АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Иван Гешев като лакмус за българското общество на 30-та годишнина от промените

Искра Баева - 16 септември 2019

До голяма степен изненадващо един от големите обществени спорове това лято се завихри около кандидатурата за нов главен прокурор. Изненадата е, че никога досега кандидурата за главен прокурор не е предизвиквала обществена реакция, независимо дали е била само една или редом с кандидата „на властта” формално е имало и други фигури. Защо сега кандидатурата на Иван Гешев не само предизвика обществена дискусия, а и повтарящи се протести.

Според привържениците на сегашния зам.-главен прокурор Иван Гешев, особено многобройни сред политици и прокурори, както и сред медиите от известната „медийна империя”, най-важното негово качество е, че е от гилдията. На това се дължат и огромния брой индивидуални и колективни декларации в негова подкрепа от прокурорски и полицейски организации. Втората лансирана причина е неговата успешна борба с организираната престъпност и дори с олигарсите (които сега организирали протестите).

Според противниците на Иван Гешев, първата причина за отхвърлянето му е, че ще стане първият главен прокурор, който е завършил право не в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, а в Академията на МВР. При това, за разлика от досегашните главни прокурори след промените: Иван Татарчев, Никола Филчев, Борис Велчев, Сотир Цацаров, Иван Гешев е започнал професионалната си кариера през 1994 г. като полицай, оперативен работник и следовател, преди да стане прокурор през 2006 г. и бързо да се изкачи по стълбицата до ръководител на специализираната прокуратура през 2016 г., а после зам.-главен прокурор. С други думи, става дума за полицай, превърнал се в прокурор, което не се е случвало досега.

Моите лични впечатления са само през медиите, затова се смятам за безпристрастна. Нещо повече, убедена съм, че утвърдените правила трябва да се спазват, независимо дали съм съгласна с тях. Според този принцип на правовата държава, Иван Гешев е излъчен съвсем правомерно и ние, гражданите, можем само да уважаваме избора му.

Има обаче малък проблем при спазването на правилата. А именно, че когато от най-високо място ни показват, как те се нарушават в името на политическата целесъобразност, цялата конструкция се разклаща. И когато говоря за нарушаването на правилата, имам предвид не болезнената ни българска реалност, а световната – съвсем наскоро МВФ промени правилото кандидатът за ръководител трябва да е най-много на 65-годин, за да може Кристалина Георгиева да бъде избрана на поста. Та това ми даде основание да погледна нашия казус с Иван Гешев отвъд правилата.

Обществената реакция не е и не може да бъде нито образованието му, нито безалтернативността – те са само повод. Истинското недоволство е породено не от фомалности, а от действията на Иван Гешев като прокурор, които показват как ще действат и в бъдеще.

Какво виждаме до момента?

Достатъчно е да погледнем участието му в две от най-важните следствия от последните години: за фалита на КТБ и за корупция в големи размери срещу бившата кметица на „Младост” Десислава Иванчева. В първия случай обвинението беше насочено само към удобния „виновник”, опитал се да стане самостоятелен играч, а напълно изчезна втората основна фигура. Пак това следстие се използва срещу някои ярки противници на властта – Елена Йончева например. По втория случай беше демонстрирана цялата сила на репресивните органи както с безпрецедентния арест в центъра на града, така и с унизително третиране на единствената кметица на район в София, избрана извън системата.

Няма нужда от повече примери, за да стане ясно, че общественото недоволство се подклажда не от образованието на Иван Гешев, а от обслужването на управляващите в момента. А като имаме предвид 7-годишния мандат, той може би е и гаранция за тяхната неприкосновеност в бъдеще, ако приемем, че при демокрацията никой управник не е вечен. С други думи, повтаря се добре известният принцип „Ти си го избра!”

Дори няма нужда да се споменава външния вид на Иван Гешев – той не е виновен, че прилича на мутра, а само за това, че съзнателно поддържа тази прилика. Няма нужда да се цитират странните му изказвания за разделението на властите или за погазването на принципа за невинност до доказване на противното. Няма нужда да се критикуват и медийните му изяви, защото те следват вече утвърдения политически модел: на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Вежди Рашидов и много-много други.

Какво още заслужава да се каже по темата? Според мен, нещо за странната реакция на политическите партии и обществените групи. Защото, независимо че общественото недоволство от кандидатурата на Иван Гешев е много широко, срещу него протестират само новите десни (старата градска десница) и то не всички. Нищо подобно не виждаме от реалната парламентарната опозиция – както БСП, така и ДПС скромно пазят мълчание. А в организираните от десните протести не се включва на практика никой от недоволните от начина, по който властта моделира съдебната власт по свой образ и подобие. Защо така?

Според мен, защото българското общество е толкова разделено от миналите си противопоставяния, че няма шанс да се обедини в името на общата кауза да се запази съдебната система от политическия импертив. Всяка група е сама по себе си, опитва се да се бори сама и не иска да подкрепя онези, които в миналото са били срещу нея.

Въпросът е кой печели от мълчаливото недоволство и разделението сред протестиращите? Както винаги, хората на власт.

 

 

 

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…