Предстои да разберем ще влезе ли България в международните класации като първата държава, в която организации, корпорации, служби и олигарси могат да си купуват депутати, партии и Правителство.
Докато обществото очаква мнението на Конституционния съд по решението на Парламента за намаляване на държавната субсидия до 1 лев за подаден глас, дискусията по финансирането на партиите продължава. Нека видим как се финансират партиите в някои Европейски страни:
В ГЕРМАНИЯ
Критерият за отпускане на държавни средства е позицията на съответната партия в обществото. То се измерва с изборните успехи на парламентарни, местни и европейски избори, както и с размера на членския внос и даренията от физически лица.
Държавната субсидия е обвързана с броя на избирателите. Всички партии имат право на такава, ако са спечелили най-малко 0,5% от гласовете в последните избори за Бундестаг и Европейски парламент и 1% на местни избори. През 2017 г. това са общо 20 партии. До следващите избори всяка от тях годишно получава по 0,83 евро за валиден глас. За първите 4 милиона гласа тази сума се увеличава до 1,00 евро. По такъв начин се подпомагат партиите с по-малка членска маса.
Има и допълнителни субсидии ‒ към всяко евро членски внос и към всяко дарено евро партиите получават 0,45 евро държавна субсидия. Приета е условна сума за дарения от физически лица от 3300 евро годишно. Тя може да се приспада от доходите им, подлежащи на данъчно облагане. Дарения над тази сума не се признават като разход и върху тях се начислява данък.
Субсидирането от държавата на база избирателен глас е както следва (1):1
Година Сума в евро
2012 150 800 000
2013 154 117 600
2014 156 737 599
2015 159 245 400
2016 160 519 363
2017 161 803 517
Корпоративните дарения (от компании, асоциации и др.) не се признават за присъщи разходи при данъчното облагане. Дарения от компании от публичния сектор са забранени. Посочените по-горе разпоредби служат за защита на функционирането на политическите партии, на тяхната независимост от държавата и на равните им възможности. Физическите лица и компаниите трябва да бъдат публично оповестени на специален сайт, ако дарят повече от 10 000 евро. Дарения в брой не се допускат.
Даренията от 2000 до 2019 г. за всички партии в Германия са, както следва (2):
Какво прави впечатление:
⋅ Най-щедрият дарител – Михаел Май, е дарявал само на Марксистко-ленинската партия на Германия (MLPD), но тази партия не е получила дарение от юридически лица;
⋅ Хелмут Кол (бундесканцлер от 1982 до 1998 г.) е дарил на своята партия ХДС(CDU) през 2000 г. 178 952 евро, а негова съпруга Хелене Кол – 178 952 евро.
⋅ Сузанне Клаттен е дарила 77% за ХДС и 23% за Свободната демократическа партия;
⋅ Герхард Фрай е дарил през 2010 г. 1 030 899 евро на Германския народен съюз (DVU);
⋅ Стефан Квандт е дарил 56,45% на ХДС, 24,1% на Християнсоциалния съюз (CSU) съюз и 19,5% на Свободната демоткратическа партия ( FDP);
⋅ За социалдемократическата партия на Германия ( SPD) даренията са под 100 000 евро;
При корпоративните дарители обаче ситуацията е следната:
Юридическо лице | Общо евро | ХДС/CDU % | ХСС/CSU % | СвДП/FDP % | СПГ/SPD % | Зелени % | Левите % |
Съюз на метало и електроиндустрия от Бавария | 6 729 063 | 3,0 | 83,6 | 10,3 | 1,2 | 1,9 | |
Дойче Банк | 4 627 710 | 58,9 | 3,7 | 27,8 | 8,6 | 1,09 | |
БМВ | 4 516 903 | 22,9 | 31,1 | 14,2 | 26,2 | 5,6 | |
Даймлер Крайслер АГ | 4 352 054 | 40,5 | 7,4 | 10,2 | 41,8 | ||
Юг-Запад метал | 3 519 535 | 63,7 | 22,4 | 9,3 | 4,6 | ||
Алианц АГ | 3 282 682 | 23,9 | 17,4 | 17,9 | 23,1 | 17,7 | |
Алтана АГ | 1 652 678 | 89,4 | 10,6 | ||||
Коммерц банк | 1 176 829 | 40,3 | 14,9 | 19,3 | 21,2 | 4,2 | |
Порше АГ | 1 115 885 | 48,8 | 11,6 | 39,5 | |||
Субстантиа АГ | 1 100 000 | 100% | |||||
Евоник Индустри | 732 000 | 34,4 | 4,1 | 20,5 | 41,0 | ||
Е.ОН АГ | 700 000 | 28,6 | 14,3 | 14,3 | 42,9 |
Юридическите лица:
- финансират всички представителни партии, независимо дали са на власт или в опозиция, но се очертават конкретни предпочитания;
- не финансират малки партии, като Левите, Марксистко-ленинската партия, Германския свободен съюз, Гражданския социален съюз (BSU), Алианса за здраве, мир и социална справедливост (AGFG) и Националдемократическата партия на Германия (NPD).
