, което бе договорено в Сочи”, само поясняват картината, която представя за ситуацията Москва. Като вещ дипломат, той напомня, че „контактите между руските и турски военни на терен продължават”, но „ясно казахме, че ще отговаряме твърдо за действия срещу сирийската армия, цивилни лица и военната наша база Хмейним”. Той не крие, че „предупредихме Турция, че на тези нападения ще отговаряме, ако не им се сложи край. И без това договореностите от Сочи не включват спиране на огъня срещу терористи”.   По данни на ООН 450 хил души вече са напуснали района на Идлиб, а Анкара чрез т.н. сирийска опозиция твърди, че те са се насочили към турската граница. Въпросът е, че ситуацията е повече от тревожна и нестабилна, а политиката на баланс, която се опитва да води Ердоган като съгласува ту с Москва, ту с Вашингтон позиции относно Идлиб, за да отстои турски интереси, на този етап се пропуква. В Русия има недоволство от действия на терена на Идлиб  от страна на Анкара, но  говорителят на руското МВнР, Мария Захарова, не пропуска да подчертае, че „смятаме, че е важно да останем обвързани с всички договорености за Идлиб с Турция. В това отношение продължаваме сътрудничеството с турската страна в рамките на договореностите от Сочи”. Според нея причината за напрежението е ясна – агресивните нападения на терористите в района на Идлиб. Което не изключва „бягане по тъча” на турската страна, както отбелязват редица наблюдатели. Все пак Анкара не е заинтересована от пряк сблъсък с Москва или Дамаск, който е подкрепян от Русия и Иран. Турски военни срещу сирийската армия е последното нещо, което би искал Ердоган, независимо от амбициите му за Сирия. Русия определено счита, че е направила достатъчно компромиси на Турция по отношение на ситуацията в Сирия и не крие незадоволителното изпълнение на поети от Анкара ангажименти от Сочи.  Затова е трудно да се предвиди какви ще са резултатите от срещата в Москва на 27 август. Още повече, че Ердоган се споразумя с Вашингтон за „създаване на център за съвместни действия”, за които изобщо не ставаше въпрос при договорките от Сочи и при срещите във формат Астана. Редица руски наблюдатели този път са категорични, че Москва ще играе твърдо и повече отстъпки няма да си позволи. Все пак става въпрос за руски военни сили в Сирия, които са потърпевши от атаки. Някои напомнят на Ердоган, че не бива да забравя за новото амплоа на Русия на световната сцена. Там игрите са между геополитическите сили, а Москва вече е част от тези играчи. Още повече, че Русия заложи много в Сирия, постигна свои цели и вече трудно ще отстъпи от достигнатото. Асад не само оцеля. Дори и Анкара да продължава да нарича управлението му „режим”. Що се отнася до сирийските кюрди, преговорите продължават, но задкулисието твърди, че освен автономия в рамките на Сирия, друго няма да има. Дали това устройва Анкара? Едва ли, но Турция все пак не е сред геополитическите играчи. Въпреки амбициите. За нас остава да наблюдаваме внимателно, защото всяко разтърсване по южната ни граница  може да предизвика треска и в София. Уж си го знаем, а все доказваме, че не сме си научили уроците. Тогава се плаща и то скъпо.