Април 1989 г. Държавна сигурност обискира дома ми. Търсят произведения на френски екзистенциалисти. Буден и отговорен пред нацията студент донесъл: „Главен асистент Борисов преподава екзистенциализма с любов“.
Така беше. Най-обичах „Мухите“ на Сартър. В пиесата Орест казва на Юпитер: „Ние не се страхуваме от Теб, защото Ти си страшен, а Ти си страшен, защото ние се страхуваме от Теб!“
Държавна сигурност търсеше “веществени доказателства“ за моята престъпна любов. Викаха ме на срещи по кабинети и градински пейки. Помня две реплики:
– Не се поставяй в услуга на западната култура!
– Аз само разказвам за нея.
– Разказването също е служене!
Питах се тогава защо обискират за любов, а не за омраза.
***
Девети септември 2019 г. Държавна сигурност обискира дома ми. Търсят „веществени доказателства“, че служа на Русия. Която безотговорно не мразя.
Водят ме на срещи по следователски кабинети. Покрай пейките минавам с белезници.
На следващия ден главният прокурор обяснява защо са разпитани 15 човека от ръководството на НД „Русофили“ и е повдигнато обвинение в шпионаж на председателя на организацията.
– Когато идеите се налагат с пари и влияние и са насочени срещу националната сигурност, това е престъпление!
Заместникът му Гешев е по-обстоятелствен. Той изчита списък от намерения.
– Г-н Гешев, пардон, Юпитер, идеите могат ли да са насочени срещу националната сигурност?
– Могат, разбира се!
– Ама това са помисли!
– По принцип половината от помислите са престъпни. Другата половина са правилни.
– Г-н Гешев, пардон, Юпитер, а фантазиите могат ли да бъдат престъпни? Защото този разговор си го фантазирам.
– До фантазиите още не сме стигнали. Засега имаме само полиция на мисълта! И престани с този Юпитер, не си в подножието на Олимп!
– На Олимп живее Зевс!
– И Юпитер е там някъде!
– А в подножието на Витоша може ли?
– По-става!
– Г-н зам. главен прокурор, разбрах, че идеята за промяна външната политика на България е престъпна!
– Разбира се, че е престъпна! Тази идея е реакционна. Реакционността е вредителство. Вредителството е престъпление.
– Аз разбирам нещата по по-друг начин…
– Кой си ти, че да разбираш? Разбираме ние! Всеки ден ви казваме какво е прогрес! Хиляди пъти ви го обясняваме! Вие малоумни ли сте?
– Опитваме се да мислим…
– Никой не ви забранява да мислите. Само че ще мислите правилно! А за външната политика няма какво да мислите! При нея всичко е измислено!
– Освен за неправилно мислене, в какво друго ни обвинявате?
– Вие разговаряте с руснаци.
– А какво пречи…
– С тези разговори вие саботирате цивилизационния ни избор. Руснаците са зли, като разговаряте с тях попивате злото и после заразявате всичко откъдето минете!
– Ние с тях често си говорим за култура…
– С руснаците, особено с богатите и с генералите, няма как да си говорите за култура. Те не разговарят за култура. Те искат да правят преврати. Руснакът е такъв по дефиниция. А освен това ние имаме неопровержими доказателства, че с тях разговаряте и за пари и за политика!
– Предлагаме им бизнес, който да подкрепя идеите ни.
– Ти не чу ли главния прокурор? Идеи, които се налагат с пари, са престъпни. Освен това е престъпно да имаш бизнес с руснаци. И това е по дефиниция!
– Кой ги пише тези дефиниции?
– Началниците. Като се сменят началниците, сменят се и дефинициите. Сега са тези! Казах!
