АНАЛИЗИ > СТАТИИ
От капитализма преди 9. IX.1944 г. през социализма до 10.X.1989 г. до неолибералния капитализъм днес

Васил Проданов - 09 септември 2019

Родените преди 1944 г. у нас са живели в три епохи – на първия български капитализъм, на държавния социализъм и на втория български неолиберализиран и глобализиран капитализъм под американска хегемония. През всяка от тези епохи сме се сравнявали с развитите капиталистически страни и сме се опитвали да ги догоним. Още преди Освобождението българите искат да се освободят и да станат «като европейците». След 1944 г. идеята е за няколко десетилетия да се измине път, който развитите капиталистически страни са изминали за няколко столетия. След 1989 г. ни обясняваха как, като станем «нормална държава», ще се превърнем в «Швейцария на Балканите». Кои от тях са били успешни и кои – не? Нека да направим съответните сравнения на всяка от епохите и на резултатите от догонваща модернизация.

Първата епоха.
Времето на първия български капитализъм

По времето на първия български капитализъм България е изостанала аграрна страна в периферията на Европа, а буржоазията не притежава инвестиционни възможности за ускорено развитие, с което България да излезе от своята изостаналост. България е вкарана в няколко национални катастрофи, които допълнително водят до унищожение на национално богатство. След 76 години първи български капитализъм, около 80 % от населението живее все още в селата, земята е разпарчетосана на над 10 милиона нивички и трудно може да бъде обработвана с модерни методи и техника. По данни на МНП, до 9 септември 1944 г. 31.6 % от населението е неграмотно, а през учебната 1943/1944 г.  105 906 деца не ходят на училище (1). По показателите на вноса и износа България остава типична страна от периферията на световната система. От целия ѝ износ през 1939 г. само 4.3 % представлява обработена в някаква степен продукция, другото са необработени селскостопански стоки и суровини. В същото време от страните от капиталистическия център в Западна Европа 72% от това, което се внася, са някакви индустриални стоки – инструменти, машини, апарати, транспортна техника и пр. (2)

Ако вземем сравнителните данни на България и другите балкански държави през първата половина на ХХ век, ще открием, че тя е сред най-бедните страни в Европа през целия този период, като изостава в сравнение с Гърция, но има малки предимства пред Югославия, Румъния и Турция. Според изследванията на промените в БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението в света през периода 1913 г. – 1950 г.  в долари по международни цени от 1990 г. съотношението между нас, Гърция и Югославия е следното (3):

Страна 1913 г. 1929 г. 1939 г. 1950 г. Индекс 1913-1950
България 1498 1180 1603 1651 110.2
Гърция 1621 2386 2638 1951 120.4
Югославия 1029 1054 1412 1546 150.2

Вижда се, че през този период най-неуспешно е българското развитие и за 43 години БВП на човек от населението в страната е нараснал едва с 10.2 %. България е изоставала в класацията на развитие на страните в света по БВП на човек от населението. Нейното развитие не е било догонващо, а нарастващо изоставащо. Това се вижда и чрез изработения от Ангус Медисън  индекс  на степента, в която отиват напред или изостават държавите в световната класация на икономиките според БВП на човек от населението, съотнесено с икономиката на САЩ. За периода 1913-1950 г. индексът на България е минус  1.32, т.е. България е изоставала в своето развитие (4).

В своята студия, посветена на индустриализацията на България между 1878 и 1939 г., харвардският професор  Александър Гершенкрон  прави следното заключение: „основната ценност на българския опит се намира във факта, че той в най-висока степен предполага понятието за пропусната възможност” (5). Първият български капитализъм се оказва неспособен да реализира модернизационните задачи. Той възниква в резултат на геополитическите размествания и интереси на великите сили през 70-те години на ХIХ век и остава зависима икономическа и политическа периферия на европейския капитализъм.

Втората епоха.
Времето на държавния социализъм

Промените, началото на които е 9 септември 1944 г., са свързани с опита за догонваща модернизация на страната, която се опитва да преодолее историческата изостаналост през предходния период с помощта на нов модел на развитие при силен държавен контрол, колективизация на собствеността и планово развитие, характерни за съветския държавен социализъм. Какви са резултатите от тази стратегия, възприета чрез петгодишните планове на установилия се държавен социализъм в страната?

Според сравнителните изследвания на приноса на отделните страни в световната икономика от 1820 г. до наши дни, направени от Ангус Медисон от Центъра за растеж и развитие към Университета в Грьонинген, изчислено чрез брутния вътрешен продукт (по стойност на долара от 1990 г.) във върховата предвоенна 1939 г. България е имала БВП на човек от населението 1 603 долара, Германия – 5 403 долара, Великобритания – 6 266, САЩ – 6 561, т.е. към края на първата буржоазна епоха в нашата страна дистанцията между България и Германия е около 3,4 пъти, между България и Великобритания – 3,7 пъти, България и САЩ – близо 4,1 пъти и тази дистанция е по-голяма отколкото в началото на века. В същата тази година БВП на Гърция е бил 2 638 долара, т.е. дистанцията между Гърция е била около 1,58 към 1 в полза на Гърция.

През Втората световна война – между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече (6).