Същевременно държавата финансира фондации на основните партии от своите структури/министерства съгласно бюджета на Германия. За 2017 г. финансирането е както следва (в хил. евро):
Фондация (на партия) | AA | BMBF | BMDSFJ | BMI | BMI–Z | BMZ |
FES: Friedrich-Ebert-Stiftung (SPD) | 21 760 | 22 186 | 130 | 35 124 | 5 000 | 89 585 |
KAS: Konrad-Adenauer-Stiftung (CDU) | 21 643 | 21 825 | 95 | 34 289 | 3 500 | 87 231 |
HBS: Heinrich-Böll-Stiftung (GRÜNE/Зелените) | 7 550 | 12 232 | 0 | 12 187 | 2 000 | 30 624 |
FNF: Friedrich-Naumann-Stiftung für die Freiheit (FDP) | 7 334 | 10 862 | 0 | 11 839 | 2 000 | 30 046 |
HSS: Hanns-Seidel-Stiftung (CSU) | 7 118 | 9 595 | 0 | 11 260 | 700 | 28 689 |
RLS: Rosa-Luxemburg-Stiftung (DIE LINKE/ Левите) | 6 975 | 7 659 | 0 | 11 260 | 500 | 28 630 |
Забележка:
Министерства | Предназначение на финансирането |
АА – Министерство на външните работи | Социално-политически мероприятия и стипендии |
BMBF Федерално министерство на образованието и науката | Стипендии |
BMFSFJ Федерално министерство по семейните въпроси, възрастни граждани, жени и младежи | Социално-политически мероприятия |
BMI Федерално министерство на вътрешните работи | Социално и демократично образование |
BMI–Z Федерално министерство на вътрешните работи | Субсидии за инвестиции |
BMZ Федерално министерство за икономическо сътрудничество и развитие | Планове за развитие на сътрудничество, социална политика |
Плащанията на правителството към настоящите шест фондации възлизат на 581,4 милиона евро през 2017 г. Това е безпрецедентно ниво. По този начин
разходите от федералния бюджет за партийните фондации
са 3,6 пъти по-големи от тези за директно финансиране на партиите
Те се разпределят между фондациите пропорционално на броя гласове, подадени на последните четири общи избора.
На 24 септември 2017 г. е избран 19-ият германски Бундестаг. С 26,8% ХДС (CDU) спечели значително повече гласове от следващата я СПД (SPD), която събра 20,5% от гласовете. „Алтернатива за Германия“ (AFD) получи 12,6%, Свободната демократична партия (FDP) – 10,8%, Linke (Левите) – 9,2% и Grünen (Зелените) – 8,9%. Като най-малка партия – Християнсоциалният съюз (CSU) успя с 6,2 процента от гласовете да прескочи петпроцентната бариера. Останалите партии постигнаха 5,0%. 76,2 % от избирателите (общо 61 688 485) са упражнили правото си на глас на общите избори през 2017 г. (3)
От горното следва, че 47 006 625 избиратели (76,2% от 61 688 485 имащи право на глас) са подали своя глас, а партиите са получили срещу тях 743,1 млн. евро (581,4 млн.евро за фондациите и директно финансиране от бюджета в размер на 161,8 млн. евро). Това прави
средно по около 16 евро за подаден глас за всяка партия, прескочила прага от 0,5%.
