Снощи британският ТВ канал ITV започна своята емисия, посветена на предстоящия мач България – Англия, с изключително уважителни коментари за България на трима от най-големите британски звезди от близкото минало – Рой Кийн, Йън Райт и Лий Диксън.
С истински акламации те припомниха не само постижението на големия български отбор на световните финали през 1994 г., невероятното игрово майсторство на Христо Стоичков в Барселона, на Лечков, Балъков и др. Чест беше за увертюрата на това предаване, че коментаторите в британското студио се върнаха и към големите международни победи на ЦСКА от 70-те и 80-те години. Поклониха символично и към детронирането на 17 март 1982 г. на големия „Ливърпул“ от ЦСКА в битката за КЕШ.
Не разказвам всичко това, за да коментирам снощния мач. Има си специалисти за това. Но има неща, които за мене са по-важни от резултата.
Да, преди началото на мача, британската телевизия показа памет, уважение и исторически респект към успехите на българския футбол. Заедно с това, за огромно съжаление, показа на живо и окаяното състояние на националния стадион „Васил Левски“ . Показаха го в символичен унисон с факта, че тези по-горе цитирани успехи са от миналото, а днешното състояние на българския футбол съответства и на състоянието на националния стадион.
И когато днес медии, политици, премиер и граждани реагират, нека да не игнорираме и всички други отговорни фигури и институции.
Националният стадион е като националният ни флаг. Срамно е той да бъде в това състояние, особено ако е държавна собственост и за неговото състояние отговорност носят Министерството на младежта и спорта и Националната спортна база.
Когато се раздават милиони левове, какъв е проблемът да се пребоядиса стадионът, да се сменят почупените седалки, да се модернизира, реконструира и освежи цялостната инфраструктура в съответствие с международните стандарти от 21 век?
Министърът на младежта и спорта следва да отговори на този въпрос: как са използвани бюджетът на министерството и инвестициите за реконструкцията на националния стадион и защо той продължава да бъде в това срамно състояние?
Задавам този въпрос, давайки си сметка, че той се отнася до цялостната държавна политика в областта на организацията, финансирането и развитието не само на футбола, но и на всички спортове у нас. И че „ревизията“ на БФС, за която днес пламенно говори премиерът Борисов, следва да се разпространи и върху цялостната политика на Министерството на младежта и спорта през последните над 10 години.
Снощи, по време на полувремето, звъннах на няколко националноотговорни български политици, за да споделя своя срам и възмущението си от това, което се случва на стадиона и на терена.
Днес, слушайки изявленията на българския премиер, че само „няколко олигофрена и фашизирани персони“ са били причината за прилагане на протокола на УЕФА за бoрба с расизма, се учудвам на поредното затваряне на очите от страна на премиера и правителството.
Нима те не виждат почти ежедневно откровените и недопустими прояви на расизъм в обществото ни, по медиите ни, когато и журналисти и коментатори без срам и мярка използват изрази като „бели хора“ или „бели страни“?
Нима не се виждат проявите на расизъм спрямо представители на малцинства и към емигранти от други страни?
Навремето, преди повече от 10 години, обърнах сериозно внимание на всичко това на тогавашния новоизбран първи председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Кемал Еюп. Днес не чуваме какво е мнението на КЗД по снощния случай.
А тази Комисия е българският специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, расизъм, защита от дискриминация и провеждане на държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България.
Защо тази Комисия днес мълчи? В България съществува законодателство за борба с расизма от 2004 г. Защо то не се реализира пълноценно?
В 2014 г. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), създадена от Съвета на Европа, като независим орган за мониторинг по правата на човека, специализиран по въпросите, свързани с расизма и нетолерантността, публикува своя Доклад за България (пети мониторингов цикъл), приет на 19 юни 2014 г. и публикуван на 16 септември 2014 г. В него Европейската Комисия подчертава следното:
„Българското законодателство не предвижда задължение за прекратяване на държавното финансиране за организации или политически партии, насърчаващи расизма.
Словото на омразата или насилието, насочени към сексуалната ориентация или към половата идентичност, не са признати като престъпление в Наказателния кодекс.
Расисткото и нетолерантно слово на омразата в политическия дискурс се увеличава; сега основният му прицел са бежанците.
В медиите и в Интернет проявите на расизъм и ксенофобия срещу чужденци, турци и мюсюлмани са често срещани; същото е валидно и за обидния език, когато се говори за ромите.
Също така се наблюдава значително количество слово на омразата, насочено към сексуалната ориентация.
В България действат все повече ултранационалистки/фашистки групи и политически партии.
Властите рядко отправят към обществеността послания срещу словото на омразата.
Малко случаи на слово на омразата са достигнали съда, а процентът на произнесените присъди е нисък. Въведената система за санкциониране на нарушения на релевантното законодателство, свързано с медийните услуги, е неефективна.
Продължават да бъдат извършвани актове на расистко насилие срещу роми, мюсюлмани, евреи, нетрадиционни религиозни групи и тяхното имущество. Те рядко са преследвани по разпоредбите на наказателното право, специално приети за тази цел; много често вместо тях се посочва хулиганство.“
По-нататък в Доклада си ЕКРН заключава:
„…липсва препратка към публичното изразяване с расистки цели на идеология, която отстоява превъзходството на или която подценява или охулва съвкупност от лица на основание на техните раса, цвят, език, религия, националност или национален или етнически произход.“
ЕКРН препоръчва Наказателният кодекс да бъде изменен, като в него се включи разпоредба срещу публичното изразяване с расистки цели на идеология, която отстоява превъзходството на или която подценява или охулва съвкупност от лица на основание на техните раса, цвят, език, религия, националност или национален или етнически произход.
На 23 март 2017 г. Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността прави свой нов доклад относно това как България е реализирала препоръките от 2014 г. И заключенията в него са негативни. Почти нищо не е направено. (Виж: ECRI CONCLUSIONS ON THE IMPLEMENTATION OF THE RECOMMENDATIONS IN RESPECT OF BULGARIA SUBJECT TO INTERIM FOLLOW-UP, Adopted on 23 March 2017, Published on 16 May 2017).
Българската Комисия за защита от дискриминация е формирана в 2004 година. Вече над 15 години са изминали от тогава. Време е и за задълбочена ревизия и на работата на тази Комисия.
Създала ли е тази Комисия, която има годишен бюджет на 2.8 милиона лева, за тези 15 години климат на тотална нетърпимост към всякакъв расизъм в българското общество?
Сезира ли тя и санкционира ли организации, партии, медии и други, които продължават да използват недопустим за 21 век расистки език и терминология?
Каква е цялостната политика на българската държава в това отношение?
Има ли управляващи политически партии и лидери, които не се свенят нито в национален, нито в международен план да използват езика на расизма и нетолерантността?
Снощният случай е един конкретен, специфичен случай от една цялостна, архаична обществена атмосфера на нетолерантност в България.
Всички английски медии след загубата на Англия от Чехия миналия петък настояха преди мача с България този мач да се превърне в Reality Check за състоянието на английския национален футболен отбор.
След снощния мач се надявам да започне истински, честен и задълбочен Reality Check в България на всичко анализирано по-горе.
Защото намирането само на един виновник, с когото демонстративно и популистки да си измием ръцете, няма да ни доведе до никъде.
Цялостната отговорност за всичко, което днес с право и негодувание дискутираме, за целия този набран снощи и не само снощи международен срам, е на правителството, на управляващите, на политиците, на държавните ни политики в областите, за които говоря.
Времето за Reality Check не може повече да бъде отлагано.
15 октомври 2019 г.
Лондон-София