Представянето на евроатлантическата фондация на Цветан Цветанов ме впечатли главно с това, че ще поощрява „културата на спомнянето“.
Добре, аз ще помня разстрела на Ястребинчета и убийството на Гео Милев, те ще помнят убийството на свои герои и лагера „Скравена“. Аз ще нагнетявам в моите деца и внуци отвращение към 9 юни, те ще нагнетяват в своите деца и внуци отвращение към 9 септември. Когато се срещнем, ще търсим в очите си и в думите си да разберем кой от кои е. И ще мразим. И ще се мразим. С тази омраза фондацията ще утвърждава евроатлантическите ценности.
Евроатлантическите ценности благословиха бомбардировките над Белград през 1999г., и продължаващия да сее туморна смърт обеднен уран. Евроатлантическите ценности оправдаха избиването на стотици хиляди иракчани, либийци, сирийци и афганистанци. Евроатлантическите ценности благославят омразата, надменността и насилието над слабия и непокорния, особено ако страната му се радва на подземни богатства.
„Културата на спомняне“… Евроатлантическите ценности искат от нас да гледаме в миналото и да се мразим. Така сме лесна плячка.
