АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Проблемът „Идлиб“

Валентин Радомирски - 25 август 2019

Събитията от този месец показаха колко трудно за Турция е да определи своята сирийска политика. В началото на август, след много убеждаване и дори откровен натиск върху другата страна, Анкара и Вашингтон най-накрая успяха да постигнат споразумение за създаване на зона за сигурност на източния бряг на Ефрат в северна Сирия.

Няколко дни по-късно обаче стана известно за американска доставка на поредната партида оръжия за техните кюрдски съюзници. А през втората половина на месеца ситуацията в югоизточната част на зоната за деескалация в Идлиб се влоши на север от град Хан Шейхун. Сирийската армия с подкрепата на Москва премина в настъпление към Идлиб. И това се случи въпреки подписания от турския президент Реджеп Ердоган и руския президент Владимир Путин на 17 септември 2018 г. меморандум от Сочи, който предвижда руското възпиране на сирийски атаки срещу Идлиб в замяна на задължението на турците да освободят буферната зона около него от бунтовниците и да предотвратят техни атаките върху позициите на сирийската и руската армия. Но както се оказа, и двете страни не изпълниха напълно обещанията си. Въпреки че, трябва да се признае, Путин няколко месеца успяваше да сдържа сирийския президент Башар ал Асад.

Анкара твърди, че всяко нападение срещу Идлиб представлява нарушение на споразумението от Сочи, докато Москва говори за нарушение на изискванията на сделката от страна на Турция, която не успя да предотврати атаките на бунтовниците върху позициите на сирийската и руската армия. Така беше обяснена атаката срещу Идлиб от руския външен министър Сергей Лавров, който подчерта, че присъствието на турските военни в Идлиб не е помогнало да се предотвратят терористичните атаки. Путин изрази подкрепа за „усилията на сирийската армия да неутрализира терористите в Идлиб“. Офанзивата на Асад, подкрепена от Москва подлага на изпитание турско-руските отношения, смята журналистът на германския вестник Die Tageszeitung Юрген Готчлих. Ситуацията, според него, се промени, когато Ердоган се съгласи с администрацията на американския президент Доналд Тръмп за съвместна операция източно от Ефрат: Москва беше разочарована и Асад получи зелена светлина.

Експертът по проблемите на Близкия изток Станислав Тарасов в интервю за турския портал BIRGUN заявя: Турция започна „двойна игра“, като се съгласи със САЩ за източния бряг на Ефрат. Русия настояваше за компромис между Турция и Сирия. И неслучайно Москва напомни на Анкара за споразумението от Адана през 1998 г., според което Сирия спря да подкрепя Кюрдската работническа партия (ПКК), която беше забранена в Турция, и изгони лидера й Йоджалан от своята територия. Компромис изглежда възможен, като се има предвид, че Анкара и Дамаск имат общи интереси в кюрдския въпрос. В противен случай Дамаск в процеса на политическото следвоенно уреждане може също да играе с „кюрдската карта“ и да предостави автономия на сирийските кюрди.

Ако това се случи, кюрдите ще имат своя автономия в Ирак и Сирия и в бъдеще може да поискат такава от Турция и Иран. Според Тарасов „отношенията между Москва и Анкара заради Идлиб няма да се влошат и руско-турският съюз ще продължи. Освен това  според него е вероятно лидерите ще стигнат до консенсус на личната среща, която ще се състои на 27 т.г. Колумнистът на турския вестник Хюриет Седат Ергин също смята, че ще се постигне взаимно разбирателство между Ердоган и Путин тъй като „засега турската критика се фокусира върху Асад“, въпреки че турското правителство изрази възмущение от „безпрецедентната атака“.

Междувременно Путин и Ердоган вече проведоха телефонен разговор. „Бяха обсъдени въпроси на руско-турското сътрудничество в контекста на стабилизиране на ситуацията в зоната на деескалация на Идлиб. Беше договорено да се засилят съвместните усилия за премахване на терористичната заплаха, произтичаща от този регион, и да се гарантира прилагането на меморандума от Сочи от 17 септември 2018 г. “, се казва в официалното изявление след разговора. Отбелязва се, че разговорът е иницииран от турска страна. Веднага след това стана известно, че Ердоган ще лети за Москва на еднодневно посещение на 27 август. И това на фона на предстоящата съвсем скоро в Сочи тристранна (Русия-Турция-Иран) среща на върха за Сирия. Т.е., очевидно е, че въпросът е спешен.

