АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Господа евроатлантици, светът ви се изплъзва!

Вихра Павлова - 18 октомври 2019

Науката за международните отношения става глобална и постзападна. Докато вие потъвате с евроатлантическия кораб, натоварили на него и България.

Беше края на 1980-те години, когато световноизвестният английски учен Пол Кенеди предупреди, че САЩ се намират в състояние на „имперско пренапрягане“ (дипломатическо и военно свръхразширение, което води до спад на относителното икономическо могъщество). Очерта контурите на многополярен свят, в който освен САЩ и Русия, самостоятелни силни играчи ще бъдат Япония, Китай, ЕС. Предвиди изместването на глобалния производствен баланс към тихоокеанския басейн. Показа съществуващото движение към промяна, породено главно от икономическото и технологично развитие, които от своя страна влияят върху социалните структури, политическите системи, военната сила и позицията на отделната държава в международния ред. Посланието му бе САЩ да преразгледат „интересите си в чужбина, възникнали на пръв поглед по много благовидни причини“, защото в повечето случаи „оправданието на американското присъствие е загубило смисъла си“ (1).

По същото време, теоретиците на световната система И. Уолърстейн, Дж. Ариги, С. Амин и др. прогнозират не само края на американската хегемония, но и на глобалния капитализъм въобще (2), който е достигнал предела на своето развитие. Икономическите, социални, културни, информационни и технологични кодове са проникнали дълбоко в периферията и пространства за по-нататъшна експанзия не са останали. Това означава, че капитализмът стои на границата на историческото си изчезване: той възниква в определени исторически условия и е постигнал предел на своята реализация. Светът далеч не се приближава към „пределно равновесно състояние“ (както твърдеше (тогава) Ф. Фукуяма), но цялата световна система преживява смъртоносна криза (3).  Крахът на източноевропейския социализъм не слага край на проблемите на капитализма. Самият колапс на СССР се явява една от основните причини за текущите му и предстоящи дилеми (4).

Това беше времето, когато ние се качихме на евроатлантическия кораб и реставрирахме вече „изкуфелия“ капитализъм, както го нарече Самир Амин.

Това беше и времето, когато Кейгън, Чейни, Ръмсфелд, Джеб Буш и Пол Улфовиц разработваха проекта „Нов американски век“ в рамките на института Хъдсън, мотивирал глобалната „война с тероризма”, чиято истинска цел е защитата на неолибералната глобализация, безпрепятствения финансов поток по света, доларовата хегемония и достъпът до нефт. В същия период в неоконсервативните кръгове се защитаваше тезата, че „един многополюсен свят по дефиниция е опасно нестабилен“ (5), откъдето „големите държави като Германия, Япония и Русия, “трябва да бъдат убедени, че тяхната сигурност зависи от стратегическото им взаимодействие с Вашингтон“… (6)

 

„Големите държави“ обаче, така и не бяха убедени, те просто…. изчакваха. Затова пък малките бяха усвоени. По… предназначение.

Днес, докато вие продължавате да потъвате заедно с неолибералния евроатлантизъм,  не кой да е, а Бари Бузан – едно от водещите имена в Теориите за международните отношения и науките за сигурността, заявява в прав текст, че „либералният проект, който дълго време поддържаше телеологичния мит за господството на Запада (САЩ и англосферата), е в криза…“ (7)

Западът губи не само материалното си превъзходство, но и идеационната си  легитимност и вътрешната воля, необходими за да играе водеща роля…

В последната си книга „Формиране на глобални международни отношения: Произход и еволюция на МО на тяхната сто годишнина“, 2019 г. (в съавторство с Амитав Ачаря), той описва свят не само без глобален хегемон, но и в който самата идея за такъв вече не е легитимна. Този свят ще е „дълбоко плуралистичен“, при дифузно разпределение на богатство, власт и културна легитимност.. В него може да има различни икономически и политически идеологии и системи, включително остатъците от либералния ред. Силовите асиметрии остават, но световната система ще е „силно интегрирана и взаимозависима“, с постзападно „Глобално интернационално общество“, в което вече не доминират западните ценности. Дълбокият плурализъм описва накъде ни отвежда настоящият импулс на това общество, независимо дали ни харесва или не (8). Основните участници в него не само толерират материалните, културните и идеологически различия, но и ги уважават и ценят като основа за съвместно съществуване. Те настояват за политическо и културно многообразие като наследство на човешката история. Нормативната позиция на този дълбок плурализъм (морално-етичната), се основава на концепцията за практическа етика, отговорно управление и поддържане на културно и политически разнообразна Глобална международна общност (9).

