Имперските амбиции никога не са напускали колониалните империи. И винаги са се реализирали чрез местните елити, монтирани в колониите, за да обслужват интересите на метрополиите. В съвременен вариант това е т.нар. нов социален договор, при който компадорските правителства в дълбоките периферии гарантират сигурност за господарите си в замяна на правото да управляват.
Случаят с Великобритания е показателен, въпреки че сметките ѝ, както ние казваме са „без кръчмаря“. Защото „славно минало“ имат не само бившите колониални хегемони. И днес особено силно то се проявява във възхода на Азия, откъдето идва най-мощният отпор. Затова пък постколониалните мераци отново са насочени към Балканите. А там сме и ние, българите. Към нас също имат мераци.
Излизайки от Съюза (при цялата сложност на процеса), Великобритания възнамерява да реабилитира Британската империя („Империя 2.0“) – това е един от
сценариите за съхранението на англосаксонския
свят след Брекзит
Другият е „Реанимация на Британската общност (БО)“. Вече се разработват политики, насочени към младите британци, с цел те да участват активно в реализацията на идеята „Глобална Британия“ (1). Сценарият „Реанимация на БО“ предполага икономическа реинтеграция на англосаксонския свят между Обединеното кралство и бившите доминиони – Австралия, Канада и Нова Зеландия, както и съществено разширение на търговско-икономическите връзки със страните в Общността (общо 52, сред които Индия, Пакистан, Малайзия, Сингапур и ЮАР). Процесът на реинтеграция ще се осъществява постепенно в зависимост от темповете на отслабване на САЩ.
Съгласно сценария „Империя 2.0“ Лондон ще се стреми не само към икономическа реинтеграция, но и към военно-политическа. При положение, че САЩ губят влиянието си в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), проектът, предлаган от Англия, дава възможност на бившите ѝ доминиони да оцелеят (ресурсно-икономически, военно-политически, демографски, културно) в периода на трансформация на световната система и евентуален разкол на западната цивилизация.
В Азиатско-тихоокеанския регион Великобритания и западната коалиция ще продължат политиката „Разделяй и владей“, за да „сдържат“ Китай, опитвайки се да въвлекат Индия, за която са сигурни, че без американската подкрепа тя „просто няма на кого да разчита“ и ще склони да участва в британската игра (което е илюзия)….
Лондон ще използва и позициите си в Африка и в Близкия Изток, за да възпрепятства китайската експанзия, предлагайки в същото време широки форми на икономическо сътрудничество, особено чрез Хонконг, представляващ интересите на китайските банки в Европа и в страните от Британската общност. Ще се опита да създаде свой собствен икономически блок чрез двустранни икономически договори. Едновременно ще продължи политиката на „мека сила“ чрез образованието и културата, опитвайки се повлияе идеологическата ориентация и мирогледа на обществата в Азиатско-тихоокеанския регион.
Накратко, Великобритания отново ще се стреми да се позиционира като световен финансов център, обезпечаващ взаимодействието на Европа с Китай, Индия, евентуално САЩ и страните в БО (2).
Не всичко обаче е толкова просто по отношение на тези планове
Първо, на Общността се пада незначителен процент от британския износ и внос (ок. 8-9%). Второ, за повечето от страните търговските връзки с ЕС са по-важни от тези с Великобритания. Запазването на достъпа до европейския пазар е приоритет за много от членовете на Британската общност, включително Индия и Австралия.
Освен това, в много бивши колонии спомените за британското управление са в най-добрия случай смесени (в Южна Африка статуите на колонизатора Сесил Родос бяха съборени през 2015 година). Британският износ за Африка е само 21,3 млрд. долара. За да засили тази търговия, Обединеното кралство иска бързи търговски сделки с развиващите се икономики. Но приоритетите на африканските страни са регионалната интеграция и сътрудничество.
Трябва да се има предвид също, че търговията на Европа с Азия е по-голяма от тази с всеки друг регион. Китай е основният вносител в ЕС (17,6% от общия внос) и вторият най-голям партньор за износ след САЩ (9,3% от общия износ на ЕС), като почти целият експорт на ЕС за Китай (96,4% от общата стойност) е по море. По подобен начин ЕС е основен партньор за китайския внос (12,5% от общия китайски внос) и вторият най-голям партньор за експорт след САЩ (15,6% от китайския износ). С разширяването на инфраструктурните връзки и търговските споразумения, обменът ще се ускорява (той и в момента изпреварва търговията на двата региона със САЩ) (3).
Англия не може да предложи пазар, сравним с този на ЕС, откъдето и привлекателността на Обединеното кралството и желанието на партньорите да се съгласят на отстъпки ще бъдат незначителни. Остава перспективата на икономическо сближаване с Америка, но извън ЕС, Великобритания е по-малко привлекателна и за САЩ. „Специалните отношения“ на Вашингтон и Лондон са инструмент за влияние на Америка върху ситуацията в ЕС. Така че няма основания за отстъпки от страна на САЩ, а позицията в преговори със слаб партньор, какъвто е Лондон, винаги ще бъде колкото се може по-егоистича, независимо кой е господар на Белия дом.