Ако до срещата през септември между Ердоган,  Путин и Рухани не бъде постигнат компромис по Идлиб, турско-руското сътрудничество вероятно ще приключи, смята Седат Ергин. Същото мнение споделя и друг турски политолог, водещ експерт от експертно-аналитичната мрежа  „Анкара-Москва“ Енгин Озер, който смята, че инцидентът с обстрела на турски военни от сирийски изтребител може да се разглежда като обявяване на война. Той пряко свърза този инцидент с постигнатите турско-американски споразумения на изток от Ефрат, характеризирайки го като провокация от страна на Сирия. Според него Турция се опитва да си сътрудничи с американците на изток от Ефрат и с руснаците – на запад, играейки ролята на модератор между САЩ, от една страна, и Иран и Русия, от друга.

Според него Москва, по някаква причина, „започна да изпитва дискомфорт и да тласка Турция към избор между Русия и САЩ“, като не отчита, че американците могат да започнат нова мащабна операция срещу Асад. Но може ли да се утвърждава, че кризата в Идлиб крие големи рискове за доверителните отношения, установени между ръководството на Турция и Русия? Желанието на Турция да поддържа тесни връзки с Русия на фона на разногласията със САЩ по отношение на предложената зона за сигурност в Сирия е неоспоримо. Възможно е в близко бъдеще да започне нов дипломатически диалог между Анкара и Москва. Миналата седмица съюзниците от НАТО се съгласиха да създадат зона за сигурност в кюрдския регион на Североизточна Сирия. Това беше направено на фона на подготовката на Турция да проведе трансгранична военна операция срещу подкрепяната от американците кюрдска милиция. И на 23 т.м. Турция започна операцията „Клещи-3“.

По-късно се появиха  изявления на турски официални лица които показват, че и двете страни (НАТО и Турция) все още са далеч от постигане на пълен консенсус относно създаването на зона за сигурност по турската граница. Турция предлага зоната да обхваща 30 до 40 км от сирийската територия, докато САЩ предлагат много по-малко. Анкара изисква също така зоната да бъде под нейния пълен контрол. Според Фарук Логоглу, бивш висш турски дипломат, цитиран от МК Турция, грешните политически решения, взети от Анкара в Сирия по-рано, предизвикаха безпомощност на Турция и на двата фронта на сирийския оперативен театър: Идлиб и областта, контролирана от кюрдската милиция. „Изглежда, че в момента Анкара се е примирила както с придвижването на сирийската армия към Идлиб, така и със спирането на изтеглянето на САЩ от зоната в Северна Сирия“, подчертава Логоглу.

Бившият турски генерал Колдун Солмазтурк също смята, че Турция отдавна е загубила способността да контролира развитието в Сирия. „Тя не може да направи нищо, освен да действа в съответствие с руско-американския консенсус“, каза Солмазтурк. Смята се, че САЩ и Русия действат в Сирия с консенсус, където Москва контролира района от западната страна на река Ефрат, докато източната страна на реката, където присъстват кюрдските сили, остава под контрола на САЩ. Ситуацията изглежда наистина сериозна, поради което Ердоган не пожела да изчака срещата в Сочи и лети преди нея за Москва, за да се срещне с Путин.

Проблемът „Идлиб“ наистина може да бъде тест за силата на новите специални руско-турските отношения. В следващите няколко дни може би ще получим отговор на този въпрос, който има изключително важно значение не само за нашата държава, но и за мира в целия регион .

 

 

 

Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Завършил е през 1974 г. „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт за международни отношения. Започва работа във МВнР през 1976 г. Между 2005 г. и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев. От 2009 г. до 2012 г. е посланик на България в Румъния.…