Едно общество, в което около 80 % от населението е селско, се урбанизира и индустриализира в стремежа за няколко десетилетия да постигне това, което развитите западни страни са постигнали за столетия, но без да има експлоатираните от тях през тези столетия милиони роби и гигантски колониални владения. Милиони хора се преместват от селата към градовете и претърпяват вертикален растеж в образование, в материално отношение, в социален статус. Във върховата за държавния социализъм 1987 г. България е имала БВП на човек от населението 6382 долара,  Германия – 15 701, Великобритания – 15 393, САЩ – 21 788, Гърция – 9 375,  т.е. дистанцията между България и Германия  е намаляла в сравнение с 1939 г. от 3,4 пъти на около 2,3 пъти, между България и Великобритания – от 3,7 на по-малко от 2,3 пъти, между България и САЩ – от 4,1 на около 3,2 пъти, между Гърция и България – от 1,58 на около 1,37 т.е. „държавният социализъм“ наистина се е оказал фактор за скъсяване на историческата дистанция (7). Индексът на догонване на Медисън, който включва периода между 1950 и 1992 г., когато вече българската икономика е тръгнала назад, въпреки това е положителен и се равнява на 0.21(8). Може да се предположи, че ако данните бяха до 1989 г. щяха да бъдат и по-високи.

Трета епоха.
30 годишният преход към втория български капитализъм
в екстремна версия  на американизиран неолиберален капитализъм

През 1989 г. геополитическият разпад, до който доведе СССР горбачовската перестройка, помете и България, вкарвайки я в системата на глобализиран неолиберален капитализъм.  Какви са резултатите от тази промяна? Ето какво ни казват данните на Световната банка за това какво е нашето съотношение с три водещи държави и една наша съседка в БВП след близо 30 годишен преход към неолиберален, периферен (ресурси от него вървят към капиталистическия център и дистанцията между център и периферия нараства), клептократски (изграден с помощта на гигантско разграбване, наречено „приватизация“) и компрадорски (управляващите политически елити служат на чужди интереси, а не на интересите на страната си) капитализъм.

През 2018 г. БВП на човек от населението в САЩ е 62 241 долара, във Великобритания е 42 491.4 долара, в Германия – 48 195.6, в Гърция – 20 324.3, в България – 9 272.6 (9).

Обърнете внимание: през 1939 г. разликата между най-развитата държава САЩ и България е близо 4,1 пъти, след това намалява до 1987 г.  на 3,2 пъти и през 2018 г. е нараснала на около 6,6 пъти. Реставрацията на капитализма, гигантският грабеж на вътрешни и външни сили на национално богатство са увеличили дистанцията ни от САЩ повече от два пъти в сравнение с времето на социализма. Не само, че намалената дистанция по времето на социализма е изчезнала, а имаме рязкото ѝ увеличаване. Социализмът е намалил дистанцията помежду ни, реставрираният капитализъм е довел до нейния огромен скок, т.е. отпратил ни е много по-далеч от САЩ, отколкото сме били 1939 г.

Дистанцията в БВП на човек от населението между Великобритания и България е била в 1939 г. 3,7 пъти, намаляла е по време на социализма до 1987 г. на 2,3 пъти и е нараснала три десетилетия по-късно. Днес тя наближава 4,6 пъти, т.е. громителите на социализма и строителите на капитализма са я увеличили 2 пъти и днес сме много по далеч от британците, отколкото дори във върховата за първия български капитализъм 1939 г.

Разликата между Германия и България  в 1939 г. е била 3,4 пъти в полза на Германия, след това е намаляла до 1987 г. на 2,3 пъти и с прехода към втория български капитализъм следващите 30 г. е скочила на близо 5 пъти. По времето на социализма сме намалили дистанцията, след това с байганьовско тупане по гърдите «Аз съм демократ» сме я увеличили повече от 2 пъти, отколкото е била в последните години на лошия социализъм. И за да се скрие това, се пренаписва и фалшифицира написаното в учебниците по история за този период. 

Дистанцията с нашата съседка Гърция през 1939 г. е била 1,58 към 1 в нейна полза, след това тази разлика между БВП на човек от населението в двете страни е паднала на 1,37 и близо две десетилетия по-късно с прехода към капитализъм след ужасяващата дългова криза и фалит на Гърция очевидно при нас нещата са били много по-страшни с башибозушкото разрушаване и разграбване на създаденото от социализма, че по време на неолибералния български капитализъм дистанцията се  е увеличила и сега е повече от 2 пъти в полза на гърците.

В резултат на един по същество катастрофален преход към периферен, клептократски, компрадорски капитализъм страната е върната насилствено назад от гледна точка на дистанцията си не само със страните от капиталистическия център, но и със съседна Гърция. Така по същество около половин век от нашето развитие е бил унищожен, а България се е превърнала в периферия на капитализма от развитите западни страни, към които са изтекли десетки милиарди във формата на човешки, финансов и всякакъв друг капитал.

 

Бележки:

(1) Маринова-Христиди, Р. Образован ли е социалистическия човек? (Развитие на образованието и науката в България в периода на държавния социализъм. 1944-1989 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2. С.: Фондация „Фридрих Еберт”-ЦИПИ, 2010, с. 438–439.
(2) Вж. България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на Царство България и Република България. Съставител Иван Цветков. С.: ИК „Христо Ботев”, 1994, с. 19
(3) Вж. Рангелова, Росица. България в Европа. Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. издат. „Проф. Марин Дринов”, 2006, с. 61.
(4) Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.
(5) Gerschenkron, A. Economic Backwardness in Historical Perspective. Cambridge, Massacusetts, The Belknap Press of Harvard University Press, 1962, p. 362.
(6) Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 60, 61, 109.
(7)  Вж. Maddison, Angus. Historical Statistics of the World Economy: 1-2006 AD, In: http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_03-2009.xls, 30 April 2012.
(8) Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.
(9) GDP per capita (current US$), The World Bank, https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD?locations=US, September 8, 2019.

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com