Затова пък нарастват апетитите за Западните Балкани
В периода 2017- 2018 г. САЩ, ЕС и Обединеното кралство започнаха да разработват нови стратегии за Западните Балкани. Тази на ЕС беше официално представена на 6 февруари 2018 г. (4). Още в края на 2017 г. Атлантическият съвет разработи система от приоритети за Балканите (5). Появи се и собствена концепция на Обединеното кралство „Великобритания и бъдещето на Западните Балкани“ (6).
Централно звено в тези три документа остава „поглъщането“ на Западните Балкани от ЕС, като страните от региона следва да се ориентират безусловно към Брюксел в най-чувствителните области, като например външната политика и енергийната независимост, в замяна на обещания за бързо членство. Разбира се, за реализация на инициативата са необходими
лоялни и максимално предсказуеми политически елити
Стратегията на Атлантическия съвет включва четири основни приоритета:
- постоянното военно присъствие на САЩ в региона;
- „историческо” сближаване със Сърбия;
- възстановяване на репутацията на САЩ като лоялен партньор;
- подкрепа за „лоялните елити“…
Важен приоритет е и нарастващият натиск върху страни, показващи признаци на многовекторност, на първо място Сърбия, която трябва да прояви „по-голям интерес“ към присъединяване към ЕС и НАТО.
Американският натиск в региона обаче вече предизвиква съпротива, което оставя широко поле за маневриране на Обединеното кралство.
През юли 2018 г. във Великобритания се проведе срещата на върха за Западните Балкани – ежегодно събитие в рамките на Берлинския процес (от 2014 г.), за интензифициране напредъка на европейска интеграция на региона, в резултат от което е разработена и концепцията „Великобритания и бъдещето на Западните Балкани“, значително различаваща се от европейските и американските документи. По същество това е документ по-скоро за вътрешна употреба, посветен не само на специфичния за страната анализ на успехите и неуспехите на евроатлантическата интеграция, но и на ролята на международните участници в Балканския регион.
От публикувания текст става ясно, че Обединеното кралство обмисля „внедряването си“ като арбитър в региона, което е ход напред пред Брюксел и Вашингтон. Защото отговорността за всеки провал (доколкото като регионът е изцяло зависим от ЕС), винаги можете да се припише на Брюксел, а успехите на Лондон. Действайки едновременно от името на САЩ и НАТО, както и от това на ЕС, и позиционирайки се като актьор, чиято „твърда” сила мултиплицира тази на САЩ, заедно с финансово-икономическата и „меката“ сила, Англия очаква да компенсира част от икономическите и външнополитическите си загуби след Брекзит.
Самият лайтмотив на документа е: Великобритания трябва да продължи да насърчава ценностите и институционалните стандарти на ЕС, както в самия Съюз, така и в двустранните формати; ЕС и Обединеното кралство не трябва да позволят на местните елити да се възползват от противоречията между Лондон и Брюксел. Вторият дългосрочен императив е САЩ и ЕС чрез своята „мека“ сила да „увеличават подкрепата си за бъдещите регионални лидери“ (7).
Така че е логична „подкрепата на британското посолство към България по повод скандала с шпионаж в полза на Русия.“ Както разбира се, и на американското.
Натискът тепърва ще се увеличава, заедно с настоящите и предстоящи репресии срещу съпротивата… Още на 11 март 2019 г. Иван Гешев бе на официално посещение в САЩ по покана на ФБР. Заедно със зам.-председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ Н. Недялков.
Бележки:
(1) Lotten, Mona. From the outside in: G20 perceptions of the UK & Brexit. In: Вritish Сouncil, June, 2017. Available from: https://www.britishcouncil.org/research-policy-insight/insight-articles/from-outside-in-article (June, 2017)
(2) Вж Мир в XXI веке: Прогноз развития международной обстановки по странам и регионам, М.: МГИМО, 2018, с. 121-152
(3) Kizeková, Alica, China’s Belt and Road Initiative and the 16+1 Platform: The Case of the Czech Republic. In: Securing the Belt and Road Initiative. Singapore: Palgrave Macmillan, 2018, рр. 258-260
(4) A credible enlargement perspective for and enhanced EU engagement with the Western Balkans: Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions. European Commission, Strasbourg, COM(2018) 65 final, 6.2.2018. Available from: https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/communication-credible-enlargement-perspective-western-balkans_en.pdf (06.02.2018)
(5) Marusic D., Bedenbaugh S., Wilson D.. Balkans forward: A new US strategy for the Region. Atlantic Council, August 1, 2017. Available from: http://www.atlanticcouncil.org/images/Balkans_Forward_web_1128.pdf (01. 08. 2017)
(6) The UK and the future of the Western Balkans, London: House of Lords, 10 January 2018. Available from: https://publications.parliament.uk/pa/ld201719/ldselect/ldintrel/53/53.pdf (10.01.2018)
(7) Ibid., p. 36