В тези 16 евро се включва директната субсидия от държавата от 3,44 евро за подаден глас за централното ръководство на партията (161,8 млн евро: 47 мил. подадени гласа) + 0,83 евро (1,00 евро за получени гласове над 4 милиона) стимулираща субсидия за подаден глас + стимулираща субсидия от 0,45 евро за всяко евро деклариран членски внос и дарено евро от физически лица + финансиране на фондациите на по-големите партии.
В тях не се включват даренията от физически и юридически лица. Следва, че 5-те водещи партии, които получават значителни субсидии за своите фондации, са по-облагодетелствани от по-малките партии.
Извод: В Германия държавата финансира преимуществено дейности на партиите в полза на техните членове и по-малко на ръководните им органи.
В АВСТРИЯ
Политическото финансиране в Австрия е предмет на законова регулация и публично финансиране от 1975 г.
Австрийският закон прави разлика между избраната партия и избираема/парламентарно представена партия, които отговарят за политическия живот в страната, респ. и техните парламентарни клубове/групи, всяка с различни приходи. Клубовете се спонсорират от 1963 г. Днес това става на основата на Закона за финансиране на клубове от 1985 г. Той предвижда подкрепа за партийните организации, политическите академии, партийните медии, дори ако това надхвърля директната партийна подкрепа. Дори онези, които не са представени в Националния съвет, имат право на финансиране за своята работа (възстановяване на средствата за предизборна кампания) в изборната година, ако са получили повече от 1% от валидните гласове.
Средствата за популяризиране на партии и клубове, както и за насърчаване на партийни академии на федерално и държавно ниво, възлизат на 194,4 млн. евро през 2015 г. През 2014 г. бяха изплатени 205 млн. евро, включително възстановяване на разходи за изборна кампания за европейските избори в размер на 12,4 млн. евро. Само ÖVP – Австрийската народна партия и SPÖ – Социалдемократическата партия на Австрия, получиха съответно 63,8 и 60,2 млн. евро.
Допълнително публично финансиране се предоставя на партии от градове и общини.
Индексът „разходи за демокрация“
използван в международните изследвания, показва процентното отношение на разходите за партия спрямо брутния вътрешен продукт на страната. В Австрия този индекс е 2,66. В Япония е 2,70. За Великобритания е 0,22, за Германия – 0,57. (4)
През 2013 г. австрийските партии са получили повече от 127 млн. евро финансиране. Съгласно решение на парламента от 04.07.2019 г. дарения от физически и юридически лица до 7500 евро годишно се признават за разход и имената на дарителите не се оповестяват публично. Една партия може да получи дарения до 750 000 евро годишно.
През февруари 2018 г. Залцбургският ландтаг (местен/регионален парламент) решава, че (малките) партии ще получават по-малка подкрепа в бъдеще, когато членовете на партията напуснат или се пенсионират.
През март 2019 г. Националният съвет прие промяна в клаузата за валоризация с обратно действие от 1 януари 2019 г. Според закона субсидиите ще се увеличават автоматично всяка година, вместо да следват прага на инфлация от 5%. За 2019 г. е решено увеличение от 2%. (5)
Безвъзмездни средства по партия и тип на субсидирането, евро | |||||
Година | Партия | Субсидиране на партиите | Субсидиране на клубовете | Партийни академии | Общо |
2018 | ÖVP Народната партия на Австрия | 9 710.779,27 | 5 987 244,39 | 2 885 608,85 | 18 583 632,51 |
SPÖ Социалдемократическа партия на Австрия | 8 319 876,25 | 5 474 135,87 | 2 575 920,33 | 16 369 932,45 | |
FPÖ Свободната партия на Австрия | 8 050 334,50 | 5 255 144,54 | 2 544 951,48 | 15 850 430,52 | |
NEOS – Новата Австрия и Либералният форум | 1 815 581,05 | 2 473 361,01 | 1 275 228,52 | 5 564 170,58 | |
Jetz t Сега | 1 547 996,73 | 2 005 828,33 | 1 213 290,82 | 4 767 115,88 | |
GRÜNE Зелени | 481 595,00 | 0,00 | 0,00 | 481 595,00 | |