Международните отношения (МО) до голяма степен са изградени върху предположението, че западната история и политическа теория са световна история и световна политическа теория. Грешката се открива лесно, като се зададе въпросът как би изглеждала теорията на МО, ако дисциплината беше разработена другаде, а не на Запад. Китай например има коренно различна история и политическа теория от тази на Запада. Докато западното мислене и практика са насочени повече към суверенитет, териториалност, международна анархия, война и международно общество, китайската теория и практика са насочени към единство, йерархия, Tianxia (всички под небето) и трибютарната (данъчна) система на отношения. За Китай войната, дипломацията и търговията въплъщават доста различни практики и разбирания от тези на Запада и това, което сега се нарича мека сила, играе много по-голяма роля. Твърдението че е „Средно царство“, е твърдение повече за културно, отколкото за материално превъзходство. Китайската практика и мислене не съответстват на западните концепции за велика сила, империя и сюзеренизация (10).

Доказателство, че западната история и политическа теория не представляват адекватно останалия свят е нарастващото несъответствие между доминиращите концепции за МО, разработени на Запад (като национална държава, власт, норми и институции) и начините, по които ги разбират учени и студенти от Латинска Америка, Африка, Близкия Изток и Югоизточна Азия (11).

Съединените щати запазиха доминацията си повече в теориите за МО, отколкото в самите международни отношения и бяха предизвикани от Европа и Азия и в двете (и в теорията и в практиката). Наследството на западното господство в самата дисциплина се запази по-дълго, отколкото в реалния свят. Защото „другите“ все по-често се обръщаха съм собствената си история и политическа философия, за да разширят политическите и философски основи на МО. Към 2017 г. беше ясно, че както в международните отношения, така и в теориите за тях, глобалното доминиране на Запада е към края си.

Затова, предвид историческото недоволство срещу старото ядро, което все още съществува в голяма част от старата периферия, и което продължава както да трови съвременните международни отношения, така и да изкривява самата теория, днес трябва да мислим как последната трябва да стане по-глобална и да отразява „възхода на останалите“. Което означава да се обърне по-голямо внимание на етиката, местните истории, допълващи западната, и на световната история, разказана от глобална перспектива (12).

Това е последната по ред книга на Бюзан и Ачаря, но те, заедно с много други учени работят много отдавна в тази посока и са издали по темата още редица книги…

Така че драги ми евроатлантизани компрадори, светът е друг, обществото също. И вече не го интересува какво е наредила Европейската комисия или Атлантическият съвет!

Както писа И. Уолърстейн още към 2000 г., „Урбанизацията на света, образованието и плътността на комуникациите генерираха ниво на глобално политическо съзнание, което в същото време улеснява политическата мобилизация и затруднява прикриването на безпрецедентното в историята на капитализма социално-икономическото неравенство и ролята на властите в поддържането му. Подобно политическо съзнание се подсилва от делегитимизацията на всякакви ирационални източници на власт (13).

Бюзан и др. го наричат „интерсубективност“, която може да бъде използвана в подкрепа на плурализма и реализацията на общите цели и интереси, в това число разрешаването на глобални проблеми в една „силно интегрирана и взаимозависима система“.

(1)  Кенеди, П. Възход и падение на великите сили. С. ВИ. 2003, с. 18, 516; 517

(2) Wallerstein, I. The World-System After the Cold War. In: Journal of Peace Research. Vol. 30. 1993, pp. 1-6

(3) Валлерстаин, И. После либерализма. М.: Едиториал УРСС. 2003, с. 246-247

(4)  Валлерстайн, И. Анализ мировых систем и ситуация в современном мире. СПб: Университетская книга. 2001, с. 16

(5)  Layne, C. The Unipolar Illusion: Why New Great Powers Will Rise. JSTOR.  In: International Security. Vol. 17. No. 4. 1993, р.6

(6)  Tyler, P. U.S. Strategy Plan Calls for Insuring No Rivals Develop. In: New York Times, http://www.nytimes.com/1992/03/08/world/us-strategy-plan-calls-for-insuring-no-rivals-develop.html?pagewanted=all , 03. 08. 1992  ; Excerpts From Pentagon’s Plan: Prevent the Re-Emergence of a New Rival. 08. 03. 1992, In: New York Times,  http://www.nytimes.com/1992/03/08/world/excerpts-from-pentagon-s-plan-prevent-the-re-emergence-of-a-new-rival.html?pagewanted=all , 03.08. 1992 ….

(7)  Buzan, Barry, Acharya, Amitav. The Making of Global International Relations: Origins and Evolution of IR at its Centenary. Cambridge University Press, 2019, р. 261

(8)  Buzan, Barry, Acharya, Amitav. The Making of Global International Relations: Origins and Evolution of IR at its Centenary. Cambridge University Press, 2019, р. 266

(9)   Ibidem, p. 263-4

(10)   Ibidem, р. 3

(11) Buzan, Barry, Acharya, Amitav. The Making of Global International Relations: Origins and Evolution of IR at its Centenary. Cambridge University Press, 2019, 3

(12) Ibidem, p.7

(13)  Валлерстаин, И. После либерализма. М.: Едиториал УРСС. 2003, с. 247

(14)  Buzan, Barry, Acharya, Amitav. The Making of Global International Relations: Origins and Evolution of IR at its Centenary. Cambridge University Press, 2019, р. 266

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.