Защото не русофилите са ви виновни за глобалната трансформация, която е необратима,
а тези, на които слугувате
На сайта на Атлантическия съвет – България, ясно е конкретизирано: „Атлантическият съвет на България е гражданската гаранция за необратимостта на политическия избор на страната – членството в НАТО и Европейския съюз.“
А също и: „Основната част от дейността на Атлантическият съвет на България се осъществява чрез програми, които са съобразени с целите на организацията.“ Обърнете внимание: „целите на организацията“ – не целите на България!
Преди време в статията „На синджира на Атлантическия съвет“ подробно разгледах от кого се финансира и чии интереси защитава тази структура и какви са последствията от дейността ѝ за Родината, позовавайки се на редица изследвания на видни американски (не руски) учени и екипи от учени.
Проблемът е, че такива изследвания в последните няколко години не спират да излизат и да привличат вниманието. И всички те
не са в полза на евроатлантизма
В резултат от което става все по-трудно да бъде убедено едно 80% русофилско общество в добрите намерения на САЩ, НАТО и ЕС. Още по-малко когато само изпитва на гърба си ефектите от „демократичния“ им геноцид.
Едно от последните изследвания на Европейския съвет за външни отношения (European Council on Foreign Relations – ECFR) – мозъчен тръст, който едва ли можем да обвиним в „русофилия“, регистрира „поразителна промяна в начина, по който европейците мислят за своята сигурност – далеч от хипотезите по подразбиране, че могат да разчитат на възможностите на САЩ.“;
Европейците „вече не вярват, че САЩ могат да служат като гарант за тяхната сигурност“; Че при евентуален конфликт между САЩ, Русия и/или Китай, страната им трябва да заеме неутрална позиция.
Проучването обхваща над 60 000 души в 14 държави членки на Европейския съюз (ЕС), включително Франция, Словакия, Полша и Испания.
Отбелязана е „Липсата на външнополитически капацитет на ЕС и слабите му глобални позиции…“.
Разкрита е „фундаментална промяна във възгледите на европейците за света“; Те считат, че са необходими „инвестиции в отбраната на ЕС, а не само в НАТО…“. Настояват ЕС да обърне внимание на страховете им от изменението на климата и миграцията, икономиката и неравенството като основни причини за несигурност. И да даде отговор на европейско ниво на тези предизвикателства.
Една трета от европейските гражданите допускат конфликт между страните-членки. И във всяка страна-членка, с изключение на Испания, повече от 40% считат, че е възможно ЕС да се разпадне през следващите 10-20 години.
По отношение защитата на националните интереси, въпреки че оказват повече доверие на Съюза като такъв (все още), отколкото на националните си правителства, в много държави избирателите не вярват нито на САЩ, нито на ЕС (в Италия 36% от хората; в Чехия и Гърция над 50%).
В конфликтите между САЩ и Китай или Русия европейците заемат ясна позиция: ЕС да остане неутрален. Изключение е Полша, където повечето граждани биха искали ЕС да застане на страната на САЩ в спор с Русия. Но дори и там 45 % от хората биха избрали неутралитет.
Не повече от 10 % в която и да е държава-членка са съгласни, че ЕС трябва да се изправи срещу Пекин в текущата китайско-американска търговска война;
Има и силна обществена подкрепа за усилията на ЕС да запази ядрената сделка с Иран.
И въпреки че ЕС и, разбира се, НАТО се стремят да „погълнат“ Балканите, гражданите на Съюза не смятат региона за важен за тяхната сигурност – те са против разширяването на Изток.
„Безмисленият трансатлантизъм“, заедно с „европейските ценности“ са безвъзвратно олекнали…. Европейските граждани искат „Европа, която контролира собствената си съдба и е способна да взима самостоятелни решения“.
Без да уточнява как точно, изследването признава, че „светът се е променил“. И „новото ръководство на институциите на ЕС трябва да вземе смели решения и да приеме – както гласоподавателите, тази промяна.“
Целта на изследването е „да се противопостави на възхода на антиевропейството, което заплашва да отслаби Европа и нейното влияние в света.“….
Доколко ще успее, времето ще покаже.
Но недоверието към САЩ не е само на ниво Европа
Последният доклад на най-влиятелния мозъчен тръст в Америка – корпорация РАНД, съсредоточен върху Индо-Тихоокеанския регион, започва по този начин: „…Амерканските съюзници Австралия, Япония, Филипините и Южна Корея задъбочават своите връзки…Те все повече се отделят от Съединените щати, взаимно обвързвайки се на високо ниво в областта на сигурността и отбраната, съвместно развиват отбранителната си индустрия, провеждат двустранни учения и/или подписват споразумения, даващи възможност за сътрудничество и обмен на информация… Нещо повече, тези ключови американски съюзници днес си сътрудничат много повече със страни като Индия, Индонезия и Виетнам, за да балансират Китай, който става все по-силен…“
На Икономическият форум във Владивосток, който се проведе от 4 до 6 септември (и който в България се опитаха да не забележат), най-многочислените делегации бяха от Япония, Китай, Индия и Южнна Корея – все американски съюзници. Присъстваха японският премиер Шинцо Абе, малайзийският премиер Махатхир Мохамад, монголският президент Х. Батулга и индийският премиер Нарендра Моди. На министерско ниво бяха представени Китай, Южна и Северна Корея, Сингапур и Индонезия.
Само с Индия, Руската федерация подписа 50 споразумения в различни области…
А какво да кажем за останалите многостранни формати за диалог и сътрудничество, които привличат все повече държави?
Така че ловът на русофили в България няма да ви помогне, г-да евроатлантици. Точно обратното – ще радикализира проруските и антиатлантическите настроения. Защото не русофилите са ви виновни за глобалната трансформация, която е необратим процес (разберете го най-после!), а самите тези, на които слугувате.