Общо | 29 926 162,80 | 21 195 714,14 | 10 495 000,00 | 61 616 876,94 | |
2017 | SPÖ Социалдемократическа партия на Австрия | 8 188 124,12 | 5 306 292,81 | 2 450 983,15 | 15 945 400,08 |
ÖVP Народната партия на Австрия | 7 347 616,88 | 5 532 338,19 | 2 387 661,36 | 15 267 616,43 | |
FPÖ Свободната партия на Австрия | 6.311.853,16 | 4.640.447,16 | 2.007.730,63 | 12.960.030,95 | |
GRÜNE Зелени | 3 907 679,14 € | 2 621 757,78 | 1 564 478,12 | 8 093 915,04 | |
NEOS Новата Австрия и Либералният форум | 1 693 132,02 | 2 204 383,61 | 1 057 903,82 | 4 955 419,45 | |
STRONACH Екип Стронах | 1 919 411,47 | 858 332,90 | 994 582,03 | 3 772 326,4 | |
Общо | 29 367 816,80 | 21 975 673,70 | 10 495 000,00 | 61 838 490,5 | |
2016 | SPÖ Социалдемократическа партия на Австрия | 8 188 124,12 | 5 229 962,72 | 2 450 983,15 | 15 869 069,99 |
ÖVP Народната партия на Австрия | 7 347 616,88 | 5 184.532,03 | 2 387 661,36 | 14 919 810,27 | |
FPÖ Свободната партия на Австрия | 6 311 853,16 | 4 349 298,82 | 2 007 730,63 | 12 668 882,61 | |
GRÜNE Зелени | 3 907 679,14 | 3 389 547,18 | 1 564 478,12 | 8 861 704,44 | |
NEOS Новата Австрия и Либералният форум | 1 693.132,02 | 2 206.499,23 | 1 089 564,71 | 4 989 195,96 | |
STRONACH Екип Стронах | 1 919 411,47 | 1 700 145,58 | 994 582,03 € | 4 614 139,08 | |
Общо | 29 367 816,80€ | 22 059 985,56 | 10 495 000,00 | 61 922 802,36 |
Избирателната активност на изборите през 2017 г е 80%. Броят на избирателите е 6 400 993. Били са подадени 5 120 881 гласа. От тях 5 069 929 са валидни, 50 952 са невалидни (6).
От горното следва, че партиите са получили през 2018 г. около 12,15 евро на валиден глас от различни източници – партийни академии, клубове, общини, а директно за ръководните им органи от държавния бюджет са дадени 5,90 евро за глас за всяка партия, спечелила повече от 1% на последните избори.
Големите дарители в Австрия
Дарения 2012–2017, в евро
Дарител | Дарен | Сума |
Франк Стронах | Екип Стронах | 23,2 млн. |
Ханс-Петер Хазелщайнер | Новата Австрия и Либералният форум | 1,7 млн. |
Съюз на представителите на Свободната партия от Долна Австрия | Свободна партия на Австрия FPÖ | 902 278 |
Съюз на представителите на Социалдемократическата партия от Виена | Социалдемократическа партия на Австрия SPÖ | 552 745 |
ИЛАГ Управление на активи ООД | Народна партия на Австрия ÖVP | 502 000 |
Стефан Пиерер (КТМ) | Народна партия на Австрия ÖVP | 436 563 |
Райфайзенбанк АД на Горна Австрия | Народна партия на Австрия ÖVP | 336 120 |
Организация за подпомагане на народните жилища на СДА от град Инсбрук | Социалдемократическа партия на Австрия SPÖ | 289 454 |
ППП Логистика ООД | Новата Австрия и Либералният форум | 200 000 |
Маркус Браун | Новата Австрия и Либералният форум | 180 000 |
Освен директните дарения, партиите получават суми и реализират своите политики чрез реализиране на проекти от създадени и/или подкрепяни от тях организации, споделящи съответната идеология, като например (7),(8):
Организации на Социалдемократическата партия на Австрия ( SPÖ), около 22 | Организации на народната партия на Австрия (ÖVP), около 31 |
Социалдемократически икономически съюз | Австрийски икономически съюз |
Селяните при SPÖ | Австрийски съюз на селяните |
Жените при SPÖ | Австрийски съюз на наемните работници |
Образование при SPÖ | Австрийски съюз на научните работници |
Съюз на пеещите работници | Фракция на християнските профсъюзи |
Младите генерации в SPÖ | Австрийски съюз на наемателите и притежатели на жилища |
Приятели на децата | Австрийски свят на децата |
Съюз на социалдемократическите борци за свобода, жертви на фашизма и активни антифашисти | Приятелство на политическите последователи |
Партийна академия, Реннер институт | Политическа академия |
Извод: Партиите в Австрия се стремят да обхванат всички слоеве, групи от населението по интереси и сектори от бизнеса.
В ШВЕЙЦАРИЯ
Финансирането на политическите партии в Швейцария се различава от това в съседните страни по два основни начина: докато Германия, Австрия, Италия и Франция предоставят публични субсидии на своите политически партии и спазват правните правила, регулиращи прозрачността на партийните финанси, в Швейцария липсват и двата аспекта. Това е становището и на Федералната служба на правосъдието. Само кантоните Женева и Тичино имаха правила за 2011 г. за разкриване на политически дарения. Популярни инициативи за законови изисквания за прозрачност бяха отхвърлени през юни 2013 г. и септември 2014 г. в кантоните Базел-Ланд и Ааргау с приблизително 56% от гласовете чрез референдуми. Финансирането на партиите на национално ниво по същество се осъществява от около дузина компании, докато в Швейцария не се породят скандали по отношение на партийното финансиране.
Партиите в Швейцария нямат тежест в обществено-икономическия живот на страната. Те остават в т.н. „доброволческата система“, известна още като „miliz system“ на швейцарската демокрация, продължават да бъдат доброволни организации на гражданите и като такива не подлежат на обществен контрол. Парламентарните опити да се промени това, засега не намират мнозинство във федералните съвети. Според публикации обаче, „трябва ясно да се изтъкне, че упражняването на правата на гражданите (референдуми, граждански инициативи) днес се осъществява предимно чрез „заинтересовани пари“. За Швейцария е особено важно „финансово силните групи по интереси и мобилизираните социални движения“ да надминат партиите в борбите при гласувания.
Финансирането на политически партии и предизборни кампании, както и счетоводството на партиите не е регламентирано със закон в Швейцария на федерално ниво. Този въпрос обаче редовно е обект на парламентарни инициативи, въпреки че те все още не са изготвени на федерално ниво (9).
В ХОЛАНДИЯ
Финансирането на партиите в Холандия се захранва както от държавни, така и от частни източници. Съгласно Закона за финансовата помощ на партиите, една партия получава пари в допълнение към основната сума в зависимост от броя на местата в парламента и броя на членовете си. В сравнение с други страни, партиите получават сравнително малко пари от държавата.
Една партия може да получава до 176 580 евро годишно от държавата, които да изразходва за цели, определени в закона (например политическа информация, набиране на членска маса, обучение, предизборни кампании). Освен това има сума за спечелено място в парламента. През 2006 г. тя е била 51 217 евро на място годишно. Партията получава и сума за всеки редовен член (който си плаща членския внос). Тази сума се изчислява, като общото финансиране от 1 933 455 евро, отпуснато за всички партии, се раздели на общия брой организирани членове на всички партии. Дадена партия може да регистрира като бенефициенти на допълнителна помощ научен институт и младежка организация (най-малко от сто члена на възраст между 14 и 27 години, с най-малко пет евро годишна членска вноска). Предоставя се безплатно време в медиите за партии, представени в парламента и управляващи във всички избирателни райони. Парламентарните групи получават финансова подкрепа за персонала и др. според правилата на парламента (10).10
ПО СВЕТА (11)
- В световен мащаб най-честата забрана за политически дарения се отнася до държавните ресурси (с изключение на предоставянето на регулирано публично финансиране). Общо 85% от страните, за които са налични данни (или 94 от 110 държави), забраняват такива дарения, за да се противодейства на злоупотребата с държавни ресурси.
- Забраната за дарения от чуждестранни източници също е често срещана: 68% от страните забраняват такива дарения за партии, докато 51% забраняват чуждестранни дарения за кандидати.
- В световен мащаб 55% (74 държави) не ограничават сумата, която може да бъде дарена на политически партии или кандидати. В Африка и Океания ограниченията за дарения почти не съществуват, докато в Европа те са по-често срещани.
- 68% (116 държави) имат субсидии за пряко публично финансиране на политическите партии, въпреки че цифрата варира от 27% в страните от Океания до 86% в европейските страни.
- 69% от всички държави предоставят на политическите партии безплатен или субсидиран достъп до медии, като Африка изпъква като континент с най-голям акцент върху такава помощ.
- Само 29% (49 държави) ограничават размера на парите, които политическите партии могат да изразходват, въпреки че 44% прилагат такива ограничения по отношение на кандидатите за избор.
- В световен мащаб 88% (143 държави) изискват някаква форма на финансово отчитане от страна на политическите партии или кандидати. Въпреки това, само 53% от страните изискват отчитане както от партии, така и от кандидати, което предполага потенциална вратичка, при която средствата могат да бъдат насочени чрез заинтересовани страни, от които не се изисква подаване на такива отчети.
- В 40 страни (25% от държавите, обхванати от базата данни), нито една институция не е официално оторизирана да разглежда представени финансови отчети или да разследва потенциални нарушения на регламентите за политическо финансиране.
- В повече от 25% от страните, които изискват финансови отчети от политически партии или кандидати, няма изискване тази информация да се предоставя на обществеността.
Заключение:
Финансирането на партии и кандидати трябва да отговаря на следните критерии:
– Да не допуска корпоративно влияние върху политиките на партиите във власта и в опозиция;
– Да не допуска външна/чуждестранна намеса във формирането и провеждането на политики от партиите;
– Да не допуска финансиране на кандидати от юридически лица, поради поставянето им в зависимост от тях;
– Да бъде прозрачно, да има регистър на дарители (частни и юридически лица). В противен случай правителството и парламентът ще станат арена на сблъсък на корпоративни, частни и външни интереси, от което ще се породи само хаос в управлението на държавата и регрес в икономическото развитие.
– Липсата на такъв регистър и спиране на финансирането на партиите от държавния бюджет граничи с опит за пробив в националната сигурност на Р. България;
– Публичното финансиране трябва да поощрява дейности на партиите за повишаване осведомеността на населението по актуални теми, компетенции, за повишаване благоденствието чрез насърчаване на активността, предприемачеството и инвестициите. То трябва да е в пъти по-голямо от това за ръководните органи на съответната партия. Това изисква партиите да участват активно във всички сфери на обществено-икономическия живот на страната, а да не бъдат само критикари на управляваща власт.
– Всички партии трябва да имат субсидиран, дори и безплатен достъп до обществените медии
– По-добре е да се финансират партийно ориентирани неправителствени организации за реализирането на различни проекти от обществен интерес, отколкото да станат чрез финансиране проводник на чужди интереси, които обикновено са против националния суверенитет и просперитет на държавата, в т.ч. и на България.
Предстои да разберем дали България ще влезе в международните класации като първата държава, в която организации, корпорации, служби и олигарси могат да си купуват депутати, партии и Правителство.
Източници на информация:
(1) Pehle.H, Die Finanzierung der Parteien in Deutschland, https://www.bpb.de/politik/grundfragen/parteien-in-deutschland/42042/finanzierung
(2) Die größten Spender nach Spendensumme, http://www.parteispenden.unklarheiten.de/?seite=auswertung_maximum+
(3) Bundestagswahlen, https://www.bpb.de/nachschlagen/zahlen-und-fakten/bundestagswahlen/
(4) Naßmacher Karl-Heinz, Ist unsere Demokratie zu teuer?, https://www.presse.uni-oldenburg.de/einblicke/39/5nassmacher.pdf
(5) Parteienfinanzierung in Österreich, https://de.wikipedia.org/wiki/Parteienfinanzierung_in_%C3%96sterreich
(6) Ergebnisse bei der Nationalratswahl 2017, http://www.nationalratswahl.at/ergebnisse.html
(7) Sozialdemokratische Organisationen, https://www.spoe.at/sozialdemokratische-organisationen/
(8) Österreichische Volkspartei, https://de.wikipedia.org/wiki/%C3%96sterreichische_Volkspartei
(9) Parteienfinanzierung in der Schweiz, https://de.wikipedia.org/wiki/Parteienfinanzierung_in_der_Schweiz
(10) Parteienfinanzierung in den Niederlanden, https://de.wikipedia.org/wiki/Parteienfinanzierung_in_den_Niederlanden
(11) Ohman M, Political Finance Regulations Around the WorldAn Overview of the International IDEA Database, https://www.idea.int/sites/default/files/publications/political-finance-regulations-around-the-world.pdf